Кой е Щайнер?

Щайнер е вреден.
Щайнер не говори какво е Бог, защото не се е докоснал до Него.
Щайнер се занимава с еволюция, прераждания, фантазни светове. Той има много грешни понятия, представи и тълкувания.
Щайнер е вреден за духовното ви развитие.
Той не учи как да се пробудите, как да постигнете божественото съзнание, как да познаета истинското Себе си.
Той само философства.
Който го чете, затъва повече в мъглата.(а може да има нужда и от психиатър)
Привържениците му го смятат за просветлен и месия.
Щайнер е лъжеучител.
Но всеки сам избира пътя си.
Ако в Кастнеда истината е 1%, то в Щайне тя е само 0,001%.
Но вие виждате останалите 99,99%.

Щайнер е отрова за вашето съзнание.
Освободете се от него.
Научете се да различавате истинските Учители от лъжеучителите.
Иначе си е за ваша сметка.

Философите също могат да бъдат учители. В известен период и донякъде. То една котка може да бъде учител, ако ученикът си е на мястото.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Щайнер не е философ.Лекар е.

и зависи какво търсиш , явно не е висшата истина

Тези, които четат Щайнер , какво ще намерят?

Ти нищо няма да намериш, ако не си понапрегнеш малко
мисленето и не попрочетеш поне малко.

Тогава може би ще разбереш, че може да има
доктори по философия, математика и т.н.,
а не само висшата ти истина, че това са единствено лекари.

Вярно е, че има титлата "доктор по философия", но каква е философията му, вие преценете. (Ако си напрегнете малко мисленето и си отворите очите.)

Ето мнението на истински велик философ - Бердяев:

Слова часто вызывают ложные ассоциации, не соответствующие их онтологическому смыслу. Так случилось и со словом "теософия". Слово это многозначно. Современные модные "теософические" течения испортили прекрасное слово "теософия" и заставили забыть существование подлинно христианской теософии, истинного богомудрия. Через всю историю христианства проходит теософическая традиция. Первым христианским теософом в глубочайшем смысле слова, первым представителем истинно христианского гнозиса в отличие от гностиков ложных был Апостол Павел. Климент Александрийский и Ориген были христианскими теософами и гностиками. В ареопагетических творениях и в средневековой мистике можно найти подлинную христианскую теософию. Великий Я. Беме, несмотря на свои нецерковные уклоны, должен быть назван подлинно христианским теософом и совсем не в том смысле, в каком именует себя таковым Штейнер или А. Безант. Фр. Баадер и Вл. Соловьев в более близкое нам время были настоящими христианскими теософами. Теософична Каббала и она оказала огромное влияние на христианскую мистику. Великими теософами мира античного были Гераклит и Платон, а в период заката античного мира - Плотин. Все это были люди, действительно опьяненные Божественной мудростью. Мистическое, несхоластическое богословие всегда было истинной теософией. Теософично всякое созерцание, синтезирующее философию и религию.

Но сразу же можно почувствовать, что современная теософия не походит на теософию старую. Слишком мало общего по духу, по стилю имеют Блаватская и Р. Штейнер с Гераклитом и Плотином, с Оригеном в Дионисием Ареопагитом, с Мейстером Экхартом и Я. Беме, с Фр. Баадером и Вл. Соловьевым. Это - совсем другая формация, другая порода. На современных теософических писаниях не лежит печать творческого вдохновения, опьяненности Богом. Теософические книги скучны и неталантливы, они написаны в стиле учебников минералогии и географии, их почти невозможно читать. Современные выученики теософии заучивают наизусть термины этой географии духовных миров, постоянно принуждены справляться с этими духовными Бедекерами, рискуя перепутать название и невпопад давать имена горам и рекам духовных миров. Последовательность перевоплощений земли очень легко спутать, очень легко смешать Юпитера, Венеру и Меркурия, так как затруднительно перевести. все это на язык жизненного духовного опыта. Огромная масса теософов и антропософов не имеет собственного ясновидения и не созерцает в памяти мира космическую эволюцию, а просто заучивает книгу Штейнера "Акаша-Хроника" или другую теософическую книгу. Это создает в корне ложное направление духовной жизни. Теософия злоупотребляет не принадлежащими ей по праву именами. В теософии А. Безант так же трудно найти Бога, как трудно найти человека в антропософии Р. Штейнера.

Прочтите большую часть теософических книг, и вы не найдете в них имени Божьего. Так много говорится о строении и эволюции космоса, о сложном составе человека, об образовании человека в результате космической эволюции и о перевоплощении, но ничего не говорится о Боге. Теософия с большим правом могла бы наименовать себя космософией, учением о составе и развитии космоса. Теософия ничего и не признает, кроме космоса, она вполне монистична. Для нее нет Бога, а есть только божественное. Космос со всеми своими планами и есть божественное. В космосе растворен человек, подчинен человек целиком космическим процессам.

А това е линка, откъдето е взето. Тук ще намерите много интересна книга, ако искате да четете истинска философия:
[линк]

Верно. И една котка може да бъде Учител, и едно цвете може да бъде Учител..........ако си стигнал съответното ниво на развитие......Можеш и нищо да не правиш - като Кришнамурти - но пак си иска нивото на развитие. Той вече е стигнал до момента нищо да не прави.
Иначе котката ще си остане само котка, цветето само цвете и неправенето - само в сферата на сладките приказки.

Казваш ние да преценим...това априори предпобага, че си убеден, че ние още нищо не сме преценили? За разлика от теб...

Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса

Bil vreden. Obosnovi se. Ina4e si ostava samo golo tvurdenie.
Shtainer ne bil se dokosnal do bog. Ti dokosnali si se do bog? Ako si? Ti 4oveka koito tursq.
Prav si Shtainer se zanimava s evoliuciq. Zashto li ? Mi sigurno za da pomogne na pove4eto hora da poglednat malko po daleko ot nsovete si. Ti samo ot preki kontakti s nqkoi li nau4avash neshto?
Toi ne bil u4el kak da se probudite. Ti si siguren li si 4e si 4el Stainer.
Ne bil u4itel. Ami toi ne se i misli za takuv.
Izobshto kak se reshil 4e imash pravo da sudish nqkoi ili neshto? Koi ti go e dal tova pravo BOG?

Aide da obadi6 za teb koi sa istinskite Y4iteli,moje pyk naistina da ni pomogne6 toq pyt s ne6to istinsko, a Shtainer e posveten...ne ot nai-vis6ite de,no e posveten o6te otdavna v predno negovo prerajdane v Egipet...a moje i o6te predi tva:) nai-ve4e e poznat na sveta s edno negovo ime v predno prerajdane..Pitagor ! Tka 4e kato ne si razseql o6te myglata v glavata si..ne byrzai da sydi6 po dale4 ot nosyt si brato :)PP moga ti dam nekoq druga recepta za gonene na myglata poneje s tva se zanimavam sega s sebe si a kotkite sa mnogo osobeni sy6testva...drevni pomaga4i na xorata o6te ot Atlantida kogato sa protivodeistvali uspe6no sre6tu tymnite magove,kotkite sa slezli ot mnogo visoki izmereniq s zada4a da pomognat i sa bili napylno razumni sy6testva...no bez govor...sy6testva na ti6inata i dylbo4inata... mojeli sa da bydat nevidimi ... no sled vreme i pri tqx e imalo ne6to kato na6eto grexopadenie...posle i ku4etata sa si minali redyt no o6te po-byrzo sa opleskali ne6tata, sled vreme drevnite kotki/koito togava sa bili s ryst na magareta/ 6te se zavyrnat za da dovyr6at misiqta si kym xorata, i sega ima ostanali ot tqx verni na Pytq si...ei , obadete bre ,otplesnax sa mnooo zdrao no pyk ako nqkoi mu e interesno za misti4niq /tainiq/ jivot na na6ite po-malki bratq neka da si kaje,pa 6te vidim...

Здравей!

Интересни работи си написал. Давай още инфо, ако имаш вревме и желание.

Moje i mugla da imam v glavata si i kakto kazvash po dale4 ot nosa si da ne vijdam.No ti imash mugla v dushata si.

Здравей, Таро!

Наистина, един от най-сигурните начини да сьздадеш неприятно чувство
у хората, една антипатия кьм това, в което искаш да ги убедиш, е да подходиш
с една агресивност кьм противното, особено, ако го правиш без да обосновеш
своята гледна точка.

Ето, ти казваш, че истинността при Кастанеда е 1%, а при Щайнер 0.001%.
За да имаш шанс хората да ти повярват, трябва да посочиш, как изчисляваш тези проценти.

Така например, както аз, когато твьрдя, че има поне 15-на човека в клуба, които проявяват интерес кьм теми, базиращи се на лекции от Щайнер, посочвам в отговора си до Божидар , че темата за двете деца Исус е разгледана повече от 1230 пьти при 85 мнения, разделям едното число с другото и получавам средно, че около 14-15 човека са чели тези мнения.

В този отговор аз обясних сьщо защо ние се интересуваме от написаното от Щайнер, както и посочих, че трябва да се проявява повече толерантност кьм други мнения, различни от нашите.

Вьв второто си мнение ти постьпваш вече по-благоразумно като цитираш мнението на Бердяев за теософията и за Щайнер. Ти си в правото си да споделяш това мнение. Обаче ако не го подложиш на самостоятелна проверка, рискуваш да останеш в зависимост от него. И ако Бердяев по някакви причини е на грешна позиция, ти оставаш сьщо в грешка. Това, разбира се, не е толкова фатално, но ако се стремиш да разбереш истината, трябва да подложиш това твърдение на самостоятелна проверка.

Да разгледаме едно от вьзраженията на Бердяев срещу теософията.

Той казва, че теософите прекаляват с техните описания на духовните светове, на сврьхсетивните Сьщества. Ако допуснем обаче, че такива светове и Сьщества сьществуват, то тяхното описание става не само обяснимо, но и необходимо, ако човек иска да разбере света около себе си, което е една естествена човешка любознателност. Тогава, в сьщата степен, в която одобряваме описанията на естествените науки за физическия, материалния свят около нас, давани от географията, биологията, химията, физиката, историята и т.н. трябва да одобрим и описанията, давани от т. нар. Наука за Духа. Те са полезни за всеки, който иска пьрво да се запознае с обкрьжаващия ни духовен свят, а след това и да се опита да се свьрже с него по един правилен начин. И не само че тези описания са полезни, но те са дори необходими, ако хората искат да избегнат хаоса и разрушенията, така разпространени напоследьк. Ето какво пише Щайнер по времето на Пьрвата световна война (Лекция от 29.09.1917, включена в “Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята) :

“Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре – последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз – нашия Гьотеанум тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.

Впрочем в тази трудна епоха – макар че винаги е било така – се намериха твърде много хора, които в известен смисъл проспаха събитията, хора, които не се оказаха достатъчно будни за тях. И само тези, които са будни – стига да се вгледат в това, което минава през душите им –, ще усетят какво странно впечатление правят довоенните години: Сякаш пред нас се разтваря някакъв древен ръкопис, сякаш пред погледа ни застава странно произведение на изкуството, създадено преди много столетия. Да, събитията преди тази безкрайна и яростна война, са изтеглени далеч извън нашите непосредствени спомени.

Но ако още преди възникването на тези събития – казано в антропософски смисъл – човек можеше да огледа с будно око нещата около себе си, той неизбежно щеше да забележи какво всъщност нахлу така стремително в нашия свят. Много от нашите приятели ще си спомнят – налага се да го подчертая – за стереотипния отговор на един въпрос, който често възникваше тук или там по време на публичните лекции. Вие добре знаете този въпрос: Каква е връзката между учението за прераждането и статистически доказаното нарастване на населението? Населението на Земята постоянно расте; от друга страна антропософията твърди, че се инкарнират едни и същи души – как се отнасят двата факта помежду си? И аз постоянно трябваше да обяснявам: да, външно погледнато статистиката е съвсем права – населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни. И аз винаги трябваше да внасям поправка: ние сме съвсем близо до епохата, когато хората с ужас ще разберат – населението на Земята не нараства, а постоянно намалява.”

Тук е уместно да посоча, че наскоро Kaily цитира една информация за забелязано от учените едно намаляване в темпа на растеж на населението.

Но да продьлжим с цитата на Щайнер:

“Да, скъпи приятели, на определени въпроси в антропософията не винаги може да се отговаря кратко и ясно, защото нашите съвременници не застават пред фактите както трябва, не ги гледат – така да се каже – право в очите. Но тук се налага едно уточнение. Ако прегледате лекциите, които четох във Виена малко преди започването на Световната война, ще откриете там един пасаж за раковата болест, за социалния карцином, който разяжда устоите на човечеството и неговото развитие. За да размишлява правилно върху своите проблеми, занапред човечеството ще има истинска нужда от подобни уточнения. Защото ние можем да сме будни само благодарение на правилното мислене. Да, ние имаме нужда да сме будни, да живеем в будност. И ако антропософията иска да изпълни своите задачи, преди всичко тя трябва да подтикне хората към пълна будност. Защото ако човек се стреми единствено към нещата от сетивния свят, ако се интересува единствено от законите на сетивния свят, това означава, и то в един най-висш смисъл, че този човек спи. Човечеството може да постигне пълна и съвършена будност, само ако съумее да си изгради понятия и идеи за духовния свят, който ни обгръща от всички страни, също както ни обгръщат въздухът, водата, Слънцето, звездите, Луната и т.н.

Когато спим, ние сме изцяло отдадени на вътрешните и несъзнавани телесни процеси, без да имаме каквото и да е предчувствие за околния външен свят; по същия начин, когато сме изцяло отдадени на външния сетивен свят и на неговите закони, ние оставаме без каквото и да е предчувствие за обкръжаващия ни духовен свят.

Забележително е, че тъкмо през последните столетия, и особено в края на 19. и началото на 20. век, човечеството се възгордя от своите научни открития, от своите научни завоевания, в резултат на което несъзнаваният и инстинктивен живот взе един изключителен превес. И тъкмо игнорирането, съзнателното незачитане на духовния свят се превърна в непосредствена причина за това световно кръвопролитие. Обаче през годините, за които споменах, че са разтеглени във времето до степента на столетия, будното човечество далеч не можа да предвиди онова, което се разигра по-късно по такъв ужасяващ начин. За жалост, дори и сега, то не разбира какво става по бойните полета на Европа.

И коя е най-характерната черта, скъпи мои приятели, на това, което човек ежедневно и ежечасно може да проследи в мисленето на днешните хора, или по-добре казано, в тяхното мнимо мислене? Най-характерната черта е тази, че общо взето нито един човек на този свят не знае какво точно иска, и че всичко, за което индивидите и народите основателно претендират, би могло да се постигне и без ужасяващите военни кръвопролития; те впрочем са съвършено ненужни.

И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесени от нас твърде конкретно и ясно. Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите, че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което наричаме "руска революция": т. е. онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията в Източна Европа са много по-загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия. Обаче новият елемент, скъпи мои приятели, показва едно съвсем друго лице. Вероятно – по отношение на Източна Европа –, следващите поколения ще стигнат съвсем нагледно до разликата между истинските причини и Майя. Защото съвременните поколения гледат на Майя не като на Майя, а я приемат за непосредствена и истинска действителност. Обаче истината е съвсем друга.

И западните народи, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския Изток! А защо са зле подготвени? Защото така наречените нормални хора – Вие, скъпи приятели, не се числите към тях, понеже сте приели антропософията –не разполагат с това, което все повече и повече ще се превръща, макар и хората да го посрещат с яростна антипатия, в безусловно необходимо качество на душата: антропософското познание. Да, за нормалните представители на нашата епоха, това звучи твърде странно: Хаосът няма да престане, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Тази е световноисторическата Карма!

Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след кея ще бъде сключен мир, както е ставало много пъти в световната история. Тези хора са влюбени в Майя, в илюзията; те не различават истината от заблуждението. Оставете ги да сключат техния привиден мир. Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А дотогава хаосът ще тържествува над света! За хармонията и реда е още рано. Всичко друго е илюзия, всичко друго е само едно привидно спокойствие, под което вече блуждаят застрашителните езици на огъня. Защото редът ще замени хаоса едва тогава, когато хората разберат откъде възниква този хаос.

А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано! Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество. Само че това не е истина! Не! Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази – ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз – че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека. Погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, макар и в духовния свят да важи съвсем различна терминология, отколкото тук в сетивния физически свят. И все пак погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, – обаче не забравяйте: ако Духовете бъдат игнорирани тук в сетивния свят, ако Духовете бъдат игнорирани от човека, те си отмъщават жестоко! Това е един общовалиден закон, една желязна необходимост: Духовете си отмъщават. И между многото други характеристики, които могат да се дадат за нашата съвременна епоха, ние сме в правото си да заявим:

Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на Духовете заради тяхното продължително игнориране от страна на хората.

Припомнете си още, колко често изтъквах тук в Дорнах и на други места: Съществува една тайнствена връзка между това, което е човешкото съзнание и разрушителните сили на Космоса. Да, тази тайнствена връзка между неудържимите разрушителни сили на Космоса и човешкото съзнание действително съществува, и то по такъв начин, че едната величина може да служи като заместител на другата, или пък в известен смисъл трябва да служи като заместител на другата.

Нека за миг да приемем, скъпи мои приятели, че през последните 20 или 30 години на 19. век възниква една епоха, през която човечеството се стремеше предимно към овладяването на материалния свят. Нека да приемем още, че в края на този 19. век хората биха се устремили и към духовното знание, към духовния свят. Какво би се получило тогава? Какво би се получило, ако хората биха искали да познаят духовния свят и изхождайки от него, да променят физическия свят, вместо инстинктивно да се пристрастят към онова знание, което достигна своя триумф в производството на инструменти за убиване; какво би се получило, ако човечеството можеше да приложи духовно знание и духовни импулси в социалния си живот?

Несъмнено хората биха станали по-будни и нямаше да проспят последните десетилетия на 19. век. Хората биха станали по-будни и ако съзнанието им би било по-силно, през първите десетилетия на 20. век нямаше да се стигне до разрушенията, на които сме свидетели. Да, духовното съзнание трябва да става все по-силно от сетивно-материалното съзнание. Ако през последните десетилетия на 19. век съзнанието беше достатъчно силно, разрушителните сили през първите десетилетия на 20. век нямаше да бъдат така неудържими в своята стихия.

Това се потвърждава по най-красноречив и покъртващ начин – като в същото време е и едно жестоко изпитание за човешкото познание – от състоянието на мърmвume, които пребиваваха в духовния свят било то през последните години на 19. век, било през първите години на 20. век. В неистовото надпрепускване към материализма, много души не успяха да пробудят своето съзнание с импулси от духовния свят. Много от тях минаха през Портата на смъртта без никакво предчувствие за духовните факти. Ако преди да минат през Портата на смъртта, т. е. в поредния земен живот, тези души имаха възможност да приемат импулси от духовния свят, те несъмнено щяха да ги пренесат и след смъртта. За всички тях след смъртта това би била една благодат, едно неоценимо богатство. Обаче те не разполагаха с него.

Който следи духовната история, така наречената духовна история на последните десетилетия на 19. век, ще потвърди, че думата "Дух" прекалено често беше произнасяна като синоним на истината, като синоним на правилното светоусещане. Изобщо "Дух" беше прилаган във всевъзможни съчетания, но не и спрямо това, което е наистина "Дух". Така че душите останаха без никаква възможност да опознаят Духа в условията на Земния свят, те трябваше да го познаят твърде късно, или – така да се каже – да го получат "на части". И сега, след като са минали през Портата на смъртта и са влезли в духовния свят, тези души, скъпи мои приятели, просто изнемогват и мъчително копнеят – знаете ли за какво копнеят те?

Те копнеят за разрушителните сили на физическия свят. Ето как те получават Духа, така да се каже "на части".

Тези неща не могат да се обхванат с удобно и лесно разбираеми понятия. Ако искаме да се ориентираме добре в тази област, наложително е да пробудим в себе си усещането за това, което в египетските Мистерии беше означавано като "железни необходимости". Колко страшно е, че поради липсата на духовни импулси, разрушителните сили трябваше да нараснат по такъв неудържим начин, че след смъртта – да търсят убежище там, където се надяваха, че могат да бъдат приети.

И не забравяйте, скъпи мои приятели, че хаосът няма да изчезне, преди човечеството да се замисли сериозно и отговорно над тези истини, преди да включи тези сериозни истини в идеите, които днес само външно и, така да се каже, "политически" бродят из света. Ако погледнете на тези истини с известен песимизъм и си помислите: Колко далеч е човечеството от всичко това, Вие,скъпи мои приятели, ще сте донякъде прави. Обаче опитайте се на този основателен песимизъм да противопоставите вътрешното и строго изискване: Там, където сме поставени в сегашния си живот, ние трябва да пробудим душите си за импулсите на антропософията. Естествено, днес е твърде рано, и все пак – малко или много – ние трябва да отворим очите си за една съвсем конкретна подробност, а именно, че нашата епоха разпалва в душите на мъртвите един силен и мъчителен копнеж да се срещнат с това, което днес така много ни ужасява тук във физическия свят.

Днешният човек се страхува от смъртта и би дал всичко, за да разбере какво точно го очаква след смъртта. Замислете се обаче какво говорят по този въпрос нашите проповедници, философи и политици, вижте техните гладки и благоуханни речи, вижте техните удобни и безпроблемни представи за духовния свят. Усещате ли, скъпи мои приятели, каква огромна суета и какво безсилие са натрупани в тях и колко далеч са тези "волове" от истинската действителност. (Впрочем характерно за тях е, че са безкрайно далеч не само от способността да ръководят, т. е. не само от положителните, но и от отрицателните несъзнавани сили на човешката душа.) И ако сравним техните благоуханни речи с това, от което съвременната епоха действително има нужда, тогава ще разберем колко сериозни, колко страшно сериозни са всъщност нещата.

Вие знаете, скъпи мои приятели, че нашият физически свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизически свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязват нищо, те изобщо не забелязват колко ужасно е да се погуби една човешка душа. Да, в епохата на всеобщо образование и масова култура, много хора биха били изумени, ако можеха да разберат какво става. Но по правило, те не стигат до там, поне не си позво ляват да стигнат до там.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че през последните три години аз често подчертавах следния факт: Ако в далечно бъдеще някой се опита да напише историята на тази Световна война – за жалост съвременните критици не се решават, макар че това е напълно възможно – тогава методологията на днешната "история", която може да измисля само легенди и басни, ще се окаже изцяло неприложима. Сега на преден план излизат усилията на онези "ерудирани капацитети" – такива са те за света – които в продължение на месеци, години и десетилетия живеят в библиотеките, разлистват хроники, статистики и документи, за да напишат "историята" на едно или друго събитие. Обаче наближава такова време, което ще превърне тези истории в грамади от непотребна хартия. Да, ако един учен е със здрав разсъдък, той просто не би могъл да напише историята на последните години по този начин. Защото нещата, които причиниха този хаос изобщо няма да се открият на днешните "историци". Те ще се открият на хора с развито имагинативно мислене; на хора,които добре разбраха достойния за съжаление г-н Сухомлинов. Изправен пред съда, той трябваше да признае тъжния факт: първо се случи това, после се случи онова, и в този миг аз изгубих съзнание!

Но не само той, мнозина хора изгубиха ясния контрол върху нещата. Само че позволете ми, скъпи прияте ли, да запитам: какво представляваха всъщност тези мигове, за които хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те?

В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение!

Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани. И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях – казано между другото – през последните години се пазят съвсем безполезни сведения.

Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека. Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите Същества, конто успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора.

Убеден съм, че мнозина от Вас добре помнят: Веднага след като започна днешната световна катастрофа, определени личности получиха от мен ясни указания за следното. Ако един ден хората поискат да говорят за причините на тази катастрофа, те трябва да черпят не от официалните дипломатически архиви и документи; те трябва да обяснят всички събития чрез достъпа, който ариманическите Същества получиха в човешките души.

Към тези неща, скъпи мои приятели, трябва да се отнасяме сериозно, да ги приемаме не абстрактно, а като реални и живи истини. Напълно възможно е днес хората да се подиграват на нашето твърдение, че Ариман е проникнал в духовното развитие на човечеството. Ако обаче днес хората се присмиват над подобни твърдения, утре самите те ще бъдат подиграни и опровергани от новата историческа действителност.

През последните години представите, понятията и съжденията на хората далеч не постигнаха особена зрялост. От около две години насам хората нито веднъж не показаха правилно осмисляне на изказваните тук или там предупреждения, че нещо идва, и че те трябва да го посрещнат будни, а не спящи. Да, така е. И това, което стана, завари хората неподготвени, завари ги в тежка духовна дрямка. Те не го разбраха в дълбоките му и логични закономерности, а като нещо, което може да се прочете в пет или десет вестникарски реда.

Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това, за което говоря от година и половина, е свързано с една папска нота от Рим. Трябваше ли да се съглася с нея? – този въпрос се оказа извънредно важен за много хора. Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16. век. Разбира се, днешните "историци" – така поне ги наричат в някои части на света – говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществу ват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това ,което днес живее в държавите, е ие по старо от 400 или 500 години. А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго. Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно. Естествено, сакраменталният и жречески живот, който цари в Рим е много по-древен от живота на модерните европейски държави и за дълъг период от време се намесваше с мъдрост и основание в световните събития. И аз постоянно се опитвах да отговори на въпросите: Какво ли означава фактът, че тези модерни държави, възникнали преди 400 или 500 години не могат сами да преодолеят хаоса? Какво ли означава фактът, че те отново поглеждат към сакраменталния и жречески Рим?

Скъпи мои приятели! Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър. Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро. И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може – с официалните документи в ръка – да проучи какво става всъщност наоколо.

Днешният човек е изправен пред сериозната необходимост да навлезе в истинските причини, а не само във външния ореол на нещата. Колко тежко е, когато един човек днес признае: Да, нещата са пред мен, обаче аз не зная какво означават те и не искам да се намесвам в техния ход! И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него. Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може
да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение.

Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един привиден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро. Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!

За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава – ежечасно, ежеминутно – хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува!

Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос. Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешкото съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули – а за мнозина тази е основната последица на мира –, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят! В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята.

Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят! Само тогава – според личния си принос – човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време – които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света – тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.”

Щайнер отговори изчерпателно на въпроса ми за терористите.

Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса

Не заблуждавай хората!
Розенкроицерите /и съвременните също/ предупреждават за опасностите от окултизма! Последствията от това са като при Щайнер - поява на "съзнание за висшите области на огледалната сфера", съпроводено с "ясновидство" и други подобни явления. Така човек е загубен за духовното развитие.
Прочети някои книги по въпроса, а не само Щайнер. Розенкроицерите казват, че това не е пътя за възкресение на душата, a чрез раждане на Божестжената Светлина.
Предупрежденията са много сериозни!
Но и всеки може да види, /без да има ясновидски способности/, че Щайнер броди в тъмните светове на своята психика.

Ако искаш още мнения на философи и писатели, кажи. Имам достатъчно.

Но вие не сте деца и всеки отговаря за себе си.
Тук съм не за да си начеша егото като някои, но за да ви предупредя да проверявате всичко много стриктно в духовния си път, защото опасностите са много.

Поздрави.

Броденето из дълбините на психиката води до осъзнаването и.

Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса

6te obadi6 li ve4e za teb koi sa istinskite Y4iteli ! E ? Ta zna4i v dobriq ni ton....ako be6e v 4as s dosta ot ne6tata za koito pi6e6 ,nema6e da se xabi6 s izlaganeto im v du6ite ni nqma 4astica mygla..qvno neznae6 kvo e du6ata.. za Duxa pyk nema xi4 da dumam
ima stari-istinskite rozenkroiceri -kato Osnovatelqt im ,no po skoro6nite... kvo mogat da kajat za Shtainer 6tom kato Maks Xaindl / "voda4yt" im ot predi vek,no na uj "istinskite"...moje bi moje i da gre6a../ samiq toi e xodil na lekciite na Shtainer i si e vodil zapiski i sled tva e izdal edni tom4eta po zapiskite si ot spomenatite lekcii....aideeeeeeee ,a kyde sa Istinskite adepti na ROZATA ! Samite tezi adepti sa istinskite okultisti i te mnogo dobre razbirat zna4enieto na taq duma,koqto oba4e strqska synqt na 'dylboko religioznite lude'
..i 6to tka be Mime . 4e ti v dylbo4ina si edin vyrl okultist ,no o6te ne znae6 kvo e vlojeno v teb ot vis6iq svqt ! ei tiq dumi... aide da se razbirame i bez tqx... to si e v nas,samo da go skivame i nqma da tyrsim tova koeto e v nas v drugite Nevejestvoto v tozi svqt e osoben rod blagoslovenie... aide da poigraem na - koi sym az i ima li tva po4va u nas .. 10x 4e ne si bezrazli4en za du6ite na xorata,ako prodylji6 po svetliq si pyt 6te moje6 pone svoqta da spasi6...ili pone tka se kazva !
a tezi koito prebivavat v Du6ata i Duxyt si...ot kvo da se spasqvat .. tva ne go kazvam za sebe si vse o6te ne ,no ima li dumi sled kato stane.. togava ve4e nqma da dokazva6 na drugite kvoto i da e,6tot ve4e 6te SI .. nqkoi da znae dali ot tolkova stotici godini ima li slujiteli na dadena cyrkva.. i sekta deto im kazvat.. da e bil lice v lice s Boga...nali vse tva im e v ustata..4e znaqt kak da spasqvat drugite a samite te ..kvo stava s tqx..do de sa q dokarali ot tolkova mnooo spasqvane na sveta.. golqmo 4esane na ezicite stava v na6eto vreme ,stanaxa fakiri i jongliori na slovoto i 6a6kat naroda ta da im vqrva..6tot te nai dobre znaqt kak otnovo da mu naxluzqt verigite i konskite kapaci.. e..tolkova vreme im syrbame poparite ta se ponau4ixme da ne se lyjem na vydicite im,poneje e KAZANO 4e naroda 6te vlezne po skoro v carstvoto Bojie ot svoite "religiozn voda4i "
di6ai narode svobodno i dylboko ,aman ot 'spasiteli' deto se davqt .. a za poslu6nite.. slu6kaite ..abe q ni my slu6yite kvo si melq to i bez tva ste se naslu6ali samo na akyl6tina ,..lubete Boga...drugo nema !

Здравей, Таро!

Напълно е правилно мнението ти за опасностите, свързани с духовното обучение.

Това посочва и Рудолф Щайнер в "Как се постигат познания за висшите светове". Ето един цитат оттам:

"По време на дълбокия сън, докато физическото тяло спи, човешката душа не разполага с никакви възприятия. Намирайки се в това състояние,тя е лишена от всички възприятия, чиито източници са във външния свят.

В известен смисъл тя е ИЗВЪН т.н. физическото тяло, което в будност осигурява посредничеството между сетивните възприятия и мисленето. Тя остава свързана само с по-фините "ТЕЛА" на човешкото същество (а именно с етерното тяло и с астралното тяло), които са недостъпни за наблюдение от страна на физическите сетива. Обаче дейността на етерното тяло и астралното тяло не спира с настъпването на съня. Както физическото тяло денем е в непрекъсната връзка с процесите и съществата от физическия свят, както търпи, а на свой ред и оказва определени въздействия върху физическия свят, така и душата живее във висшия свят.Този живот продължава и по време на съня.

Всъщност по време на съня душата е извънредно жива и подвижна. Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е изградил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение.

Както посочихме в предишните глави, окултното обучение се състои в изграждането на такива свръхсетивни органи. Когато в хода на окултното обучение човек успее да промени самия характер на своите изживявания по време на дълбокия сън, той вече може да следи всичко около себе си по напълно съзнателен начин;

ТОЙ МОЖЕ СВОБОДНО ДА СЕ ОРИЕНТИРА В СВОЕТО ОБКРЪЖЕНИЕ, КАКТО ПРАВИ ТОВА И В УСЛОВИЯТА НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ.

Впрочем уместно е да отбележим, че съзнателното възприемане на нашето сетивно обкръжение вече предпоставя една по-висша степен на ясновидство. В началото окултният ученик възприема само неща, принадлежащи на един друг свят, без да е в състояние да вникне в тяхната връзка и зависимост с предметите от сетивния свят.

Опитностите, които човек извлича както от сънищата, така и от дълбокия сън, продължават без прекъсване. Душата живее непрекъснато във висшите светове и осъществява там своите действия. Във висшите светове тя открива истински импулси за своята работа върху физическото тяло. За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат. Обаче окултният ученик го издига до равнище на един съзнателен акт. Това променя живота му из основи.

Докато душата не стане ВИЖДАЩА, тя се направлява от висши духовни сили.
И както сляпороденият - след операция, която му връща зрението - променя целия си живот и отхвърля всяко опекунство, така чрез окултното обучение човек преобразява целия си предишен живот.

Сега той трябва да поеме съдбата в свои собствени ръце.
Ясно е, че в началото ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира. Сега той открива мотивите за своите действия в онзи свят, от където по-рано висши сили и Същества - независимо от неговото съзнание - го насочваха в една или друга посока. Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне. От сега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят. Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове.

Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот. Трябва категорично да заявим, че тези опасно сти възникват само тогава, когато са пренебрегнати необходимите защитни мерки. Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и дума да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.

Несъмнено, там човекът среща ужасяващи сили и Същества, които го заплашват на всяка крачка. От друга страна, възможно е да подчини определени сили и Същества, за които сетивното наблюдение няма никаква представа. Голямо е изкушението да ги впрегне в служба на своите лични интереси, или пък поради незнание, да ги употреби по неправилен начин.

По-нататък ще говорим за част от тези забележителни изживявания, и по специално, за срещата с "ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА".

Обаче не трябва да забравяме: ВРАЖДЕБНИТЕ СПРЯМО ЖИВОТА СИЛИ СЪЩЕСТВУВАТ И ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ НИЩО ЗА ТЯХ.

Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание.

За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия. Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят. Смирение и скромност в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот. И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот.

Преди всичко,не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.

Обаче това, което сетивата обхващат, е само част от света. Докато в духовния свят са Съществата, чиито видим израз намираме в сетивните процеси и факти. Трябва да сме в съучастие с Духа, за да пренесем неговите откровения в сетивния свят.

Човекът активно формира облика на Земята, влагайки в нея познанията си от духовния свят. Тази е негова та истинска задача. И той е длъжен да се устреми към нея, защото физическата Земя зависи от духовния свят; ЗАЩОТО ТУК, НА ЗЕМЯТА, ИСТИНСКИТЕ И АВТЕНТИЧНИ ЧОВЕШКИ ДЕЙСТВИЯ СА ЕДИНСТВЕНО В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ПРОНИКВАТ В СВЕТОВЕТЕ, КЪДЕТО СА СКРИТИ ВСИЧКИ СЪЗИДАТЕЛНИ СИЛИ. Ако човек пристъпи с такова светоусещане към своето окултно обучение и нито за миг не се отклонява от предварително избраната посока, не трябва да се опасява от нищо. Евентуалните опасности не бива да отк лоняват никого от стремежа към окултното обучение; НО ЗА ВСЕКИ ОТ НАС ТЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В СТРОГ ПРИЗИВ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ КАЧЕСТВА, КАКВИТО ОКУЛТНИЯТ УЧЕ НИК Е ДЛЪЖЕН ДА ПРИТЕЖАВА."

" Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е изградил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение. "

Това е най-голямата опасност.
Това е глупост за мен, пък който иска да си мисли по друг начин, не убеждавам никой.
Ако искаш да си защитен докато спиш, развий будно съзнание през деня.
По-често медитирай, заспивай в медитацията вечер и тогава душата се изчиства.
Изпълни се с любов и ще си защитен.

По-голяма опасност от излизане извън тялото по време на сън, за мен няма (най-голямата опасност при окултизма).
От тези "опити" има много пострадали, при последователите на Кактанеда също.
А и се питам защо ти е? Явно такава е била личната амбиция на Щайнер и си го е проповядвал. Но докъде е стигнал, за мен е много ясно.

Осъзнатост ли търсиш или бродене в сферите на подсъзнанието, колективното съзнание, където можеш да си "залепиш" много неща?

Добре, аз не сьм специалист по излизане извьн тялото,
но мисля, че както в посочения цитат, така и изобщо
в своите лекции и книги, Щайнер не призовава никого
кьм опити за излизане извьн тялото.

В интерес на истината, той посочва, че именно медитациите са основен метод за развитие, наред с овладяването на мисленето, чувствата, волята и развитието на морала.
И като резултат от правилното развитие, на определено ниво от еволюцията, се постига (като страничен ефект, да кажем) една осьзнатост по време на сьня (това не е излизане извьн тялото).

Така че основният сьвет е, както и ти казваш, за осьзнатост по време на будността чрез медитации

Ами ако излизаш от тялото си докато сънуваш , без да си го искал? Това какво е тогава?
Докато човек спи той изобщо не е в тялото си, но някой го осъзнават , а други - още не ...