Отчаяна съм!

Здравейте момичета! Много съм отчаяна. Трябваше да правим инсеминация тези дни, но ...... кога му е вървяло на сиромаха! Дори не се стигна до процедурата. Имах един фоликул в десния яйчник и три във левия, но стопираха развитието си на 14мм и 16мм. Лекарката ми увеличи дозата на Пурегона, но нищо не стана. Утре съм на преглед да видим дали са се спукали фоликулите и да се реши какво ще правим по-нататък. Досега като съм ходила на прегледи, фоликулите винаги са достигали необходимата големина. Направо не знам какво им стана този път. От няколко дни само плача в къщи, а и на работа едвам се сдържам. Толкова големи надежди възлагах на тази инсеминация, а всичко се срина

Недей, не е болка за умиране. Инсеминация може да направите и следващия месец. Просто не е нещо, което трябва да те отчайва. Всяко зло е за добро.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

SDravei ssi,
Pi6a ti, sa da te uspokoia. As biah dve godini na stimulazii( nai-rasli4ni) i v kraina smetka spriah da reagiram na terapiite. V na4aloto pri savsem malka dosa praveh po 3-4-5 folikula, a kam kraia na vtorasta godina .... samo po 1.( vapreki 4e mi predpisvaha dosta golemi dosi). Satova imenno mi prepora4aha in vitro( re6iha 4e ne stavam ve4e sa inseminazia). I taka s tosi edinstven folikul mesezat predi in vitroto sabremeniah i sled niakolko dena vlisam v 8 mesez. I as taka se trevosheh 4e ne e normalno tova i isobshto ne ras4itah na nishto tosi posleden mesez, a to ... stana 4udoto. Osven tova lekarite sa mi kasvali, 4e ima mesezi , v koito se slu4va tova po neobiasnimi pri4ini. Prosto ne se polu4avat godni iaizekletki.
Drugiat mesez vsi4ko shte bade nared. Organismat ima nushda ot po4ivka
Uspeh i ne se ot4aivai

Мила, не се отчайвай от един неуспех , то когато трябва да стане ще стане ..имай търпение и кураж ...
може и да се спукат фоликулите , а може и другия месец да опиташ , нали така ?
все пак ще опитваме докато стане ...
аз си мислех че фоликула се пука с Прегнил ??
не е ли така ?
не плачи , какво ще промениш с този плач ? а, и не е станало нищо трагично според мен , както казват , нещата се случват, когато най-малко ги очакваме ...
желая ти ведро настроение
и дано се спукат този или другия път

Vidq li kakvo ti kaza Nadia, uspokoi se! Na Prirodata tova i e rabotata, da prodylji roda, ti samo i dai shans!

Нормално е да се чувстваш така за момента , но не позволявай това да продължи за дълго. Както казват и момичетата, шансът може да е за следващия месец. Така, че се успокой и мисли вече за следващите фоликулчета

щом имаш нужда поплачи си,
след това /поне на мен/ ще ти олекне и така по-лесно ще събереш сила за да изчакаш да следващият път.
вярвай в себеси !!!

Щом ще ходиш утре на лекар, защо не и предложш да изследвате хормоните.Едно момиче в стаята говореше за същия проблем при стимулация - на нея мисля, че пролактина / но може да е бил и друг хормон/ и бил излязъл от нормата и пречел на нарастването на фоликулите.
Разбираш, че мнението ми няма никаква професионална стойност!

това горното мнение е много полезно. ТЕ всички мнения тук са полезни, но това за хормоните трабва да се види, ако не е видяно. и аз може би трябва да си видя пролоактина, в контекста на симулация с Клостилбегит.

Един начин да се справиш с отчаянието, е да се опиташ да приемеш нещата по-рационално - все пак и при инсеменации и при ин-витро шансът за успех не голям - при второто маи беше 30% (поправете ме ако греша), колкото и при нормално сношение. Интересно ми е как точно ги определят тези вероятности.

Повечето от нас тук те разбираме толкова добре. Лесно е да се каже, но не се давай на отчаянието. Поплачи си, но на другия ден се успокой - успех.