ИЗГОРИХМЕ СЕ

Мами иде ми да се гръмна право в десятката.Боби си изгори пръсчето на ръката почти няма кожичка там.Толкова ми е кофти и се чуствам толкова виновна.Аз така да го пазя като очите си косъм не давам да падне от главата му а едно невнимание докато успея да го дръпна и хоп стана белята.Веднага го заведох при лекарката ни превързаха го и казаха че ще се оправи но аз се чуствам виновна че не го предотвратих.Не ме питайте довечера как ще посрешнем татито и какво ще му казвам.
Извинявайте че ви занимавам с глупости но ми е съвесно а и няма със кого да споделя и да се наплача.

знам,че се чустваш адски зле,но никой не е застрахован от подобни инциденти,дечицата са толкова пъргави че после си блъскаме главите от къде ни е дошло,вики например включила котлона и искаше да си топли ръцете а аз бях отворила хладилника и вадехедни зеленчуци само миг и щесе да се лепне честа случайност и късмет,че я хванах навреме,успех

Виновна!!!Да не си и помислила да се обвиняваш повече.Сякаш не знаем всички майки тук,че белята става за стотна от секундата.Щом е трябвало да става,няма какво да направиш.На мен ми беше в ръцете като си разби главата на вратата и не успях да го хвана.Просто тези неща са непредвидими,не можем винаги да сме до тях..просто е невъзможно....колкото и да ни се иска.
Не се бой....щом са казали,че е безобидно значи ще се оправи бързо...само съм чувала,че изгорено не се мокри.

Споко,случва се на всеки.За съжаление не можем 100 % да предотвратим неприятностите.И на мен ми се е случвало,имам чувството,че съм можела да го предотвратя,но не е така.Колко пъти е падал и като бебе,и сега.А и те с а толкова любопитни и бързи,че и супермен да ги варди,пак не може да се справи.
Усмихни се,ще му мине и ще забрави,а ти ще се чудиш защо си се ядосвала.

За съжаление не можем да предвиждаме всичко. Не се притеснявай толкова, нали все пак е само пръстчето? Мажи го с много дефламол и най-верочтно и белег няма да остане. Сигурно го боли детенце, знам, че теб те боли дори повече.
На свекърва ми приятелка има внуче, та гледали го двете с майката и докато се усетят то обърнало върху себе си кана с вряща вода (от електрическите). От гушката надолу всичко му е изгорено. Около месец стоя детенце в Пирогов.
Не искам да те успокоявам или пък плаша с това, но и много по-големи бели от вашата стават. Дявола си няма работа.
Цункай го мъника и му кажи, че много голям мъж ще порастне

Не се обвинявай, Ивче, слава богу децата оцеляват въреки грижите на родителите си /за кой ли път цитирам тази ценна мисъл/
Помня преди време реших да доподстрижа сина ми, беше не повече от тригодишен и ми се стори че има няколко косъма дето трябва да се подкъсят над ухото. Вместо да мина покрай ухото, клъцнах направо и ухото. Ревнахме и двамата, ревахме, ревахме и в един момент той ми вика: "Ако ти спреш да плачеш, и аз ще спра". Още има белег. Но да беше само това...
Целуни го по пръстчето...юнак без рана не може

Яна 21.09.2003

Хайде Ивке, успокой се! Всичко ще мине. Не си мисли че само на теб се случват лоши работи. На 3 години моят син си изгори цялата ръчичка на една скара. Не успях да го догоня и той си лепна ръчичката на реотаните. Колкото е ревал той аз два пъти повече но повярвай ми не успях да го опазя. Ето и сега дъщеричката ми е на възрастта на Боби и постоянно претърпяваме някакви падания или удряния в играчки и какво ли не. Да ги затвориш в клетка пак не става нали? Така се учи човек и опознава света. Бабите ни са казали юнак без рана не може а а з бих го дооформила юнак без драскотина не може но без голяма рана да!
Хайде горе главата

Благодаря ви мамчета.Тази вечер съм малко по спокойна.Татито ни се прибра и ме поуспокой както някой от мамчетата казаха тук"юнак без рана не може" смених ме му превръзката мазах със мехлемче дето ни го изписа докторката почти не го боли щом цял час лудя със татко си ми поолекна.Ще се опитам да си държа очите не на четери а на четирдесет и дано не се получава подобно нещо.Още веднъж се извинявам че ви притесних със тази безмисленна тема но ми беше много притеснено и днес почти цял ден ревах у дома сами сме със Боби и нямаше със кого да споделя а така ми тежеше на сърцето.
Още веднъж благодаря ви за куража мили момичета страхотни сте

Не ти е безсмислена темата,затова сме тук-за да се подкрепяме.И аз съм имала моменти,в които ми е било толкова напрегнато и като го споделя тук,ми олеква,а и факта,че има някой с теб(дори и само виртуално)е успокояващ сам по себе си.