Какво е лошото?

Какво лошо има в това да си заядлив?
Аз смятам, че няма нищо лошо в това да имаш самочувствие да го показваш. И когато дойде някой неграмотен, който задава "вапроси" или се "4уди" как да преведе нещо, може да бъде резнат малко. Или иска да говори на детето си не на родния МАТЕРЕН език, а на английски (който по принцип той/тя го знае, ама точно за това не се сеща сега, видите ли), пак е хубаво да бъде смъкнат на земята.
Не познавам човек, чиято майка да е рускиня, който да не говори руски. От друга страна наблюдавам, че е масова практика българските мами да говорят на чужд език на детенцето си, щото така... и за не знам що...
От там и самоуважението отива на вятъра...
Та, с една дума, хубаво е да си заядлив и със самочувствие от време на време.

Work like a slave.
Command like a king.
Create like a god!

А ти колко човека с майки рускини познаваш? Не мислиш ли че във форумите на DIR.BG са повече хората дето майките им са българки, т.е. много малка е вероятността да си прав?
Нищо лошо в това да си заядлив, само че когато ти си на зор и търсиш отговор на въпрос, не мисля че ще си на същото мнение. Някой мъдрец беше казал - отнасяй се към другите, както искаш те да се отнасят към теб!
Не се заяждам, просто ти правя хубаво

Не знам за форумите, говоря от лични наблюдения върху познати от реалния живот. Не са толкова малко...
А и това беше просто конкретен пример.
В общия случай, ако питам за нещо, което не знам, няма да демонстрирам самочувствие, че "видите ли, аз съм висок 190 см, ама днес какво ми става (сещаш се за филма...)" - "аз следвам англ. филология и си ги знам нещата перфектно, ама тоооочно за това малко нещо не се сещам, иначе си говоря на детето на английски, нищо, че не ми иде отвътре..."
Надявам се да съм го обяснил ясно... Ако не, mea culpa.

Work like a slave.
Command like a king.
Create like a god!

Интересно, явно те е подразнил факта, че жени омъжени за англичани, говорят на децата си на английски. Аз лично напълно ги подкрепям, защото ОЧЕВИДНО е че детето живее в английски говорящата държава и българският ще му е втори език, колкото и да засяга това криво-разбраното ти самолюбие. Мисля че за детето ще бъде по-лесно приобщаването към начина на живот ако му се премахне езиковата бариера. И не ми излизай с доводите 'ами ще научи чуждия език в училище, а в къщи трябва да му се говори на български', защото не ми се иска да си представя какво е отношението на децата към всеки който е дори малко по-различен от тях.

Няма да ти излизам с никакви доводи, защото това е друга тема.
Просто исках мнение за това толкова ли е лошо да си със самочувствие и малко заядлив. Аз мисля, че не е лошо. И като видиш човек, който няма покритие, но се прави на ощипана госпожица, нормалната реакция е да го резнеш.
Обаче веднага се появява някой, който казва "Леле, какви сте... срама нямате..." (визирам Билка и как й скочиха. А тя си беше абсолютно права, според мен) Ами така, нямаме срама... Което, отново, НЕ е лошо...

Work like a slave.
Command like a king.
Create like a god!

как да не скочиш срещу такъв правозащитник и да не се заядеш с него, а...
То просто е грехота....

Ако си решил да защитаваш някаква кауза - защо не я защитаваш, а залиташ по странични пътеки...

Какво общо имат тук смесените бракове, кой ти иска подкрепата и кой те е молил да гадаеш аджеба къде живее детето - тук или там...
Къде е връзката между приобщаването на детето към някакъв си начин на живот и това че майка му не знае как да му каже "дай на мама куни..." на чуждия език....

Ако учи филология, както твърди, и ако има необходимата езикова култура, би трябвало много добре да знае, че това "дай на мама куни", "дупето да му ядеш" и т.н. нямат аналог на чуждия език и не може да иска да намери точната дума за "куни" или ръчички както иска да ги нарича тя ... Вероятно англичаните имат други изрази с които изразяват нежността и чувствата си към децата си, които нямат нищо общо с ръчичките и краченцата...

Така че в заключение: Въпросът се оказа необмислен и съдържащ в себе си некомпетентност - което напрааво си е предпоставка за заяждане!


А иначе аз поддържам твърдението, че децата от смесените бракове трябва да говорят езиците и на двамата си родители и да опознаят културите и бита и на двете страни - това е невероятно богатство и стечението на обстоятелствата им е предоставило тази възможност на тепсия, докато други са принудени да плащат за това и да му посвщават целия си живот !

И не ми излизай с доводите 'ами ще научи чуждия език в училище, а в къщи трябва да му се говори на български', защото не ми се иска да си представя какво е отношението на децата към всеки който е дори малко по-различен от тях.


Не се и опитвай да си представиш - нямаш никаква идея за това, което прави децата по-различни... езиковата бариера е най-малкото .... децата са склонни да общуват много повече от нас, заядливите възрастни, и те търсят всякакви начин да направят това....

Бях поставена в такава обстановка преди много години, като дете - в една чужда държава, на един чин в една класна стая, сред деца които говореха неща които не разбирах... Знаеш ли какво стана... всички ръкомахаха и подскачаха в стремежа си да ме накарат да ги разбера и в края на първия месец аз вече бях една от тях, говореща и разбираща езика им като тях... и го знам и до ден днешен...

By the way - ....... Абе ти имаш ли въобще деца ....




Аз имам три...

Рейчел, как да няма аналогии на английски.
Ето примери:
Итси-битси ръчитси.
Суити, суити дупити
Така учиш бебето на модерен български и си звучи съвсем по английски.
А за това, че ако малко знаеш английски и си прочел 2-3 книги, ще ти стане веднага ясно, че аналогии няма.

..и аз имам 3.
Не знам кога е било това с твоето приобщаване към чуждия език, но нещата са определено различни сега. Или пък държавата е различна.
Както и да е, може да имам изкривено чувство за справедливост, но вашето си беше чисто заяждане, непровокирано от нищо. Нейсе, сигурно самия факт че 'превеждате' ви прави някак важни в собствените ви очи. Здраве да е!

Не е хубаво да си заядлив.
Хубаво е, обаче, когато има какво да кажеш, и знаеш, че това е истината, да си го кажеш. Особено ако можеш да си го защитиш докрая с железни доводи.

Иначе, истината БОЛИ, и то много.

Относно въпроса за майките, говорещи на децата си на чужд език, това бих го приела ЕДИНСТВЕНО ако те живеят в България и се опитват да научат детето на този език. Поради простата причина, че децата ще научат български така или иначе от всички останали хора, с които общуват.
Когато деца от смесени бракове живеят в чужбина, неприемливо и НЕПРОСТИМО е майката/бащата да говорят на чужд език с детето си. Пак по простата причина, че лишават децата си от богатството да владеят още един език, и то роден. Защото, ако не се научат да говорят български (в случая) от родителя си, то няма от кого друг. А езика на страната, в която живеят, могат спокойно да научат от всякъде другаде, включително и от другия родител.

Срам ме е, че има такива българи.
Не за друго, а защото това е висша форма на неуважение към собствените им деца. Лично познавам поне двама родителя, една майка и един баща, в смесени бракове, които говорят на развален английски в децата си. Майката го прави от гледна точка на това, детето да научело английски, пък бащата го прави от мързел. Оправданието му е, че той е на работа по цял ден, детето прекарва повечето време с майка си(чужденка) и затова не можело да говори български. Така той е "принуден" да му говори на аглийски.

А в отговор на мнението на Scott (за да не се повтарям излишно) ще кажа това:

Пълни глупости. Познавам лично дете от смесен брак, и двамата му родители говорят с него на родния си език, отделно в дадената държава се говори и на трети език. На 3г. и половина това дете говори прекрасно и трите езика! И не само няма проблеми с общуването, но е прекалено общителна даже!

Мисля че за детето ще бъде по-лесно приобщаването към начина на живот ако му се премахне езиковата бариера. И не ми излизай с доводите 'ами ще научи чуждия език в училище, а в къщи трябва да му се говори на български', защото не ми се иска да си представя какво е отношението на децата към всеки който е дори малко по-различен от тях.

Мога ли само да те запитам, как стигна до този извод?
Защото моето мнение е точно обратното на това, което си писал, и то от личен опит!

Всъщност, майките, говорещи на чуждия език с децата си, не само не ги улесняват, но им пречат, понеже ги учат на broken English. Ела да чуеш как говори тази българка с дъщеря си на английски, и ще видиш какво имам предвид, направо ще се напикаеш от смях, макар че не е смешно, а трагично!

Don't mess with the messer!

Не знам кога е било това с твоето приобщаване към чуждия език, но нещата са определено различни сега. Или пък държавата е различна.

Няма никакво значение кога е било и в този порцес нищо не е по-различно сега от когато и да е било! И няма никакво значение в коя държава се случва това и на какъв език говорят двамата родители.

но вашето си беше чисто заяждане, непровокирано от нищо

Кое "нашето" - нали отговаряш на мен, а аз не съм взела никакво отношение в темата на майката ??? ...

сигурно самия факт че 'превеждате' ви прави някак важни в собствените ви очи

човек трябва да е "важен" в собствение си очи независимо дали превежда или продава домати на пазара ...

Нали сам разбираш, че изпадаме в излишни и дребнави спорове и в своего рода борба за надделяване на мнението! Нещо като "чесане на езиците... (това ако се опиташ да го кажеш на англичанина, ще го приеме като реклама за новата четка за зъби с пластинки върху задната страна за премахването на отпадъците от езика !!!!)

А на младата майка ще кажа следното:

Да говори за "краченцата и ръчичките" на детето си на български език.
Да не се старе да обяснява на мъжа си какво е това "краченца и ръчички", а да се опита да научи от него какви са изразните средства на неговия народ за изразяване на обичта си към детето! И именно тях да използва когато реши да говори с него на английски...

А не, както много правилно отбеляза Отворена, да се мъчи да му натрапва български фрази на развален английски език...

Според мен момичето пита за нещо конкретно а не иска мнение от вас на какъв език да говори с детето си.Така че всички тези коментари са излишни,освен за хората,които нямат конкретно какво да кажат и затова се упражняват в словесна еквилибристика и избиване на комплекси,че на всичкото отгоре и питат какво му било лошото.За съжаление начетеността и простащината не са взаимно изключващи се.Има други клубове за това.А по въпроса за грамотността,никой не е застрахован от lapsus kalami.

Наистина се отплеснахме от темата, но аз мисля че беше заради несправедливите обвинения и заяждания към Манди.
А сега по темата за самочувствието: тази сутрин ми хрумнаха едни мисли, които може да са литературна глупост, но признавам никога не съм бил силен в тази насока. Според мен самочувствието е като задника, всеки си го има голям или малък, но не е лошо да се поглежда поне веднъж седмично в огледалото да види как му стоят собствените дрехи - дали не се е поиздуло дупето му и да го прави смешен. Да разгледаме аналогията в посока на голямото самочувствие (предварително заявявам, че имам предвид пълнота поради преяждане) - голям задник (самочувствие) - много удобно за самия теб, меко, приятно, солидно. Естествено понякога тежи, когато трябва да се свърши тежка работа, но... За другите - не винаги удобно, особено в обществения транспорт заема понякога повече от едно място, събужда неприязън у околните. Налага се извода, че големия задник трябва да има покритие - собствен транспорт, други хора да вършат черната работа вместо теб и т.н.
Може би тези мисли са плод на травматизираното ми посткомунистическо мислене, но ми се сториха интересни да ги споделя.

Вярно се поотплесна дискусията, ама нека и аз да се включа.
Наистина е добре според мен, когато се задава точен и спешен въпрос, да му се отговаря точно и ясно, ако може, и без особени нравоучения, пак ако може. Тоест, на питането да се дава ясен отговор, а не вместо или редом с него да се правят коментари по друго, съдържащо се в мнението.

Друг е въпросът, че не винаги човек се въздържа от това да поучи другия, да го покритикува, или ако щете, просто да реагира на нещо, което го е подразнило или с което той категорично не е съгласен...

На никой обаче не му е приятно да го захапват, нали така - и на нас също не би ни било . Та от всичко дотук казано - май всеки реагира според собствения си характер, темперамент и настроение .
Лично аз гледам да се сдържам, но си имам и донякъде професионална деформация - освен преводач, съм и преподавател - е представяте ли си ако почнем да се заяждаме с обучаващите се, затова, че задават неграмотни, зле формулирани и ненужни въпроси, изхождащи понякога от напълно погрешни постановки?
Та... не знам, не знам.

А конкретно по въпроса, който изглежда е в основата на спора тук (не бях известно време в нета и съм пропуснала) - за това на какъв език да говорим на децата си... ще споделя само личен опит и лична позиция. Имам два броя деца. Голямото е на десет години. Та значи, от десет години насам непрекъснато разни хора около мен ми досаждат, понякога твърде настоятелно, с въпроса-препоръка: Ми ти що не им говориш на френски на децата си, а? Ма ти знаеш ли какво престъпление вършиш, да не ги научиш на езика от малки, като имаш тази възможност?
Е, аз пък съм българче и смятам, че децата трябва да научат първо и много добре майчиния си език. Какъвто и да е той, казано в скоби. После вече върху това могат да се надграждат Х или У чужди езика. Защото детето вече ще има референтна езикова система. Е, да, няма да ги научи като родни - ама то си има роден език и си го знае. Та затова винаги съм говорила и говоря на децата си на родния ни български език (не детски!). Както казах, това си е моя лична позиция.
А за децата от смесени семейства... преди доста години слушах една лекция на Клод Ажеж и той там рече: няма проблеми детето да усвоява едновременно няколко езика, но по принципа: един човек - един език, тоест, даден човек говори с това дете САМО на даден език. Мисля, че е съвсем смислено. Пък не знам. Всеки си решава за децата си, кои сме ние, че да съдим...
Та така...

Если человек знает, что он хочет, то он либо много знает, либо мало хочет.

По повод на "... една лекция на К.А. и той там каза..." на мен много ми харесва книгата на Лоранс Перну "Аз възпитавам детето". Та тя пък там казва, че при децата в смесени семейства майката трябва да говори на детето си на езика, в чиято страна живее семейството. Вярно, тук изниква въпросът "ами ако майката не го знае много добре този език?", каквато ситуация Л. П. не коментира, но пък иначе аргументите й също бяха много убедителни :)

драги, вие съвсем го обърнахте на клуб по философия.
искам да върна нещата по близо до темата.

първо:
НИКОЙ не е отправял обвинения към питащата - нито справедливи, нито несправедливи. НЯМА ТАКОВА НЕЩО. ако още малко поразмишлявате по темата, след още 2-3 ваши постинга ще излезе, че сме я заклали направо!

второ:
разсъждавайки върху нашите (и по-конкретно моите) недостатъци на високомерни обвинители, които отказват да подадат ръка за помощ, някак ПРОПУСКАТЕ за пореден път шанса си ВИЕ ДА ПОМОГНЕТЕ! първоначалното ви обвинение беше - "защо не й кажете как е, вместо да умувате?" нали така?

е, ЗАЩО НЕ Й КАЖЕТЕ ВИЕ НАЙ-ПОСЛЕ, а екстраполирате все повече и повече, та даже стигнахме и до пост-комунистическото мислене?

Точно самочувствието (на критикарите) е проблемът. Ти си го имай, хубаво нещо е. Но когато искаш да свалиш някого на земята, просто му посочи грешките му, без излишно самочувствие от твоя страна и така вероятността да обърне внимание на това, което казваш, е много по-голяма. Като се обърнат нещата на "виж ме колко съм по-отворен от теб", цялата история с отварянето на очите отива по дяволите. Ако наистина те интересува да покажеш на някого колко не е в час, а не да покажеш колко ти си в час, просто си служи с факти, а не обобщения и обиди.
Мисля си, че в този клуб хич няма търпимост. Това май не е хубаво. По принцип.. Е, верно и аз се забавявам като се появи някой желаещ да става преводач и пише бъкани с грешки изказвания на чужд език..:)

Хехе... наистина, никак не е трудно да се приведат убедителни аргументи в защита все едно на каква позиция :-))), още в средновековната литература е имало такъв жанр, нали :-))) - един поет предлага на друг: хайде да спорим, ето ти темата, ти си избери коя позиция ще защищаваш, аз ще заема оставащата и да видим кой ще бъде по-убедителен :-)))

А за Лоранс Перну... честно да си кажа, тази й книга не съм я чела май :-))), помня, че изчетох "Аз чакам дете" и ми се видя доста ужасничка... една такава...хм... тесногръда и почти еснафска... :-))) макар и не толкова отчайващо тъпа като тази на д-р Спок... но както и да е, това пък е съвсем друг въпрос...

Если человек знает, что он хочет, то он либо много знает, либо мало хочет.

Скъпа Билке,
Първо - ти просто не знаеше 'мааму стара' какъв е отговора на въпроса и за да не останеш капо започна назидания от рода защо говорите на детето на английски. Ти като попиташ някого колко е часа, очакваш да ти даде ясен отговор, а не съвет какво трябва да правиш по това време на денонощието, нали?
Второ - Аз никога не съм вземал отношение по въпроса 'какъв е отговора', а повдигнах темата 'защо не се отговаря конкретно на въпросите'. Както забелязваш дискусията се пренесе в нова тема.
Трето - философските дискусии са много чести в този форум, защото типично е хората с 'високо самочувствие' да поучават другите как да живеят, а тук е бъкано с такива

добре де, вие знаете ли как е?
да разбирам ли, че не знаете? така излиза май. но коментирате.
тогава? какво ви прави по-различен от мен?

аз поне си признах, че не знам отговора.
сещам се и за още една разлика - язвителността и неприличните персонални нападки, които вие отправихте към мен (да припомня ли първите ви два постинга, които се различава силно в стилистично отношение от последващите. за сиропа за кашлица има ли смисъл да говорим?)

между другото, никога не съм срещала вашия псевдоним досега в този форум, а очевидно внимателно го следите, щом си позволявате да правите заключения за неговия характер. защо така не сте писали друг път?