Бебе и кариера?

Момичета, ето я и първата тема, която искам да пусна във вестника.
доста се е изписало за това в страниците на клуба, но това е нещо, което засяга всички нас.

Вашите мнения са много важни.

Ето и впросите на които всички ние се опитваме да търсим отговор:
- кое според вас трябва да е на първо място- детето или кариерата?/профански въпрос, но може би трябва да му дам пояснение- с кое да започнем?/
- решението да имам дете и моята работа?
- как балансираме между професионалната реализация и децата?
- колко време им отделяме, работейки и колко време отделяме на работата си, докато гледаме децата си?
-отношението на работодателите към бременните служителки и майките на малки деца
- отношенията в семейството и професионалната реализация на жената

1. на така поставения въпрос отговорът може да бъде само един - естествено, че детето - то е целта на съществуването ни
2. решението да имам дете беше спонтанно още докато бях студентка - просто мислех, че като родя докато уча ще ми е по-лесно след това да си намеря работа с вече поотраснало детенце - за съжаление не стана точно така, защото имах проблем със забременяването, което се получи точно по време на държавните ми изпити - е, поотложих започването на работа, но само с няколко месеца
3. и аз не знам как балансирам - просто гледам всяка свободна минутка, в която не съм на работа да посвета на бебка - може би ще ми трябва още доста време за да успея да балансирам достатъчно добре
4. отделям по 2-3 часа вечер като се прибера и докато заспи (сутрин излизам преди да се е събудила) и целите събота и неделя и гледам да не си взимам работа за вкъщи
5. за щастие съм на държавна работа и в супер колектив, така че нямам никакъв проблем с това, че имам малко бебче - даже имам уговорка с шефа веднъж месечно, когато сме на консултация да не ходя на работа - единственият ми проблем е че не мога да ползвам болнични когато бебка не е добре, понеже съм прехвърлила майчинството на таткото
6. семейството ми е най-голямата ми опора - ако не беше помощта на тати и мойта майка просто нямаше да мога да започна работа
освен това съм с повдигнато самочувствие в очите на околните (семейство и приятели) за това че някакси успявам да се справям и да града кариера и да си гледам детето
това е

1. Според мен първо трябва да си вземем хляба в ръцете, после да родим детето/децата и след връщането на работа може да се говори за кариера. Поне при мен е така де
2. Просто реших, че вече искам да имам дете, работата не ми е попречила на решението или решението на работата.
3. Ами още съм в отпуск по майчинство. Работя в държавна фирма и имам строго определено раб. време. Мисля си, че не става дума за баланс тук. Когато съм на работа мисля за работата си, а в извънработно време се отдавам изцяло на детето си.
4. не разбирам въпроса
5. Отношението на моя работодател към бременните служителки и майките с малки деца е много добро.
6. Според мен добрата професионална реализация на жената й дава добро самочувствие и удовлетвореност, а това само помага на отношенията в семейството.

Zdravei,
tova spored men e mnogo vajna tema.
Az sam bremenna v 3-q mesec i mi idva nanagore sa4etanieto, kakvo 6te e posle ne znam.
Az sam konsultant v 4astna firma, po 2 sedmici v meseca zadaljtelno sam v komandirovki, rabotq absolutno vsqka sabota i nedelq, ve4er predi 11 mi e nevazmojno da priklu4a rabota, ot godina i polovina ne sam izlizala v otpusk, za6toto nqma vreme.
Sega sam v bolni4ni, bqh na injekcii za zadarjane, bez malko da izpusna bebeto, za tova imam vreme da pi6a.
Spored men rabotodatelq nqma specialno otno6enie kym bremennite ili maikite s malki deca, interesuva go da si available - 6tom ne si - si OUT, tova e, nezavisimo dali si jena ili maj, dali si bremenna ili ne si. 6tom ne si na razpolojenie po nqkakva pri4ina po-dobre si hva6tai 6apkata.
Spored men az bih mogla da sa4ataq dvete ne6ta ako babite gledat bebeto, a ne az, tova e, ako az go gledam nqma da uspqvam s moqta rabota.

Pojelavam uspeh na vsi4ki!!!

Ужас! Това ми звучи като робство! Или поне като крепостничество Аз определено сериозно бих се замислила дали да не си сменя работодателя

zdraviete,
moje bi sum propusnala-za kakuv vestnik stava duma
utochnenie predi da otgovorq na ?site -jiveq i rabotq v usa
1.az zavurshih visheto si obrazov.,zapochnah dokturantura,vidqh q nakude vurvi i togava reshih che veche imam dostatuchno dobra ideq kak shte izgledja karierata mi predi da reshim da se zabremenqvame
2.vingagi sum znaela che iskam da imam deca i se stremih 1to da e predi 30..ne sum privurjenik na tendenciqta tuk da se rajda sled 35,kogato karierata e osigurena i genetichnite riskove skachat znachitelno
3.kliuchut e realistichni celi i v 2ta sektora..neizmiti chenii i usmihnato dete,pravilno prioretizirane na zadachkite v slujbata..izbqgvam da igraq super maika,jena,nauchen rabotnik,molq za pomosht kato se umorq i se opitvam da spq pone po 8 chasa,inache vischko propada:)A!i gotvq za cqla sedmica prez weekedna
4.imam pravilo-na rabota-rabotq(zvunq 2puti da pitam kak e bebe),v kushti-ne pipam nishto profesionalno,osven malko chetene ako mi e super interesno i ne moje da dochaka sledvashtiq den. rabotq 8 chasa 7.30-3.30,1 chas putvam..ot 4 do 10 gledam bebe s kef,posle bahsta mu zastupva..
5.dadoha mi 6 sedmici sled kato rodih..imam vreme da cedq kurma i moga da si trugvam po-rano ako se naloji,no tova tuk ne e prieto i se izbqgva..ne sa me zaduljvali da pravq kakvoto i da bilo,no tuk praveteot na kariera e dosta trudna igra i az po jelanie rabotih do 8 chasa predi da rodq..NO-izborut beshe moi
6.suprugut mi me podkrepq 100% che iskam da rabotq..chuh mneniq ot bg naokolo che sum luda da si ostavq deteto, za da hodq na u-shte,ne se zasqgam,vseki ima izbora si...az sum dovolna ot svoq za momenta
jelaq lek den na vischki,
a.

За жалост е често срещано явление. Това със смяната хубаво - само че ако има алтернатива, по-често изобщо липсва такава. Дори и да се намери, гаранция че няма да се стигне до същото положение никой не ти дава. Като се прибави и ограничението "възраст" ситуацията добива отчайващи окраски. А да започваш примерно на 30 и отгоре години тепърва да градиш авторитет и доверие на ново място + грижа за дете и семейство си е направо рисково начинание. Да не отварям дума и за факта, че повечето фирми в момента дори предпочитат да наемат по-неопитни специалисти с оглед да ги моделират в зависимост от своите изисквания, отколкото да вземат някой "врял и кипял" в областта човек, който по-трудно ще се впише в общата картина (а съответно и ще трябва да му се плаща повече). Колкото и абсурдно да звучи последното, все по-често се наблюдава точно това

ще започна първо с това НАИСТИНА ДЕТЕТО Е НАЙ-ВАЖНОТО СЪБИТИЕ В ЖИВОТА НА ДВАМА ДУШИ, но... (защо ли винаги има едно но)
1. много е важно в каква сфера работи майката - ако бях учителка наистина едно излизане по майчинство за 1 или 2 години не е чак толкова време, но аз работя като програмист, а знаем информационните технологии как се развиват: едно отсъствие за 1 година те вади от пазара на работна ръка, а недай си боже 2 години тогава наистина ще имаш сериозен проблем:(. Мойте колеги сега ходят на курсове за допълнителна квалификация, еми никой няма да ме чака да наваксам изпуснатото:(. Като отидеш на интервю никой няма да те пита дали можеш да сменяш пелени:(
2. Всеки работодател иска работника му да е под ръка когато потрябва. Еми още на интервюто като разберат, че си с дете мрънкат щото ще излизаш постоянно в болничен, ще си тръгваш навреме ....В предната ми работа ми се е случвало да ми се обаждат в 1 през нощта и да ми казват, че таксито ме чака и да отивам щото системата се е крашнала (съответно ти се заплаща за това).Еми ако бях останала да работя там не си представям как с бебе щях да си върша задълженията (искам да вметна, че аз знаех какви ще са ми задълженията, за да не каже някой че това е експлоатация:))
3. разликата между държавната и частната фирма е мноооооого голяма - в държавната знаеш, че ако има пари в бюджета ще има 13 заплата (поне така си мисля по това, което слушам по новините, аз лично никога не съм работила в държавно предприятие), докато в частната всеки бонус и 13 заплата се искарват трудно.
4. Да не говорим че някой може да ти заеме мястото докато си по майчинство
5.последно но не и на последно място е това че аз не искам да съм зависима финансово от никого дори и от съпруга си (просто такова възпитание имам) така че е супер гадно от заплата да спаднеш на 120 лева месечно, а всеки иска да осигури най-доброто на децата си.
Може да звучи малко писимистично, но аз така виждам нещата
Айде да са ни живи и здрави бебетата и всеки да постъпи както е най-правилно за него и неговото бебче
Истината е някъде по средата:)
аз отива при ревлиото:)

Абсолютно съм съгласна с теб!

И аз не съм работила на държавна работа и нещата са общо взето, както ти ги описваш..Това разбира се не ми попречи да изляза за 2- ри път в отпуск по майчинство от същата фирма в разстояние на 7 години. Но нито за миг не съм спирала работата си напълно, винаги правя нещо от дома, за да се развивам професионално, зада не изпускам тенденциите, и не на последно място, за да имаме допълнителни средства, освен 120 -те лв. !Често си задавам въпроса - дали това не е отнето време от децата, но после си давам сметка, че е по- добре да имат една удоволетворена от живота си и работата си майка, отколкото една изкукуригала и вманиачена в тях жена!

сега аз пък ще се съглася с тебе
когато станаха промените 90 години, майка ми я съкратиха 94г. и понеже тя беше вече над 40 трудно си намираше работа и така реши да се отдаде на мен и сестра ми - много сме и благодарни за това, но аз вече имам семейство, сестра ми и тя е в софия и майка ми изпадна в супер депресия, защото остана сама, няма работа, с баща ми отдавна са в "дипломатически" отношения. та така трябва да мислим и за това че децата ни някой ден ще си тръгнат и тогава ще си зададем въпроса какво постигнах, какво стана с мечтите ми

С кое да започнем...Като се събрахме да живеем заедно с таткото бяхме твърдо решени да изчакаме с бебето, т.е. бяхме решили първо кариерата, но в един момент стана ясно, че и двамата имаме огромно желание за бебе. Казахме си, ако изчакваме все нещо да се случи, има да си отлагаме с години...и след няколко месеца ви показахме снимка на 8те милиметра кандидат бебе в корема ми!
И двамата още нямахме твърди позиции, но решихме, че ще се справим.

Моята работа - изобщо не ми беше мъчно, че ще прекъсна. Също работя в област, където всичко се изменя с дни, но не съм се притеснявала, че няма да наваксам впоследствие. Като млад специалист на свободна професия все още нямах много клиенти, а настоящите препратих на таткото(и двамата сме адвокати)
От време на време пиша по някоя молба, дискутираме делата вкъщи, промени в законите, така че не съм се откъснала напълно.
Мисля, че ако те бива в някоя професия, винаги можеш да се докажеш при добро желание, дори да си прекъснал за известно време.
Но това са неща, които се преценяват конкретно според ситуацията, нагласата и желанието. Няма универсално решение. Аз лично не се чувствах ощетена по някакъв начин, че съм вкъщи и гледам детето, въпреки че си обичам професията. Наслаждавах се на всеки миг с нея, не ми е било скучно. Дори ако обстоятелствата позволяваха, бих останала вкъщи докато навърши три. Писала съм го и друг път - за мен това беше временно затишие...беше, защото от понеделник започвам нова работа по специалността, която не е за изпускане

На следващите два въпроса тепърва ще мога да отговарям, засега не ми се е налагало да балансирам

Отношението на работодателите - за съжаление повечето работодатели не са особено въодушевени, въпреки че като цяла нашето законодателство е много по-толерантно в това отношение в сранение с други държави.
Но когато завърших и започнах да търся работа, на много места, и то държавни служби, ми беше отговорено в прав текст, че предпочитали да назначат мъже, защото жените имали нахалството да забременяват и да излизат в майчинство За съжаление тази дискриминация трудно се доказва, иначе досега да съм ги осъдила
От близките си имам пълна подкрепа в това отношение.

I sega e moi red da se saglasq s vas!
"Izkukvaneto" i vmania4avaneto v decata bi polviqlo pagubno varhu vazpitanieto im i formiraneto na harakter u deteto, kakto i varhu maikata, kogato deteto tragne na u4ili6te ili se otdeli.

Ahhhh... drugo si be6e predi "demokraciqta". Maikite bqha s glavno M. A sega ... Na koito i da razkazvam v tazi strana 4e mi e ma4no za "komunizma" si misli 4e sam luda. A dali sam???
I az sam v grupata na maikite s kariera. Rabotq ot 8 do 4:30 sas 45minuti patuvane do i obratno. Otdelqm malko vreme na golqmata si da6terq koqto oba4e ve4e predpo4ita da si se zanimava sama. I ostanaloto e za beb4o. Za momenta oba4e toi e na gosti na babite si v BG no kogato se varne vsi4ko 6te si e po staromu. Toi na detska gradina, kaka na u4ili6te, a tati i mama na rabota. Ne vijdam ni6to lo6o v tova. Ne mojah da se preborq sas 6efa si da se varna na polovin den za okolo godina dokato beb4o poizraste zatova tazi shema raboti ot 4-ia mesec na beb4o. I zasega vsi4ki sa dovolni. 6efa mi mnogo se be6e upla6il 4e nqma da se varna na rabota, no sled kato se varnah se otnasq s razbirane kam vsqka edna molba da izlqza za malko(e ne vseki den de) Zasega balansa bebe-kariera e super i moga samo da se nadqvam 4e opitite mi idiliqta da prodalji 6te se uven4aqt s uspeh.

Do skoro

За мен е очевидно - детето е нещо, за което спокойно можеш да си зарежеш кариерата....
Мисля, че ако човек е кадърен и има силно желание все ще се оправи! Дори да не работи точно в сферата на професията си. Което естествено не е за предпочитане, но всичко зависи от настройката и приоритетите.
Аз съм на 29г. Завърших 2 висши, ожених се, започнах работа, мъжа ми също.
Веднага съзря мисълта за бебче. Въобще не сме се установили кариерно погледнато - тепърва започваме....... Но когато поисках да имам бебе, всичко друго избледня до неимоверна степен.... Оказа се, че не винаги бебето става когато поискаш.... Аз имах проблеми, които трябваше да лекувам. За щастие забременях в крайна сметка..... Но осъзнах, че всичко е божа работа и нашите планове са си просто едни планове - нещо като сметка без кръчмар.
Благодарна съм че сега чакам бебче, вярвам че ще смогнем да се оправим! Не съжалявам нито миг, че съм си зарезала засега работата. Работодателите ме разбират, макар че съм в частна фирма.
В болничен съм вече от 2 седмици и ще съм докрая.
И аз, и мъжа ми смятаме че дечицата ни са нещо, което не може да бъде отлагано, защото те всъщност ни осмислят съществуването. Не смятам че ще ми е по-лесно да работя докъм 35, да стъпя на краката си уверено и тогава да прекъсна по майчинство - мисля че това ще е много много по-трудно, отколкото в началото на кариерата.
Сложен е въпроса и всеки го решава индивидуално. Наистина не е леко на жените да бъдат и добри работнички и майки.
Но откак свят светува е така и вярвам че ако човек не се вманиачава в лудите си амбиции ще може да балансира между всичко. Всичко е въпрос на компромиси.
Но трябва да има време за децата. ИНаче .... какъв е смисълът само да ги правим...?

И аз съм "за" бебето пред кариерата, ако трябва нещо да се жертва. Аз съм на 28г., завърших образованието си и пета година работя, много съм амбициозна и на двете места, на които работих, започвах със страхотен хъс и успях да се изкатеря до управителското място. Но...това не ми носеше удовлетворение. Нямах си любим човек, нито семейство. Обаче-човек предполага, Господ разполага-само за половин година живота ми се преобърна тотално, сега си имам страхотен съпруг и буквално от първи опит растящо бебче в коремчетоТъкмо бях решила да сменям работата и при новата да имам повече предизвикателства и възможности за реализация, и разбрах, че съм бременна-та всичко отново-уведомяване, че мога да поостана на тази работа, обяснения защо, радости от колегите и поздравленияМного толерантни шефове имам, в интерес на истината, и така ми спестиха оставането у дома в следващите месеци преди да родя и трудностите, които щяхада произтекат от това.Така че, и при частниците има свестни и човечни хора. Не бива страха за кариерата да е причина да се откажем от мечтите си за дете-двете просто са несъизмерими според мен!

Честно казано преди около 7-8 месеца пред мен не стоеше този въпрос - работата ми е интересна, свързана с много контакти. Но изведнъж ме обзе огромно желание да имаме бебче - и ето го резултата ме побутва по корема .
Аз също смятам, че е важно да си близо до детето си поне през първата година и половина. Не мога да разбера майки, които тръгват на работа, когато бебчо е на около 6 месеца! Как могат да се съсредоточат в работата си? На мен сега умът ми е непрекъснато в корема! Естествено, че не трябва да обсебваме децата си, но ми се струва, че няма нищо по-хубаво на този свят от това да видиш как твоето малко бебче става човече!
Колибри, както виждам от постинга ти, вие не смятате да спирате с децата дотук . Май и в моята глава вече се е зародила идеята за 2-ро бебенце.
Ох, дай Боже, всичко да е наред!

Always look on the bright side of life

Kak taka si bolni4ni do kraq?
Az bqh bolni4ni 15 dni i mi iztekoha, pusnah si otpuska, no tq ne e bezkraina. V 7 g.s 6tqh da napravq spontanen abort i bqh na injekcii za zadarjane, sega ve4e sam mnogo dobre (v 10 g.s.), oba4e rabotata mi e mnogo napregnata, ako mojeh da si vzema bolni4ni bih go napravila, oba4e lekarq kaza 4e sam dobre i nqmam nujda.
Az 6te pusna tema da se konsultiram s drugite.

Аз не работя. Когато научих езика тук и вече можех да си тьрся работа бях бременна, после в 9 месец на бременността се преместихме на ново място и сега бебка е на 6 месеца и аз все е чувствам виновна че не работя и от време на време се терзая.
Но колко е голямо моето учудване когато всички французойки ми казват че ми завиждат че не трябвало да се вьрна на работа. Проблема е че по закон те имат 6 седмици преди раждането и 10 седмици след раждането и нито ден повече.
Не една ми разказва как си е загубила работата заради разболяло се детенце в 4 или 5 месец. Работодателя им казвал много излизате в болнични и нямам интерес да работите за мен.
Та на 3 месец ако кьрмят трябва да отбият детето и то да свикне да ходи в ясла или да го гледа някой.

Така че стигам до извода че в Бьлгария е много по либерален закона ако човек има прилична работа няма проблем да се сьвместяват нещата а и винаги ще се намери някой да гледа детенцето безплатно

Все пак имам наблюдения че ако майката не работи дьлго време и гледа детенцето много го обсебва, то става несамостоятелно и не може само да взема решения. Та е хубаво и за детео и майката в един момента да се разделят, тя да почне работа ,а то да ходи на ясла и градина, за да имат социални контакти.

Винаги и цял живот за една майка детето е на първо място...каквато и кариера да се опитва да прави.Но това съвсем не означава,че трябва до 18 г. да ги гледаме в устата като малки бебета.Моето мнение е такова.
Аз лично имах избор дали да се върна по-рано на работа или да остана вкъщи да ми свърши майчинството.Може би ако бях на 18г. щях да стоя до последно и да си гледам детето,но на 28г. имах нужда не само да комуникирам с току-що проговорило бебе.Не ми се иска да ме разбирате погрешно....разбира се ,че няма по-свято и скъпо нещо от моето малко слънчице,но се чувствам пълноценна като жена,майка и съпруга именно така...като работя и допринасям за семейния бюджет,развивам се професионално,а и като личност.Това вкъщи не виждам как щях да го постигна.
А сега на въпросите:
-Мисля,че е възможно да се намери баланс между детето и работата с малко компромиси, разбира се.Аз лично избрах първо да проверя дали ще се справя с работата и след това да поема предизвикателството да бъда майка.Засега всичко е О'кей;
-съвсем съзнателно и планирано забременях и това не ми попречи да си работя до последно;
-най-големия минус е,че наистина не ми стига времето да съм с детето...от вечната и несвършваща домакинска работа
-шефа беше безкрайно деликатен с мен докато бях бременна;
-роднините се цупят и ме обвиняват.Но на кой му пука
Ако имаш още въпроси,давай

1. Аз съм от късните първескини, имам добра кариера. Не съм го направила съзнателно. Просто животът ми се стече така. Женена съм за втори път. Първият път беше за кратко, не съм искала деца, след това имах дълго и весело второ моминство, изпълнено с любови и приключения. Сега най-сетне узрях и ето, че имам бебче на 40 дни. Та мисълта ми е, че детето не трябва да се планира спрямо кариерата, а спрямо това, дали си срещнал подходящия мъж, от когото да го родиш. Защото не всяка любов те кара да искаш деца, поне с мен е така.
2. Обожавам дъщеря си. Но не смятам за нужно да изоставя работата си напълно и да се обезлича, само защото съм майка. Работех до почти последния ден на бременността си. Сега също веднъж седмично ходя на работа, след изтичането на болничните ще тръгна на половин работен ден. Причината не е само материална, но и желанието ми да съм там. Чувствам се щастлива и мотивирана от това, че мога да съчетавам майчинството и работата. Държа да съм реализирана, а също така и харесвана жена.
3. Уверена съм, че ще мога да балансирам, без да жертвам нито себе си, нито детето. Не бих искала един ден и тя да се чувства задължена да е единствено майка на собствените деца. Чувствам се уверена в себе си и вярвам, че ще съм добра майка, без да се отказвам от реализацията си. Разчитам напълно на помощта на майта си в това отношение.
4. Смятам да отделям колкото може повече време на детето си, въпреки кариерата си. Умея да се организирам и не съм от хората, които стоят извънредно и до късно на работното си място. Работата ми позволява да излизам, когато искам.
5. В моя случай имам пълно съдействие на работодателя си. Всъщност работата ми е държавна.
6. За нищо на света не бих приела ролята на домакиня, дори мъжът ми да беше милионер. Смятам, че кариерата ми е част от моята личност и който ме обича, трябва да ме обича, каквато съм. С мъжа ми сме колеги и срещам разбиране по въпроса.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.