Суета...
4 отговора
170 прегледа
Суета...
Суета
Задъхан бързам през снега,
натрупан вътре в мен.
В редици бронзови лица
възпяват химн студен.
Не се нуждая от сълзи,
задръж си ги във теб,
защото всъщност, грозна си,
когато плачеш за мен.
Някой рицар е до мен,
но кой е всъщност?
Свали си шлема и кажи:
ти кой си всъщност!
Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.
...да търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета...
Задъхан бързам през снега,
натрупан вътре в мен.
В редици бронзови лица
възпяват химн студен.
Не се нуждая от сълзи,
задръж си ги във теб,
защото всъщност, грозна си,
когато плачеш за мен.
Някой рицар е до мен,
но кой е всъщност?
Свали си шлема и кажи:
ти кой си всъщност!
Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.
...да търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета...
Re: Суета...
Авторът е Димитър Воев. Това е текст на песен на Нова Генерация.
Позволявам си да ти отговоря, защото dng скоро няма да може.
поздрав
Ясен
Красотата ще спаси света...
Позволявам си да ти отговоря, защото dng скоро няма да може.
поздрав
Ясен
Красотата ще спаси света...
Re: Суета...
Безнадеждност, моя любима
Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
чети Воев
намери и чети...
Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
чети Воев
намери и чети...