My Life Without Me

Невероятен

Нямам думи, гледах го току що и нямам думи, толкова истински, прекрасен, тъжен и красив...

Az go gledah minalata sedmica po pogreshka i sushto ne biah razocharovana, makar che nikoga ne sum razbirala tozi stranen nachin na filosofsko mislene i primirenie na mlad chovek, koito razbira, che mu ostavat samo niakolko meseca jivot... Anyway, nadiavam se i nikoga da ne go razbera...
A filmut beshe dosta tujen... Oshte po-depresirashto beshe tova, che otraziavashe realnostta na mnogo BG semeistva, koito sa si rodili deca na mlada vuzrast i po tozi povod sa popropusnali obrazovanieto i shansa za dobra rabota sled tova...

Curiosity killed the cat... :)

Аз го гледах снощи и много ми хареса... на светлинни години пред по-голямата част от американските филми... Филм, на който плаках (това е критерий за добър филм според мен ;-) и който ще запомня!
От друга страна, на мъжа ми му беше извънредно досадно и задряма още по средата.. което иде да покаже колко различни са вкусовете

За Нexina - откъде го извади това умопокъртително заключение за българите, дето си раждали деца млади и затова пропускали образование и добра работа?!?!? Такива гениални генерални умозаключения винаги ме забавляват
малко офтопик: 2 етажа под нас живее млада жена с 2 деца... омъжи се на 16, тогава и роди първото си дете, беше 10 клас. На 19 роди второто и на 20 се разведе. Завърши вечерна гимназия и след това и счетоводство задочно във Варна (а живее в София). Почти сама си гледаше децата, защото нямаше кой да й помага. Сега има чудесна работа като счетоводител, а децата са вече ученици
От друга страна, познавам куп младежи, напълно необременени от семейства и родителски грижи, живеещи още с родителите си, на които изобщо не им се учи и нищо не са завършили....
Затова нека не бъркаме нещата... Животът е доказал, че който иска, може! Който не иска, винаги ще си намери оправдание!

Iavno se izrazila pogreshno ili mugliavo, 4e dosta naburzo si pisah mnenieto...
Nai-prosto, ideata mi beshe, 4e v BG poniakoga (po moi nabliudenia ne riadko) se skliu4vat brakove i se rajdat deca dosta bezotgovorno (primerno zaradi edin skusan prezervativ ili drugo podobno). Niamah predvid da pravia generalizacii, i az mnogo mrazq da se slaga "obsht znamenatel".
Ot druga strana puk, edno ot neshtata, koito mi haresaha vuv filma beshe, 4e kolkoto i tejka da beshe situaciata, tia ne se oplakvashe i izobshto ne gledashe na decata si, kato na greshka.

P.S. Evala na tvoiata susedka!

Curiosity killed the cat... :)

Много интерсни изводи от този филм. Май друг филм съм гледала:))

Много женски филм. Затова и е заспал мъжа ти (за моя вече не си и въобразявам че би го гледал с мен). Филма е правен от жена - Изабел Койшет, в главната роля е жена и се харесва предимно на по-чувствителната част от публиката. На мен много ми допадна, бих искала и аз да мога така спокойно и с достойнство да приема че дотук са отредените ми дни. Много оптимистичен филм, не мога да го нарека трагедия. Тази седмица ще наема и един предишен филм на режисьорката - Things I never told you (в главната роля - Лили Тейлър от Six feet under) и после ще споделя впечатления. Има някакво настъпление на жените в испанското кино, което много ме радва, естествено режисьорките пак са нищожен процент но правят доста стойностни филми и се забелязват от публиката.
П.С. Не знам дали сте погледнали кой е продуцирал филма - братята Педро и Августин Алмодовар.

хех, ще взема да го гледам, основно заради вашите вЧепетления от по-горе :)

адски се кефя на такива женски/мъжки филми - ако са направени наистина добре, другия пол е почти невъзможно да ги възприеме, което незнайно защо много ме кефи. Дотук 2 примерни такива са ми били Усмивката на Мона Лиза и Голяма Риба и страшно ми хареса да слушам как двама приятели анализираха поведението на мадамите, гадаейки мотивите им (които на мен ми се струваха пределно очевидни), докато точно обратното се получи с Рибата - аз гледах шарено, както казва баба ми, само предполагайки какво става в душата на главния геро, докато единият от тези пичове каза, че филмът го е покъртил особено с финалния кадър на рибока :)

незнайно защо, (сега ще завърша поетично, пригответе се) тези междуполови различия сякаш придават някаква допълнителна дълбочина и разкош на действителността, сякаш добавят гъста и сладка сметана към иначе горчивото кафе на живота (оле! :))) предупредих все пак)

хайде отивам да гледам :)

"Should I wait for you, my substitute for love?"

страхотен филм.
радвам се, че тази тема я имаше, за да попадна на него.

"Should I wait for you, my substitute for love?"