Хм...ми...

Извинявам се,ако поста ми не е за този клуб,но той ми се видя най-подходящ... Работата е следната...преди няколко месеца имах рожден ден и приятелят ми ми подари гривна с колие.Един мой съученик също ми подари гривна.И първите дни когато се виждахме из училище този въпросния мой съученик все ми се "караше",защо не съм с неговата ( естествено всичко беше на шега,но долавях,че може би си мисли,че подаръкът му не ми харесва...незнам...). На следващия ден като ме видя с гривната от него се зарадва и беше доволен.Добре...минаха вече няколко месеца и вчера вечерта си лягам и гривната от приятелят ми е на ръката ми ( по принцип,когато си лягам не си свалям нито пръстени нито гривни ) и заспивам. Сънувах как същия този мой съученик ми казва - Пак не си с моята гривна,нали? Разбирам,че той ти е приятел,но може да уважиж и моя подарък,нали! и аз му казах - Извинявай,утре ще съм с нея,не искам да се обиждаш,заради някаква глупост! и той ми отговори - А знам аз,докато онази не изчезне,ти няма да сложиш моята! При което се събудих и гривната я нямаше на ръката ми! Помислих,че ми се е изхлузила докато спя и почнах да я търся.Претърсих навсякъде! Под леглото,до леглото,в чаршафите,дори в калъфката за възглавницата - всичкооо ! Нямаше я... и преди малко пак я търсих...нищо... А съм сигурна 100%,че вечерта когато си легнах бях с нея!А вие какво ще кажете,а

Пепелта е по-велика от пръстта,защото е горяла!

усетила си докато спиш, че гривната ти пада от ръката. вероятно преди това си имала някаква такава настройка, че за да носиш другата гривна тази трябва да я свалиш, а не искаш да я сваляш и като си усетила, че се е откачила и е паднала от ръката ти, съзнанието ти е подредило всичко това в сън :) потърси я по-добре, `наеш ли колко енергия трябва за дематериализиране... :)))
а ти що не ги носиш и двете?

трябва да вземеш решение кой от двамата наистина харесваш.

вярно че сте малки още, но свиквай че не е правилно да мотаеш някой, който може би има чувства към теб.

и не се прави на много загадъчна, това може и да привлича момчета, обаче със сигурност няма да ги задържи след като са те "разгадали"

Нова аура - нов късмет!

Според мен има само две възможности - или когато си си лягала гривната не е била на ръката ти и ти не си го забелязала, или гривната се е измъкнала докато си спала и сега не можеш да я намериш.
Ти какво ще кажеш, а?

A 6te ni kaje6 li,ako si nameri6 grivnata naqve i kude si q namerila??Koga za posledno si spomnq6 sus sigurnost,4e ti e bila na rukata,predi da sunuva6 tozi sun??

Както и да го въртя, това, което си описала си остава във всеки един аспект чиста класика. Без да искам ни най-малко да подценя това, което пишеш, все пак бих се спрял на най-важното и потенциално на най-опасното тука за теб. А именно: силна податливост на съзнателна или неволна сугестологична внушителност. Не става дума за приятеля ти, а за съученика ти. Някак си той (възможно и напълно несъзнателно) ти е намерил (усетил) "цаката", в смисъл тонът, на който ти резонираш и от там той ти влияе. Най-добре за тебе ще е да спреш да мислиш за него, защото го "подхранваш", а той си има своите си съзнателни или несъзнателни намерения и ти просто си се случила да му "пресечеш" пътя.

... in a place faraway... neverwhere...you see, time is turning into space here...

Незнам защо си мислите,че "мотая" съученика ми :) Обаче не е така - той си има сериозна връзка с едно момиче от няколко години и изобщо според мен тук не става въпрос на чувства или нещо подобно.Вчера едва ли не си "разглобих" леглото и пак търсих търсих и нямаше нищо :( А съм сигурна,че не съм я сваляла преди да си легна - никога не го правя...

Аз имам един метод - когато не мога да намеря нещо там, където е най-вероятно, започвам да го търся там, където е най-малко вероятно да го намеря. Обикновено дава резултат!

Аз ти вярвам, LadyOfTheLake. Случвало се е да ми изчезват неща. И хич не става дума за загубени или забутани предмети. И само понякога съм ги намирала, но ето така...
Неотдавна ми потрябва за справка книга, която имам. Трябваше ми "сега и веднага" и "на всяка цена". Там, където и' беше мястото не я открих, прерових всичко. Беше невъзможно да я няма. Извадих всички книги и ги прегледах една по една - нямаше я. Търсих и втори и трети път - е, пак я нямаше... След няколко дни, когато книгата вече не ми беше нужна се оказа, че "стои най-тържествено" в шкафа, който бях преобърнала "сто" пъти... Можех само да се усмихвам на глас... или да виня припряността за недовиждането..., в което пък едва ли много вярвам...

Така че, LadyOfTheLake,

Поздрави!

О, колко мистериозно!