Как мислите...?

..може ли да има любов без уважение?
Аз съм онази - с 19 годишния брак, дето обърках мъжа си със син.
Добра вечер !

Не, разбира се. Без уважение не става... почти нищо в една връзка ,освен може би първичен секс , но и в това не съм съвсем убедена.

Qui scribit, bis legit.

Много е ... увъртяно .
Може би искам да потърся мнение на вече разделени.
Ето - и ти не си съвсем убедена.
Като не уважаваме - какво е това, което е останало?

В основата на любовта е уважението.

Така съм чела и аз. Обаче.. Искам да чуя за изключенията.
Май аз имам нужда от "срециализирана" помощ )

не мисля , че може да има любов без уважение
може да има уважение без любов , но обратното - не
ти да не ставаш мазохистка ???

Как да ти кажа? Един ден се "събудих" и от тогава се чудя докога да продължавам да съм това, което бях.
Та се питам - какво точно изпитвам към него?
Но и тия ми думи не са точни..

ето ти едно бивше изключение... моя милост :)
Относително дългия брак се дължи единствено на волското ми търпение (бивше), благия ми характер (бивш) и незнание (т.е. много късно започнах да подозирам, че не ме уважава, а просто... не му преча).

Лошата новина за теб е, че изключенията са изключения до време.
Всеки нормален човек в един момент анализира обстановката и ако се чувства зле в нея - взима някакви мерки.

Или променя себе си или променя обстоятелствата.
Изборът е твой.


груууууух :)))

Най ми е лесно да ти кажа - не, не може.

Ама да те попитам все пак - какво разбираш под уважение?
Щото ето към децата изпитваме любов, но започваме да ги уважаваме (дай боже!), когато станат личности, или поне когато проявят качествата, които наричаме (приемаме за) "достойни за уважение"

Извинявай, че ще отместя темата, ама защо всъщност не зададеш точния въпрос (а не фрагмента), щото се хвърляме да теоретизираме и не знам дали сме полезни.

Загубя ли уважение към някого - спирам да го приемам и като цялостна личност - отчитам качествата, но не като цялост, а ей така фрагментарно. Много примери имам такива в бизнес практиката... Не че се обичам с бизнес партньорите си :), но уважението определя степента на доверие и развитие на отношенията и в бизнеса и в личния живот.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Признавам , че съм в шах.
Малко ще помисля, преди да отговоря какво разбирам под уважение.

Процесът е дълъг. Много мисля.

Примери за неуважение / по ми е лесно да обърна наопъки въпроса/ :
- неспазени обещания
- неточност, граничеща с безкрая
- незачитане желанията на семейния партньор
-системна липса от къщи, поради угаждане на свои потребности за разтоварване
...докато накрая и аз от своя страна разбрах, че в ответ на това не уважавам...
И си прав за фрагментарното възприемане на качествата.

А за децата не си прав.
Те от малки са личности. Не си ли забелязал как понякога ни дават уроци?

Хм... Не е добре да обръщаш въпроса. Защото ти твоя партньор си го уважавала по-рано (може би) въпреки тези качества. И едва след промяната в твоето отношение към него те започват да предизвикват неуважението ти. Свързани са нещата - като въпроса за яйцето и кокошката. Ми неточността му в началото си я приемала - елемент би могла да бъде от личния му чар (може и глупости да приказвам в момента :) Ама сега тази неточност те кара да извадиш базуката нали? :)

А иначе хората ги уважаваме, заради положителните им качества по принцип (към света, околните и нас) и положителното влияние, което ни оказват. Ако общо положително го възприемаш човека - лесно се абстрахираш от недостатъците му и обратното...

Ще си позволя да отговоря на въпрос, който не си задала -
"Абе любов ли е това дето изпитвам аз към моя, след като не го уважавам?"

- Не, не е любов. Сантимент е някакъв базиран на навика, спомените и майчинското ти чувство. Няма лошо в това. Ама не е любов. И обич не е.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Прав съм :)

Въпроса, кога човек се превръща в личност си е доста фундаментален.
Теолози и философи дават доста интересни отговори. Ама това не е от значение в момента. Исках да ти дам поне един пример, в който изпитваш любов, без да съществува все още уважение.

Е може да се поспори - примерна контратеза ще е, че уважаваме децата си още от момента на първоначалната ДНК рекомбинация. Ама аз ще разширя твърдението, че може да се уважава всичко живо (някои религиозни течения го проповядват това) или въобще всичко на света (други религиозни течения) и въпроса ще се разводни достатъчно, за да се изчерпи :)

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Така е, май.

Благодаря за погледа ти на нещата.
Няма лошо - да.
Ама че работа - още повече въпроси ми възникнаха. Засега към мен.
Лека нощ на аудиторията.

Според мене при любовта има по-скоро боготворене. Уважението е нещо друго. Човек уважава някого заради някои конкретни негови качества, които могат да бъдат формулирани. При любовта нещата не подлежат на никакъв анализ.

Разбира се, че е възможно обичаш някой и в същото време да го уважаваш, но ми се струва, че любовта заслепява повечето други усещания към любимия.

Аз веднъж вече се провикнах по въпроса. Никой от нас не може да ти каже дали да се разведеш или да не се развеждаш. Това сама трябва да решиш. Знам, че не е лесно да се късат 20 годишни връзки. То и 2 годишна не се къса лесно. Дори и да няма любов и уважение има привикане, привързаност, рутина, страх от неизвестното и въобще разни страхове - самота, финансова зависимост, имуществени претенции, още-по неприятни емоции около един развод и т.н. Ако се чувстваш силна и имаш планове за бъдещето, давай. Ако не си наясно със себе си, изчакай да ти се изяснят нещата и на тебе самата.

Значи ти първи разграничаваш двете понятияяяяя.
Понякога като чета , тук или на друго място, разбирам какво точно чувствам.
Дано не ви звуча инфантилно.
Нещо като прозрение.. за моят си живот.
Благодаря !