Животът е една люлка

Днеска си на върха, а утре може да се сгромолясаш. Имаш семейство, близки и в даден момент получаваш само лоши неща от тях. В същото време ти подават ръка съвсем непознати хора, които знаят че никога няма да получат нищо от теб. Построил си някаква сигурност и независимост, която предхожда загубата на абсолютно всичко. Пътя по който вървиш, прав и ясно обозначен, изведнъж се превръща в една поредица от дупки и кръстовища..... И така в това неуравновесено положение се опитваме да вървим напред. Само дето никой не знае коя е правилната посока и дали въобще има такава.

Цитирам по смисъл:

"... Господи, дай ми разум да приема нещата, които не мога да променя!
Господи, дай ми сила да променя нещата, които съм в състояние да променя!
Господи, най-вече ми дай мъдрост да направя разликата между тях!..."

Или Господи спести ми времето да се лутам, търсейки правилната посока.

Ама криво му е разбирането на Господ за времето - нали обитава вечността, та не ги дава тия съвети или поне не го прави често и за всеки.

Само близките ти могат да те наранят истински - ако ги уважаваш думите и постъпките им ще имат огромна тежест за теб. И що ли се чудим, че непознати ни подават ръка в нужда - естествено е това за човека. Дали е въпрос на възпитание, дълбоко закодиран инстинкт или проста оценка, че нищо не ти струва да подадеш ръка в някои моменти, но си е така. И затова се хвърлят хора да спасяват давещи се, да вадят други хора от горящи къщи, да се жертват по време на война и т.н. и т.н.

Живота е люлка или махало. Колкото по-голяма амплитудата - толкова по-истински е живота. Малката амплитуда е просто живуркане...

Ех Тренди как ми хвана мисълта ти тая вечер и се разфилософствах :)
Дано винаги се движиш в правилната посока!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Важното е да не те е страх от високото за да можеш да се насладиш на издигането на люлката. и да не ти се свива стомаха на топка когато се снижава.
мен лично ме е страх вече да се люлея. и направо завиждам на детето като го гледам как му блестят очичките когато го засиля с люлката.
смелост трябва за живота, това е.

И като казах подремване, сетих се за една книга, която със сигурност ще ти хареса:
ДА ПОДрЕмНЕШ В СКУТА НА ГОлЯмАТА ЕДНАКВОСТ, авторът е Николай Гроздински, издателството - Весела Люцканова, излезе преди 2-3 години, фантастична е - направо му станах фен на този младеж. Имам и един автограф от него на една друга негова книга който, гласи така:
За да разбереш как чудовище се ражда от чудо...
Впрочем аз я имам и ако събереш желание да се появиш на срещата в събота, мога да ти я донеса.
Колкото до люлката... тя може да има толкова предназначения, зависи как ще я използваш - за забавление, за придремване, за отскок толкова високо, че да надзърнеш над хоризонта...
Късмет и весел ден!

Люляш се ти! Люлаш си се, нагоооре ,надооолу и пак нагооре, надоооооооллуууууу...... ТУП! И к'во? Ставаш отупваш панталона или някои ти го отупва и пак на люлката! Докато си треснеш китарата така ,че други път гледаш как се люлят разни хорица, а ти смо си мислиш :"Гле'й с'а как ша падне тоя!" Е тогава вече си мъдър! :)

Прекрасна тема!
Жалко, че нямам сили да се включа, както подобава сега... Аз в момента съм наистина на една люлка - като в онези картинки където корабукрушенецът си е опънал един хамак между две палми... на необитаем остров.

Qui scribit, bis legit.