Петя Дубарова
59 отговора
1803 прегледа
Петя Дубарова
Скоро четох за първи път нейни стихове...и останах възхитен. Какво мислите вие, клубарите, за това дете, жена и философ?
п.с. Трябва ми повече инфо за живота и?
-------------------------------
Тук там, тук там,
искаш да ти дам...
п.с. Трябва ми повече инфо за живота и?
-------------------------------
Тук там, тук там,
искаш да ти дам...
Re: Петя Дубарова
кратка биография
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
Re: Петя Дубарова
Прочети дневника й. Там ще разбереш и за нея, и за живота й, и за всичко..
Re: Петя Дубарова
Чети стиховете, разказите...
Чети думите...
Ще я опознаеш...толкова искрена и чиста е била...
и в живота
и в писането.
Ще полюбопитстваш
и ще прочетеш
дневника...
Като всички нас.
Но се опитай да го забравиш.
Тя не е искала да го публикуват, нито приживе, нито посмъртно.
А това е важно.
Дневникът...
не ти е нужен,
за да я обичаш.
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Чети думите...
Ще я опознаеш...толкова искрена и чиста е била...
и в живота
и в писането.
Ще полюбопитстваш
и ще прочетеш
дневника...
Като всички нас.
Но се опитай да го забравиш.
Тя не е искала да го публикуват, нито приживе, нито посмъртно.
А това е важно.
Дневникът...
не ти е нужен,
за да я обичаш.
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Re: Петя Дубарова
Когато чета нещо нейно, изпитвам някакво... някакво преклонение към нея. Не мога да го обясня, спрямо други в поезията не съм изпитвал точно това. Като отчитам и факта, че въобще не съм добре запознат с нейните стихове. И само всеки път се появява въпросът "що за човек?"...
------------------------
Слушай беззвучието...
------------------------
Слушай беззвучието...
Re: Ама и Росица
си я бива с тая песен. Или илюзия от детските ми години е това?
------------------------
Слушай беззвучието...
------------------------
Слушай беззвучието...
Re: Петя Дубарова
Мерси Нуша, аз това го зная, но мерси всепак, а дневника и къде е?
Allons enfants de la patrie!
Le jour de gloire est arrive!
Allons enfants de la patrie!
Le jour de gloire est arrive!
Безспорно много ярък..
..талант!
Жалко, че е завършила така, но самия факт докъде е стигнала само на 17 години е достатъчен за да я обявя за гениална!
Жалко, че е завършила така, но самия факт докъде е стигнала само на 17 години е достатъчен за да я обявя за гениална!
Re: Петя Дубарова
ДА БЪДА ЗИМАТА
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата -
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата -
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Re: Безспорно много ярък..
не винаги...
но какво значение има...
за Петя е вярно, мисля аз
намръщени муцунки в слънчевия ден...защо?!
усмихни се
но какво значение има...
за Петя е вярно, мисля аз
намръщени муцунки в слънчевия ден...защо?!
усмихни се
Re: Безспорно много ярък..
Това е за утешение на близките.
При мен е облачно и се кани да вали.
Ъъъъ... Рестартирай и ще се оправи!
При мен е облачно и се кани да вали.
Ъъъъ... Рестартирай и ще се оправи!
Re: Петя Дубарова
СЛЕД СЯНКАТА
Във сините вълшебства на града
потапям се, замислена и няма,
причаква ме зад ъгъла дъжда
и близва ме дъхът му като пламък.
И сякаш парят капките безброй,
и сякаш са със лято напоени,
шумят като възторжен пчелен рой
и гонят се като листа над мене.
Най-синьото вълшебство на Бургас
са сенките, прогонили съня си.
Сред тях намирам своята и аз
и гоня я, тъй както радостта си.
Във сините вълшебства на града
потапям се, замислена и няма,
причаква ме зад ъгъла дъжда
и близва ме дъхът му като пламък.
И сякаш парят капките безброй,
и сякаш са със лято напоени,
шумят като възторжен пчелен рой
и гонят се като листа над мене.
Най-синьото вълшебство на Бургас
са сенките, прогонили съня си.
Сред тях намирам своята и аз
и гоня я, тъй както радостта си.
Re: Петя Дубарова
Петя Дубарова:
"И радостна, аз нещо много светло ще създам!"
"После презрях и магии, и измислици, стига съм търсила, казах наслуки, и пожелах да ми станат орисници, всичките живи човешки науки."
любимото ми нейно стихотворение е това:
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
"И радостна, аз нещо много светло ще създам!"
"После презрях и магии, и измислици, стига съм търсила, казах наслуки, и пожелах да ми станат орисници, всичките живи човешки науки."
любимото ми нейно стихотворение е това:
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Re: Петя Дубарова
самоубила се е още ученичка, така че няма кой знае колко живот за инфо.
стилът й е повлиян от Фотев, но със сигурност и ти си усетил тази енергия, този неудържим полет, който рядко можеш да откриеш в поетичните напъни на завършените поети.
инфо сигурно ще намериш и без моя помощ, аз само ще кажа че незрелите размисли на П.Д. са ми едни от любимите в българската поезия.
Нова аура - нов късмет!
стилът й е повлиян от Фотев, но със сигурност и ти си усетил тази енергия, този неудържим полет, който рядко можеш да откриеш в поетичните напъни на завършените поети.
инфо сигурно ще намериш и без моя помощ, аз само ще кажа че незрелите размисли на П.Д. са ми едни от любимите в българската поезия.
Нова аура - нов късмет!
А прословутия дневник???
..който тя не е искала да се публикува, и в който до голяма степен може да се намери отговора на въпроса "Защо го е направила?"
Re: Петя Дубарова
Къде може да се намери дневникът `и?
Единственият сайт, който намерих, не работи - dubarova.hit.bg .
Единственият сайт, който намерих, не работи - dubarova.hit.bg .
Re: А прословутия дневник???
Абе глупости. Да се намери отговор на тоя въпрос, как пък не. Освен това, дневникът, публикуван в "Най-синьото вълшебство", където според мен е единственото място да се прочете, е редактиран от майка й.
Интересно ми е как говорите за Петя...за нея аз мога само да мълча. Още не съм отишла в къщата й музей, а съм бургазлийка, някак не ми се иска да прекрачвам толкова навътре в материалната интимност. Дневникът, та дневникът....
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
Интересно ми е как говорите за Петя...за нея аз мога само да мълча. Още не съм отишла в къщата й музей, а съм бургазлийка, някак не ми се иска да прекрачвам толкова навътре в материалната интимност. Дневникът, та дневникът....
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
Re: А прословутия дневник???
Аз мога да намеря отговор на този въпрос, стига да имам необходимата информация. А случайно да знаш от къде мога да си купя този дневник (в интернет става въпрос), или пък откъде мога да си сваля филма "Трампа", където тя участва?
Странно, как ме плени това "слънчево момиче", вече 2 дни карам по цял ден и си мисля за нея (даже щях да се блъсна наколко пъти), както и да е от разбраното досега взеха да се оформят някои идеи в гавата ми...
Tks a lot!
Странно, как ме плени това "слънчево момиче", вече 2 дни карам по цял ден и си мисля за нея (даже щях да се блъсна наколко пъти), както и да е от разбраното досега взеха да се оформят някои идеи в гавата ми...
Tks a lot!