А аз дали съм в ред

Е аз си знам че не съм. Та да се влюбя в женен мъж. Отесена ли съм каква ли съм. Но зная ,че самотатните празници и дни ме убиват. Отнесена ли съм каква съм , че вярвам за секса само с мен. Отнесена ли съм луда ли съм. Но болката май е повече от любовта. Та за какво ли отнасяне говоря, объркани мисли . Аз съм още по объркана, да се плриемам за единствена. Ама то май си е грях моето и си нося наказанието с болка. Обичам го , и така.....то е толкова много...още......но накратко...една жена не желае ли да бъде влюбена и А. Бандерас да и скочи няма да се влюби...

То пък мъжете като са се запънали : НЕ ИСКАТ И НЕ ИСКАТ ДА СЕ ВЛЮБЕНИ !

Bryan Adams - Have you ever loved a woman

Защо да не си в ред.....тя любовта не пита като идва.... Друг е въпроса на какво разчиташ......и дали си се влюбила в мъж, който да търси разнообразие извън семейството - временно.

Любовта като не пита, нали затова човек има акъл и съвест. Да се оправдава човек с хормони е жалко.

вредят многото акъл и съвест.... започне ли една жена да мисли много....става страшно..и вреди най-вече на себе си.....заради думи от рода....ами какво ще кажат хората, а сега редно ли е да правя така....а в мислене и умуване...може да ти мине живота....и после ще мислиш и умуваш защо си мислила и умувала...и докато си го правила, той живота си е минал.....

И като ти се мисли - помисли над това.....

Ако ти е добре така продължавай в същия дух,животът е твърде кратък да се замисляш много ,много.Пък и смятам,че всеки трябва да мисли първо за себе си,а ако той си има семейство нека сам си мисли за него.

С цялото ми уважение към всички семейни,защото и аз съм в това число,но един мъж тръгне ли да изневерява нищо не може да го спре,нито съпругата нито децата в къщи.

И ВСЕ ПАК ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ

Чак пък толкова да му мисля за някаква си връзка с женен курвар:))))))))))

ми не, нека сме животни, веднъж се живее, да ида на площада да се наеба с всички мъже, щото нали може утре да умра? Писнало ми е от празноглави жени. Жененият мъж е чужд мъж и е табу. Не ми пука за чувства, не ми пука за нищо. Което е редно да се направи, се прави. Тъй като не съм женско куче, един мъж ми стига - моя собствен. Всичко останало е похот, объркана с любов, и е за хора, които скучаят.

Усещам нотка на назадничаво ориенталско-собственическо мислене у теб.....като че ли жененият мъж е вещ за която си платила и то достатъчно скъпо че за да я заключиш с 3 катинара и да хвърлиш ключа в океана. Защо ми се струва че и ти си на мнение - като се е оженил за мен ще ме търпи..... жена съм му.... А не е така.....
Човеците - и мъжете и жените - не са вещи драга..... те имат чувства .....а тези чувства трябва да се поддържат- те са като огъня - ако не го подклаждаш угасва . Чувствата не се купуват и не се продават- те се дават....
Може би прекалено си затънала в материалистични проблеми за да разсъждаваш материалистично..... И какво като е женен мъжът..... може да е сгрешил при избора си ... ти не си ли грешила....

Не съм казвала да се наебеш на площада с всички мъже...... След като ти стига мъжът ти - добре е.....а дали ти му стигаш..... дали всичко не е навик само и тревоги от рода- какво ще кажат хората.... И дали подсъзнателно не изказваш недоволство че ти не можеш така....не ти стиска....

Ти не лежи много на тая кълка с грешката, да не плачеш после

Тук виждам много крайни мнения и то все в коментар на твоето морално падение и защита на женения мъж. Смятам, че ако говорим за морал, по-скоро трябва да коментираме именно последния. В крайна сметка той допуска двете ви в живота си. Той изневерява!Престъпникът е той! Ако не си ти-ще е някоя друга. Да не говорим, че това е престъпление и спрямо теб, и спрямо жена му. Не мога да го разбера това-все мъжете са ваклите агънца! Милите, на тях все не им стига една жена. Обичали били свободата! Ами и ние я обичаме, но обикновено жените проявяват повече уважение в брака и любовта от мъжките си половинки. Така поне ми се струва. Не мога да осъждам тотално подобни връзки, особено когато наистина има любов, но осъждам двуличието им. Смятам, че рано или късно някой ще бъде наранен и по-вероятно е това да не е жена му /освен ако не разбере междувременно/. А и това...дето те боли...знам, ако го обичаш, иска ти се да си единствена в сърцето му, винаги да е до теб...От такава връзка обаче е трудно, ако не и невъзможно, да го получиш. Дори да си приела условията му, каквито и да са те, винаги ще те боли и ще се чувстваш пренебрегната и самотна. Иначе...много си си в ред! За това не се тревожи! На всеки може да се случи, независимо от морала му. Но ако питаш мен, намери си някой друг, много е важно да се чувстваш свободен в любовта си. Сегашната ти любов е любов с решетки. Не е ли така?!