Въпрос

Как преценявате до къде сте стигнали в духовното си развитие?

момента с преценките го има само в началото...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Покажи скала ,по която измерваш духовното развитие и ще ти кажа.

Понякога преценката и после може да е грешна...

много ми харесва начина ти на мислене...

всеки човек си има различна скала... то не е както в математиката от 1 до 10 и десет да е най-високата оценка...
просто няма такава скала ,по която да може да се отмери...а всеки човек си има път и зависи кой колко е изминал, до къде е стигнал и колко му остава

нали знаеш, че човек колкото по надалеч стига, толкова повече непознати неща среща и толкова повече започва да му се струва, че не е стигнал до никъде :)

това е формулирано от един гръцки философ с фразата "аз знам, че нищо не знам"

Нова аура - нов късмет!

този философ е бил много мъдър човек, а и ти много добре го обясни

девизчето обаче не е мое...

мислене, или реагиране...
едното е присъщо на компютрите, познай кое

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

после се надявах да е излишна дори...
засега залагам че грешното е нейното наличие

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Сянката е добра, а и плодът и е сладък.
Чекам ви.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

не ни чакай, ние сме под ябълката...

Със сравнения. И след всяко сравнение следва страхотен удар. Специално в това отношение.

Ако погледна назад и се сравня-прилепвам към духовното, дет вика хуанджи.
Ако погледна напред-нищо не виждам, щото ако виждах, вече да съм го постигнала.
Въобще-както каза вятъра-колкото повече път вървя, толкова повече се обърквам и умът ми престава въобще да служи за каквото и да било.
А без ум съответно-нанайси преценка.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

в кого и в какво вярваш?

В светлия висш разум, в идеята, че вижте птичките и тревичките-те не се грижат за себе си, не ходят на работа, не се притесняват, пък бог се грижи за тях, та какво остава за вас, човеците, които сте много по-важни за отца ми...
В идеята, май я имаше и в Кибалион, но подсъзнателно винаги съм го вярвала-че доброто е повече от злото, в смисъл, че когато стрелката се стреми някъде, тя винаги се стреми към доброто...

Ето в това вярвам: Тенденцията на природата е насочена към доминиране на активността на положителния полюс.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Аааа,после и други неща ще започнеш да правиш.