Моето раждане...
9 отговора
705 прегледа
Моето раждане...
Здравейте,
ето, че намерих време и реших да седна и да Ви разкажа как мина раждането на сина ми Иван в Майчин дом.
Бях планирана за секцио на 08.04., обаче на 1 срещу 2.04. през ноща ми изтекоха водите. Тръгнахме веднага за болницата, прегледаха ме, направиха ми тоалет и ме вкараха в предродилно. Казах, че съм планувана за 08.04. и че имам уговорка с лекар. Последваха няколко дълги часа на очакване, доктора да дойде. Винаги съм си представяла предродилна зала, като изпълнена с куп жени ревящи и виещи от болка. Но общо взето беше спокойно, всяка една си лежеше и на тези на които родовата дейност им беше по-напреднала простенваха от врме на време, но нямашен някакви нечовешки крясъци и писъци. И така към 8.00 сутринта, доктора дойде и ме вкараха в операционата. Сложиха ми катетър. Поставянето му не е болезнено, но е неприятно, после нищо не се усеща.
Сложиха ми епидурална, която държа да подчертая, че въобще не болеше при поставянето. Понеже тук в клуба едни бяха писали, че боли, други не, а и бях гледала по REALY TV, как поставят такава упойка и жената се свиваше от болка, реших, че и при мен ще е така. Анестезиолога ми обясняваше, всяко едно действие и ми повтаряше, че ще усетя само "ухапване от комар", обаче аз бях толкова уплашена, че мислех...."той ме лъже, сега като ми вкара една голяма игла..."/сега като се сетя, чак ме е срам от себе си/
и така поставиха упойката и след малко започнах да усещам как краката ми изтръпват, сякаш не са мои. След малко ме срязаха /не разбрах дори, че са започнали вече/ и бебчо проплака. След още малко вече бях готова. Вкараха ме в реанимация. Очаквах, че катмо мине упойката ще ме боли адски много. След като ме отпусна упойката усещах някакви слаби болки, по-скоро като усещане на мястото. Постоянно ме питаха дали ме боли и дали искам нещо обезболяващо. Вечерта на визитация пак ме попитаха дали искам нещо обезболяващо. Аз отказах, но лекаря каза, че ще ми сложи, за да мога да спя още по-спокойно през нощта. На следващия ден последва раздвижването. За съжаление се падна на смяна една адски нелюбезна акушерка, но все пак ми помогна да стана и да отида да се измия и до тоалетна. Качиха ме на 7-мия етаж. Полека лека ставах, до тоалетна и да се храня. Не е лесно, не е приятно, но всичко е търпимо. Доволна съм от професионализма на хората, които работят в Майчин дом, но съм ужасена от мръсотията, всичко е старо и плаче за ремонт.
Е това беше!
ето, че намерих време и реших да седна и да Ви разкажа как мина раждането на сина ми Иван в Майчин дом.
Бях планирана за секцио на 08.04., обаче на 1 срещу 2.04. през ноща ми изтекоха водите. Тръгнахме веднага за болницата, прегледаха ме, направиха ми тоалет и ме вкараха в предродилно. Казах, че съм планувана за 08.04. и че имам уговорка с лекар. Последваха няколко дълги часа на очакване, доктора да дойде. Винаги съм си представяла предродилна зала, като изпълнена с куп жени ревящи и виещи от болка. Но общо взето беше спокойно, всяка една си лежеше и на тези на които родовата дейност им беше по-напреднала простенваха от врме на време, но нямашен някакви нечовешки крясъци и писъци. И така към 8.00 сутринта, доктора дойде и ме вкараха в операционата. Сложиха ми катетър. Поставянето му не е болезнено, но е неприятно, после нищо не се усеща.
Сложиха ми епидурална, която държа да подчертая, че въобще не болеше при поставянето. Понеже тук в клуба едни бяха писали, че боли, други не, а и бях гледала по REALY TV, как поставят такава упойка и жената се свиваше от болка, реших, че и при мен ще е така. Анестезиолога ми обясняваше, всяко едно действие и ми повтаряше, че ще усетя само "ухапване от комар", обаче аз бях толкова уплашена, че мислех...."той ме лъже, сега като ми вкара една голяма игла..."/сега като се сетя, чак ме е срам от себе си/
и така поставиха упойката и след малко започнах да усещам как краката ми изтръпват, сякаш не са мои. След малко ме срязаха /не разбрах дори, че са започнали вече/ и бебчо проплака. След още малко вече бях готова. Вкараха ме в реанимация. Очаквах, че катмо мине упойката ще ме боли адски много. След като ме отпусна упойката усещах някакви слаби болки, по-скоро като усещане на мястото. Постоянно ме питаха дали ме боли и дали искам нещо обезболяващо. Вечерта на визитация пак ме попитаха дали искам нещо обезболяващо. Аз отказах, но лекаря каза, че ще ми сложи, за да мога да спя още по-спокойно през нощта. На следващия ден последва раздвижването. За съжаление се падна на смяна една адски нелюбезна акушерка, но все пак ми помогна да стана и да отида да се измия и до тоалетна. Качиха ме на 7-мия етаж. Полека лека ставах, до тоалетна и да се храня. Не е лесно, не е приятно, но всичко е търпимо. Доволна съм от професионализма на хората, които работят в Майчин дом, но съм ужасена от мръсотията, всичко е старо и плаче за ремонт.
Е това беше!
Re: Моето раждане...
4estito, kato mi pusna sms taka se zaradvah vse edno az sam rodila;))))strahotno, da e jiv i zdarv, barzo vazstanovjvane, v4era se vidjhme s Silvij i j pitah za teb dali ima info kakvo e stanalo, eeeeee ama tova e nai-hubavata novina ot tolkova vreme na sam, radvam se Veronika, az v petak vlizam v bolnica da me podlagat na njkakvi rutinni pregledi, 6te po4ivam tam do nedelj i ako vsi4ko e ok v ponedelnik 6te me reznat:)))sega 6te zvanna na Silvij da i razkazvam za teb:)))
drasni njkoi mail kato moje6, pak 6te doidem da te vidim njkoi den:)))pi6i na slujebnijt ili na [email protected]
Sunny ot kursa 6einovo:)))
Re: Моето раждане...
Честит син роника. Да ви е жив и здрав и да има безгрижно детство.
Хубаво е, че всичко е минало почти безболезнено
и бързо.
Ще чакаме сега и снимков репортаж

Хубаво е, че всичко е минало почти безболезнено
Ще чакаме сега и снимков репортаж
Re: Моето раждане...
Супер и още веднъж ЧЕСТИТО:)) Много успокоително звучи историята ти, за тези като мен, дето ще раждат със секцио... Аз ще съм във Втора градска, но се надявам, че не зависи толкова от болницата, а от екипа на който ще попаднеш. Да ти е жив и здрав Иван:)
И най-дългият път започва от първата крачка...
И най-дългият път започва от първата крачка...
Re: Моето раждане...
Честито!
Да ти е много здраво, весело и добричко момченцето!:) Бързо възстановяване на теб и поздравления за гордия татко
Да ти е много здраво, весело и добричко момченцето!:) Бързо възстановяване на теб и поздравления за гордия татко
Re: Моето раждане...
Отново честито! Да ти е жив и здрав сина!!!
Много весело детство и усмивки м пожелавам!!!
Направо си извадила късмет в Майчин дом с уговорката с твоя доктор!!
И важното е, че всичко е минало добре!


Направо си извадила късмет в Майчин дом с уговорката с твоя доктор!!
Re: Моето раждане...
Na vsichki koito im predstoi ragdane sas sekzio, njama strashno!
Stom az se spravish, deto prez zjalata bremenost bjah sas zadalbochavasta se anemija i nisko kravno znachi i vie ste se spravite.
Osven tova epiduralnata upoika e naistina chudo na medizinata. Predi njakolko godini mi praviha operazija ot apandesit s palna upoika i posle vaobste ne mogeh da stavam dni na red, vieshe mi se postojano svjat i kravnoto mi beshe adski nisko, a sega stanah na vtorija den, bez svetovartegi i se chuvstvash dobre.
Stom az se spravish, deto prez zjalata bremenost bjah sas zadalbochavasta se anemija i nisko kravno znachi i vie ste se spravite.
Osven tova epiduralnata upoika e naistina chudo na medizinata. Predi njakolko godini mi praviha operazija ot apandesit s palna upoika i posle vaobste ne mogeh da stavam dni na red, vieshe mi se postojano svjat i kravnoto mi beshe adski nisko, a sega stanah na vtorija den, bez svetovartegi i se chuvstvash dobre.
Re: Моето раждане...
Честито,рожбичка,мила!
Да ти е жив и здрав юнака!
Ще ми кажеш ли лекаря си, защото и при мен наближава момента, когато трябва да избера.
Благодаря предварително!
Да ти е жив и здрав юнака!
Ще ми кажеш ли лекаря си, защото и при мен наближава момента, когато трябва да избера.
Благодаря предварително!
Re: Моето раждане...
Май твоето синче е изгаряло от нетърпение да види мама
.
Пожелавам от все сърце много здраве и късмет да съпътстват малкия Иван през целия му живот! Да сте живи и здрави цялото семейство, за да се радвате на детския смях, на пакостите и на постиженията на малкия мъж!

Огнян
Пожелавам от все сърце много здраве и късмет да съпътстват малкия Иван през целия му живот! Да сте живи и здрави цялото семейство, за да се радвате на детския смях, на пакостите и на постиженията на малкия мъж!
Огнян
Re: Моето раждане...
4estito ti mom4ence! Da e zdravo i 6tastlivo za radost na mama i tati!
. Hubavo e da se 4uvat takivi uspokoitelni razkazi za rajdaneto. Az mislq 4e mai v nai-skoro vreme trqbva da o4akvame aktualni promeni v tvoq nick
Do skoro
Do skoro