отчаяние

Спокойно, ясно, равно и еднакво.
Така течеше всичко подредено.
Но нещо стана там.
И чух твоя глас -
едно "здравей" по телефона.

Отвъд Вселената ли беше зов?
Спомен? Сън? Илюзия? Мечта?
Или измислица на тъжния ми мозък,
застинал в делничната суета?
Не знам.
Отнесе ме, разби ме на парчета.
Внезапно, наочаквано и непотърсено.
Сега стоя - разхвърлени парчета.
Гледам ги с недоумение, не са ми нужни
Ще мога ли със сълзи да ги залепя,
ако всичко е било илюзия?
----------------

Гласът по телефона никога не е илюзия, стига да искаш да го чуеш.
Хареса ми!

Пррррррррррекрасно!
Мяу...

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

а може ли отчаянието да бъде прекрасно? кажете!!
отчаянието винаги е само и единствено ОТЧАЯНИЕ.
друго няма...макар че само преодоляното отчаяние, мисля си, може да роди прекрасни стихове.

хубаво е, да!

И ти ли оценяваш чувството, а не стиха
Естествено, че стихотворението съм нарекла прекрасно, никога не бих си позволила да коментирам чувството.
Отчайвам се....

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Разбрах,когато търсиш винаги намираш,
надяваш се ,желаеш,а времето безпощадно си отива.
Следи остава ,за някои видими ,за други не желани
мечти те ми са неразбрани.

Много ми хареса!

Живей Обичащ!

Илюзия е, когато "чуването" не е взаимно:-)))
Благодаря.