За вярата

Как да накараш някой да повярва в нещо? В нещо, в което отдааавна е загубил вяра?? Как? Как да му покажа че това нещо го има, че то съществува... че си струва да живееш заради него, вярвайки в него? Как да проникна в душата на този човек и да разбера какво го е накарало да спре...да откаже вече да вярва?
Попитах го. А той ми отвърна: ''Ами така... просто в един момент се замислих и разбрах нещо, което ти и повечето хора сигурно няма да разберете...- че няма смисъл. Че това нещо го няма и никога не го е имало. Че всичко е една илюзия, която ние, хората подържаме, защото така ни е по- лесно да живеем. Разбираш ли?- така е по- красиво, по- лесно... Но всъщност това нещо го няма. Всичко е лъжа. Кога ще съзреш действителността, мила?''
Онемях. Аз вярвам, вярвала съм и ще вярвам... но дали неговото отношение е в състояние да ме превърне и мен в такова коравосърдечно същество?
Страх ме е. Страх ме е, че един ден той може да спре и в мен да вярва.
Или пък аз да остана единственото нещо, в което вярва? М? Тогава май пак е лошо, а? Защото какво ще стане с него, ако някой ден по някаква причина пътищата ни се разделят? Неискам да се случва, но знае ли човек...
''Наивници..''- ми каза той. Мда, по- лесно, по- лесно, по- лесно.........това повтаряше той. Казва ми, че така ми е по- лесно и затова поддържам все още пламъка на надеждата и вярата в нещо несъществуващо. А на него.....на него лесно ли му е?
Хех, толкова млад, а вече загубил вяра в най- светите неща...
Мога ли да направя нещо?
Как да я върна? Моля ви, кажете ми?



If You Wake Up And Don't See The Sun, So You Are Died Or You Are The Sun!

Ами, по-лесно. Това си направо най-лесното.
Не се опитвай да проникваш в душата му, това не е твоя работа. Има кой да го направи... и как.

Всичко, което има цена, подлежи на обезценяване. (devaluator)

И защо трябва да връщаш каквото и да е и да се правиш на спасител? Човекът е прав, който веднъж е видял тази гледна точка, няма да се откаже от нея. Може би ако животът му му отнеме всичко, което обича (дано това никога не става), ще го приеме като отмъщение за неверие и ще се върне в лоното на вярващите. Но по-вероятно е да се озлоби. Защото сега, както го описваш, не звучи озлобен, а примирен с истината, до която мислещите хора рано или късно стигат.

Не е загубил никаква вяра ами е прозрял как всъщност са нещата.
По добре му повярвай

целуни дъжда

Нека позная - това нещо, за което говориш, е любовта, нали така?
Знаеш ли, аз съм напълно съгласен с мнението на мечтателка-та ("Човекът е прав, който веднъж е видял тази гледна точка, няма да се откаже от нея"). А дори и да не е така, не се ли изразява истинската обич в това, да приемаш някой какъвто е, и да не се опитваш да го променяш? Сигурно ще кажеш, че е за негово добро, но как можеш да си сигурна в това? Всеизвестно е, че чувствителните хора (Какъвто очевидно искаш да бъде той) са по-уязвими. Освен това, как самата ти можеш да си сигурна в съществуването на въпросното нещо (Без значение дали става дума за любовта, или за нещо друго) и в това, че то не е наистина заблуда?

Само един въпрос: Ти самата, в какво вярваш? Кое е святото за Теб? И това, че даденото "нещо" е свято за теб, трябва ли да го налага, като константна величина и разбиране на Вярващия?!
Друго, това, че отправяш тези си въпроси вече е показателно, че си неспособна да: покажа че това нещо го има, че то съществува... че си струва да живееш заради него, вярвайки в него? Как да проникна в душата на този човек и да разбера какво го е накарало да спре...да откаже вече да вярва?
Битка може и да спечелиш, но войната е обречена сама по себе си! Вярата не е Вирус, та да можеш да я пренесеш в нечие същество! Остави времето само да се разпорежда със съдбата, не се надбягвай с привиденията и страховете си, защото ще им станеш подвластна!...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

Прости ми,

Той вярва вече в друго,
други са му ценностите,
а ако тези ценности не са и твой,
то тогава е пропаст помежду Ви,
искаш ли да паднеш в нея???

Прости и забрави

= end of transmision =

Това, че човекът е загубил вяра не го прави коравосърдечен:) просто ми се наби като твой извод и не исках да го прескоча :) слънце, единствената противоотрова е любовта, а тя носи в себи си всеотдайността
ще ти бъде доста трудно

дали неговото отношение е в състояние да ме превърне и мен в такова коравосърдечно същество?

това е нещото от което теб те е страх...

Всичко е лъжа. Кога ще съзреш действителността, мила?''

това е неговото предсказание, че действителността е лъжа която расте в теб, и един ден ще е готова да я видиш и използваш защото ще е своя (твоя)

---
да предвиждаш вместо другия - ти за него, или той за теб е и добре и зле - трябва баланс... в крайностите намесата в личното води до крайни фаталности... които може да са желание, ако това е единствения начин да видите едновременно едно и също , поне в миг...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Според мен слънчицето тук е права и в повечето случаи наличието на едното предполага наличие и на другото - тоест ако загубиш вяра, постепенно започваш да ставаш малко или много коравосърдечен.

знаеш ли, приятелко...мисля че той е прав. и мен ме беше страх. казах й..коте страх ме е да не те загубя..страх ме..виждах всичко, което става около мен..а тя ме гушна и ми каза - недей, беб, аз винаги ще бъда до теб...ти ми даде любовта..ти ми даде всичко. след 2 часа ме заряза...след още броени часове разбрах, че всъщност пръст в цялата тая работа и моята велика най-добра приятелка...и двете уж ме обичаха..уж не можеха без мен..а какво стана сега..сега аз пак съм сама..загубила вече вяра и надежда във всичко..и във всеки...вече нищо няма смисъл..така е от 3 дена..а още колко има всеки ден да се будя със сълзи на очи..и да лягам с тях. болката от това предателство не може да бъде заличена от нищо и от никого...нечовешко е повярвай ми...нечовешко...а те двете..не са хора...............

приятелят ти е прав...

а може всичко да е един сън и последните 3 дена да не са истински...защото мамка му..всичко беше повече от перфектно...всички виждаха колко много се обичаме...всички я гледахе като звезда сред всички останали невзрачни...и аз се дразнех, а тя казваше...те ти завиждат, мило..завиждат за това, което никога няма да имат...
беше ме страх...бях права за всичко...виждах погледа..действията..думите на най-добрата приятелка...и какво направи тя...отне ми я..отне ми живота, отне ми най-скъпоценното нещо...единствения човек, който съм обичала така...как успя..защо..с каква цел..не знам...не ми се мисли..толкова си блъскам главата последните дни...и до отговор не стигам...
не знам как да забравя..не знам как да си избия любовта от главата..и сърцето..защото душа вече нямам...нямам.......

---

Няма да допусна да съм жалко отражение на лошия ти вкус...

според теб си е според теб и не означава, че и според мен, нали
думичката е ДЕЯН, не знам какво ти говори, но е съвсем различна от ко/уравосърдечие

ако е прав?

Ти изхождаш от презумпцията че си неоспоримо правата и единствения въпрос е той да бъде убеден хъх... Еми ако е обратното?

А и ти що толкова малко му верваш? Не мисля че ги говори нещата само да праи ветър наоколо.

Лично за мен повечето от нещата, които хората наричат святи са достатъчно изкривени, за да са критично близко до лъжата.

то с всеки изминат ден..и път става все по-зле и по-зле...сега какво да правя...загубих всичко най-ценно...на един път...сега съм сама...и...не ми се живее...

---

Няма да допусна да съм жалко отражение на лошия ти вкус...

да...където я видя..там ще я убия...аз празни приказки не говоря !!!

---

Няма да допусна да съм жалко отражение на лошия ти вкус...

не може нищо да се напраи.кофти ама аз до тва съм стигнал.
но нема лощо да се пробваш

Олеле, ти си за ВИТИЗ.