Преди 2000 години

Царството божие наистина е настъпило. Човечеството се е разделило на два ръкава, в два тунела-както и сега предстои. Подобно е на скачането в пропастта и изчезването на дона.
Едните са готови и заминават, другите остават и пазят легенди за идването на спасителя.
През известно време на земята слизат учители и отнасят готовите.
Преди 2000 години с Исус отнасянето е било поголовно-масово. Т.е. не няколко десетки човека и т.н.
Готоите хора просто се отделят в други реалности и ние никога не разбираме за тях и отделянето им. За нас слизат учители, създаваме си секти и учения, и религии и продължаваме по старому. До следващия път.

Сега предстои ново масово разделяне-първото масово след Исус.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Това са пълни глупости.

За теб очевидно да.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Защо мислиш , че сега предстои?
То е така , на всеки 2000 години слиза един Учител на Земята.
Но нещата стават много по- незабележимо... а и който е готов открива Учителя , а който не е - дори незнае за присъствието му...

На всеки 2000 години слиза учител ли?
Не знам защо мисля, че сега предстои, даже и не знам дали го мисля.
Напоследък ми е много объркано и пошашавено, като че живея в много реалности едновременно. Гадно е даже.
Получавам разна информация оттук оттам, преди няколко месеца пищях за политиката, дето не излязох с Анон на глава.

Аз виках, че става нещо и то нещо различно, той викаше, че всичко си е както обикновено, само дето аз сега съм му обърнала внимание-ето пак въпроса с вниманието.

Те нещата пак са незабележими-особено за ония, които не са стигнали някакъв етап на развитие. Огледай се наоколо-извън клуба.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Аааа има и друго.То е когато не ти е неообходим учител.
Когато откриеш себе си нямаш нужда от учители.

Еле па като откриеш част от себе си, която не си познавал преди, и решиш, че си открил целия себе си...тогава хептен ти не требе учител...

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Може и така да е както казваш,но има една малка подробност-когато откриеш себе си вероятно ще разбереш,че не си съставен от части,а си едно цяло.

Първата стъпка е да откриеш себе си. Следващата е да откриеш своя Учител и последната - да се слееш с Бог.
Разбира се не са само три, но са най- важните степени.
Без учител не става. Но никъде не пише , че този учител трябва да е физическа личност. Може да го намериш в духовния свят.

Ако целта е само да откриеш себе си , тогава ти си си самодостатъчен... За какво ти е тогава да общуваш с други хора ? Целта става да гледаш само навътре.

Имам честта да съм живяла достатъчно на тоя свят тоя живот, че да съм откривала немалко части от себе си и всеки път да съм си мислела, че те това е моето цяло целеничко и без остатък...последният път, когато разбрах, че има още какво да откривам, беше буквално преди дни. Тогава сефте открих нещо като енергийно тяло....
Човек може и да знае какво има, за което си знае, но определено не знае какво още има и за което още не знае.
Учителят е същество, което има повече събрани части от себе си в сравнение с теб и знае какво още би могъл да откриеш.
Ма ако ти е достатъчен един крак, след като преди си бил гъсеница и сега се кефиш на крак-никой не може да те убеди, че е по-добре с два.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Учителят не може да ти поднесе самопознанието на тепсия. Той не може и да проникне напълно в твоята душа. Той може само да сподели своя опит как е направил това със себе си. И да посочи с пръст Истината. Но пръста не е Истината.
Никой истински учител не е казвал, че е такъв, защото го знае това. Истинския Учител е вътре в нас, което ни води. Той може само да ни насочи, да ни обърне навътре.
А защо се страхувате да се обърнете навътре? Не е безсмислено. Там е Истината.
Но зависи кой какво търси, каква цел има все пак.

Това не е страх да се обърна навътре. Аз съм обърната навътре. Там е истината, но когато ученикът е готов той намира Учителя си. Пак ще повторя , че този Учител не е задължително да е физическо лице, може да невидимо същество.
Защо отричаш толкова това ,че е необходим учител? Какво е противоречието , което виждаш тук ? Мисля че по- скоро е това , че си се нагледал на фалшиви отношения - ученик - учител ( уж духовни) и може би оттам идва това негативно настроение. Незнам ...

Не го отричам, това е истината. Може би ти си се начела достатъчно...
Външния учител те отвежда до истинския вътрешен, който е Бог в теб.
Не си ли срещала това твърдение от някой Учител? - знай тогава, че той не е истински.

Ти ме убеждаваш в неща , които много добре знам...
Чела съм , но не толкова много колкото ти си мислиш.
Учителят не те води към Бог , който е в теб. Той е за друго. Но аз все още не съм намерила моя, така че не мога да ти кажа за какво е . Сега само знам , че предстои и това.

Само учител може да ти каже, че не си стигнал, когато ти си убеден, че си.
Ако нямаше нужда от външни учители, нямаше и да има.
Нека първо питаме защо съществува това или онова-преди да се отказваме от него.
Примерно мога да квалифицирам идеята ти за липса на нужда от външен учител като липса на смирение.
Я па тоа, аз ли не знам....

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Когато си стигнал, няма да имаш нужда да питаш никой. Ти ще ЗНАЕШ.

Ти това си го прочел някъде нали?
Е, аз ти казвам как стоят нещата на практика.
Много пъти ще знаеш, че си пристигнал и много пъти ще разбираш, че има още път пред теб.
На практика ти винаги някъде си пристигнал. И след всеки етап завършен и пълноценен-пристигаш...някъде.
На изток казват, че след всеки голям връх има друг, по-голям.
Ако не ти го каже учител или ако не му повярваш, нищо не ти пречи да се заседиш на поредния връх има няма няколко милиарда години-твое право си е де.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Мда.А общувам с други хора защото не знам,че това(те) са мен и те не знаят,че съм тях.
Но и има и още нещо,за което не знам какво е.
А и още много други неща не знам де.
И не знам кои точно.
Но като науча ще остана без знания.

добре казано