Всичко е внимание

До тоя извод дойдох внезапно миналото лято в Будапеща, слизайки в някакъв подлез.
Нищо друго не е толкова важно или значимо и нищо друго не работи, освен вниманието-то коли, то беси-образно казано.
И ние използваме вниманието като основен лост за определяне, изучаване и контрол на света.
Като различни по качество и интензивност внимание се проявяват в нашия свят по различен начин.
И подводни пише нещо подобно-че умът и менталното поле не са способни изобщо да действат в полетата на битието, обаче те притежават вниманието, а то задвижва подсъзнанието, което пък работи в битието.
Най-ценното, което притежаваме, е нашето внимание и всяко същество-от най-близките ни хора до последната мушица, се борят за него.
Скоро пък ме споходи идеята, че вниманието бива два вида-ментално, т.е. абстрактно-аналитично, и енергийно. И всъщност само енергийното внимание е действено.
Копирам от парадоксална магия текстовете, свързани с вниманието.

За да видиш, трябва да отвориш възприятието си. За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание.

Няма главно, има твоето внимание.

А това е просто магията на вниманието, с която то работи:
Стани внимателен, необръщайки внимание.

Мъдростта е написана даже на чист лист, какво остава за другото, ти просто си невнимателен.

А ето и обяснението за факта, че времето е цялото накуп и няма минало и бъдеще...Всичко, което ще получиш от живота, имаш от самото начало, времето разпределя само твоето внимание и отношение към него.

Бъди навсякъде и никъде. Нека вниманието определя твоето място съответствено.

И както всичко е внимание, то онези, които непрекъснато ни занимават с нещо или със себе си, просто издигат значимостта на това нещо или себе си на преден план и така ни прецакват вниманието-Значимостта определя вниманието.
Пример-Някой е поставил моркова свобода под носа ни и сега свободата има максимална значимост за нас, така че отнема огромна част от енергията на вниманието ни за сметка на всичко останало.

В абсолюта има достатъчно внимание. Щастието отвлича вниманието на другите.
Приложеното внимание изразява твоята същност и значимост.

В Парадоксалната на пръв поглед всичко е разхвърляно и хаотично, но аз лично намирам няколко потока-нишки на развитие: внимание, увереност, отношение,парадокс и т.н...но все пак ми се струва, че всичко тръгва от вниманието, което ние обикновено не контролираме, за сметка на което контролира всеки, който може.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Мда.
В този ред на мисли.
Сложиха ли ви внимателно кръста?
Вие сложихте ли с внимание кръста на друг?А на себе си?
Обърнете внимание на това,то е по-близкото внимание тук и сега.....
защото го няма.

Вниманието за мен е вид концентрация. По- интересно е , че може да си раздвоен между повече от едно нещо и да си адекватен към всяко едно от нещата. Това те учи да избираш накъде да насочиш вниманието си и всъщност до някъде да контролираш това внимание.

Каква е разликата между ментално, т.е. абстрактно-аналитично, и енергийно внимание?
Концентрацията какво е?
А да си съсредоточен в някоя работа, която вършиш, какво е? Да не си разсеян? - Това към кой тип внимание е?
И въобще какво е "енергийно" внимание?

да, внимание, и аз в една кръчма си говорих с хората снощи,
всички се съгласиха че пие ли се и после да се кара кола или мотор,
последствията са винаги фатални - миг невнимание, цял живот мъртъв...

а реакциите са с мъничко занижени винаги при такива случаи...

Вниманието прави нещата да се случват.
Нещо като насочена по много специален начин сила.
Ако да речем усилието е целенасочена сила, пък силата е хаотично усилие...представи си стрелки във всички посоки и после си ги представи всички в една.
Вниманието е способност от хаоса да извличаш и установяваш порядък.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Когато внимаваш с ума си, това е аналитично внимание.
Когато внимаваш с енергията си-енергийно.
Умът само може да констатира-е, после и да отсъди. А енергийното внимание е творческо (или разрушително).

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Не съм съгласна , че то прави нещата да се случват. Но пък ,ако човек насочи вниманието към вниманието си, тогава просто става с будно съзнание. Интересен и бърз начин за постигане на будно съзнание. Сега го открих.
Другото ми хареса, особено последното изречение.

В последните месеци ми прави впечатление, че накъдето си насоча вниманието, все нещо се случва-различно от обикновеното естествено.
Не знам вече дали предварително интуитивно не си насочвам вниманието натам или някак и моето внимание е увлечено в случването, или просто вниманието служи като лупа и увеличава нещата.
Преди не беше така-това съм сигурна.
И не съм сигурна какво точно става-това да предупрудя ония всезнайковци, дето веднага ще обяснят загадката....стъпвам много внимателно.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Аз да ти кажа какво мисля, все пак....
Мисля , че интуитивно усещаш нещата и затова се насочваш натам.
Има го и другия вариант, че преди да имаме будно внимание не забелязваме тези (различни от обичайните) неща, а когато то вече е обучено, ги вижда... (много грубо го казах)

Случва ми се немалко пъти да имам идея нещо да променя, с нещо да се преборя и то от голям калибър. И таман почна и то вземе, че само се видоизмени.
Без даже да ми даде възможност да се намеся-не че нещо мога да направя де.
Пример-ставаше въпрос за един законопроект, срещу който бях навила ръкави да се боря като прасе с тиква. Той сам отпадна на заседанието на комисията на нар.събрание.
Това не е единичен случай-ако беше-разбирам.
Просто се появяват неща, за които като насоча вниманието си натам и се уреждат по магически начин някак.
Честно да ти кажа-се и плаша да гледам вече където и да било-да не бастисам нещо.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Разбрах... и при мен е действало така , но в малко по- различен аспект.
Знам, че когато човек е готов да върви по някакъв духовен път и когато пред него се появи препятствие, което е по- слабо от неговата сила , но той не иска да нарани някой директно , а просто трябва да продължи по този път... тогава препятствието бива премахнато както ти казваш по магичен начин. Това е нещо ,което ти показват , че е по- слабо от теб , т.е. че няма смисъл да се бориш за него и ако наистина ти пречи ,просто го премахват. Но това не е поради вниманието в случая, а просто защото са преценили , че този сблъсък е излишен...
Винаги има и още едно нещо- когато човек насочи мисълта си към нещо и цялото си усилие към него, може да въздейства ,без да усети и то да се реши.
Нали знаеш, че нещата стават първо на духовен план и после се материализират.
При мен беше от първия вариант , за теб - незнам. Ти ще си разбереш сама.

Разбираш ли-това не бяха препятствия по пътя ми.
Това бяха неща, с които можех да се занимавам, можех и да не се занимавам. Избрах да се занимавам, щото ми беше интересно.
И то стана нещо като да речеш да се облегнеш на твърдо, а то твърдото да подаде и да пропаднеш.
Всъщност естествено стана много по-добре така, защото от борбата ми я имаше, я нямаше полза.
Но просто съм леко пошашавена.
Вече не разбирам знаците, имам чувството, че от всички страни ме натискат да си кютам и нищо да не правя в реалността, а да се движа навътре във вътрешните светове.
Накъдето и да се насоча, се оказва, че навън просто няма какво да правя-като че битието се оттегля точно оттам и ръката ми потъва в празно пространство.
Дори при тия случаи-все едно че съм замахнала с юмрук, а юмрукът е потънал в кухина, където току преди малко е имало твърд отпор.
А само навътре пък не мога да се движа, щото има хора отвън, на които държа.
Бе много смахната работа....

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Това малко звучи като рушене на илюзия...Нещата не изглеждат това което са. Просто защото, виждаш самото действие, което ги променя...
Защо търсиш тогава нещо твърдо? Просто следващия път виж накъде ще се огънат отново. Това са знаци и то доста ясни, но нали човек има право на избор...
Имам чувството , че си търсиш обект който да е достатъчно силен за да ти бъде противник и ти да си докажеш ( вероятно на себе си), че си силна ... или нещо друго, незнам...
Не мисля , че ако се обърнеш навътре , ще напуснеш хората на които държиш, но винаги има и трети път , който ние обикновено не виждаме. Може да не трябва да се насочиш навътре, а да погледнеш по по- различен начин на нещата отвън...незнам, но пътя е около теб и ти ще го видиш, ако се погледнеш отстрани и разбереш, какво те подтиква към действия.
По принцип не говоря лични неща ,особено в клуба но тъй като ти беше откровена , ти казах какво мисля за събитията около теб. Все пак това не означава че съм права... винаги мога да греша.

Мисля върху тези неща повече от година и при това имам високомерието да смятам, че съм с остър ум...па за интуицията да не говорим.
До сега не съм открила точния смисъл.
Нещата се разкриват, когато им дойде времето-независимо от човешките желания за яснота.
Благодаря за съпричастността все пак.

За противника-не си права. Не търся противници в тия случаи, минах на принципа-Мисли глобално, действай локално. И реших, че ако мога някъде да се намеся и да помогна с нещо, по-добре да го направя. Ако всеки направи по едно добро дело и т.н.
Та исках да помогна за доброто дело и то се свърши само. Нееднократно. А знам, че имам силата да опонирам, та реших да я потребя във вършенето на това добро дело, защото хората просто не можеха като мен.
Реших да ударя едно рамо и то с това, в което наистина ме бива. В крайна сметка почвам да се чудя дали трябва да си посипвам главата с пепел и да изтръгвам всячески някои черти от себе си, които тук не са приети за духовни, вместо просто да ги приложа там, където биха могли да послужат за позитивно развитие.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Тогава излиза , че от една хубава мисъл, от едно хубаво твое действие ( в случая нувъзможност за действие), нещата са станали по най- добрия възможен начин, а ти се чудиш и "си посипваш главата с пепел" , все едно че това спиране от страна на Вселената към теб- ти да направиш едно добро те тормози... много сложно стана... или с по- малко думи опитваш се да си търсиш проблем, когато го няма.

Точно така излиза.
Въпросът е, че на пръв поглед действието не е хубаво-щото е желание за борба до последна капка кръв за отстояване на правата на еди си кого.
Т.е. вместо да се опитам да приема, обичам, допусна, оставя да тече така, както и досега, да се не меся и т.н.-всякакви окултни принципи и традиции...на няколко пъти се опитах да се боря-демек да използвам недостатъка си според тукашните обичаи и да го употребя на максимум за справедливи каузи (ето, пак оценка давам), касаещи немалка част от населението и точно тогава нещата се уреждам самички.
Стъпвам по наистина мнооого тънък лед, обаче....все се чудя....дали така наречените от нас недостатъци, които всеки притежава в различна степен-дали всъщност вместо да си губим времето с тях да ги превъзмогваме, да не опитаме да ги вкараме в някакъв съзидателен или разрушителен на старото и гнилото процес?
Пример давам по себе си и говоря за себе си не щото ми е много приятно, а щото искам конкретно да поясня-обичам да се онфронтирам-факт. Като загубих години да премахвам желанието си за конфронтиране, май почти нищо не направих.
Обаче няколко пъти опитах да конфронтирам в името на чужди и справедливи според мен каузи и нещата се разрешиха от само себе си.
Дали? Тоя въпрос ме мъчи.
Дали вместо да се боря с конфронтирането като прасе с тиква, да не го впрегна на работа?
И дали тия неща, дето всички се борим с тях, не е по-редно да се впрегнат на работа...щото мекото си е меко и побеждава твърдото, ама хляб да си отрежеш-нож ти трябва. Недай боже ножът да реши да се омекотява...

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Да се бориш срещу някои неща, които не ти харесват не е недостатък. Но в един момент ще разбереш , че това е празно губене на твоята енергия. То е излишно, освен ако не се издигнеш толкова , че да виждаш причината за тези неща... и тогава пак няма да имаш пълната власт да промениш нещата. Ти виждаш, че нещо не е хубаво , но гледаш само от едната му страна, незнаеш защо Бог го е допуснал.
Да се бориш срещу нещо не е хубав метод. Човек разбира се трябва да отстоява принципите и позициите си , но не и да се опитва да промени принципите и позициите на другите , по този начин. Хубав метод е примера ти пред останалите.
Недостатъка не може да се използва за нищо градивно. Той е като една болна част в теб. Дори и да успееш да изградиш нещо на такава основа ,то ще се срути.
Аз мисля , че ти не си наясно кое в теб е недостатък и кое не е. Ти си борбена натура и много действена. Бездействието те тормози. Поне аз така го виждам.
Но понякога е нужно да опиташ и другата страна... добре е да се редуват процесите, то е всъщност като да хванеш вълните - приливите и отливите и просто да ги следваш. Да се успокоиш вътрешно, да оставиш поне едно нещо и да проследиш какво ще стане , ако не се намесиш. Мисля , че ако за миг спреш вътрешното действие, ще разбереш това , което в момента те тормози.

Мисля, че ако за миг спреш да знаеш и почнеш да не знаеш, ще разбереш за какво говоря....

Постингът ти е изцяло противоречив и, извинявай, ниско ниво на истината. Това сме го учили в първи клас още-че две успоредни прави не се пресичат.
Сега сме на геометрията на Лобачевски-демек че се пресичат.

Сега ще ти кажа защо мисля така:
Казваш, че ние не знаем бог кое как е поставил и с каква цел, виждаме го едностранчиво и да се борим с него е глупаво, щото всъщност може да е полезно. Е добре, а сега пренеси това си разсъждение върху т.н. лични недостатъци, срещу които се борим?
С други думи-кое ти дава основание да мислиш, че борбата е нещо лошо примерно? щом съществува, явно има замисъл.
На принципа-искаш да си течаща и мека и с все сила се опитваш да изтръгнеш ноктите си, защото не отговарят на представата ти за съвършенство.
Какво би станало, ако розата реши, че не е достатъчно съвършенна и трябва на всяка цена да си премахне бодлите, щото бодлите определено не отговарят на представата и за роза? Розата не знае защо бог е допуснал бодлите, но те не отговарят на представата и за себе си.
Пренеси сега бодлите у човека-его, борбеност, конфликтност, себеотразяване-нам си какво още.....не мисля, че т.н. от нас недостатъци трябва да се изтръгват, трябва само да се облагородят. Всичко останало е не само празно хабене на сили, но и навлича лоша карма.

Да, вече знам кое ме тормози-че бодлите ми трябват и неслучайно са с мен като присъща моя част. Независимо от мнението, шрещо се сред окултистите.
И го казвам, защото нищо чудно при всеки да е така-това, което се опитва с такава ярост да унищожава, да се окаже в един момент даже най-ценната му част.
Това е друга логика вече, не смяташ ли?

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Не си разбрала това ,което съм искала да кажа. Аз винаги си противореча на пръв поглед, но това не е проблем, защото то е част от цялостната ми личност.
Не обичам да споря, заради самия спор а и не искам да се защитавам...