Сън за теб

В нощта, когато празнично звънят
с тържествен звън великденски камбани,
когато свещи хиляди горят
в молитвено допрените ни длани,

в нощта, когато Господа възкръсва
и всички хора пламенно се молят,
а вятърът молитвите разпръсква:
“Дано да няма мъка, зло, неволи!” –

във тази свята нощ, когато ние
отново двама с теб сме разделени,
аз вярвам, че сънят ще ме опие,
душите ни в едно ще бъдат слени.

И аз, заспивайки, ще те целувам,
и ти насън ще ме обичаш нежно,
и с неизменна страст ще те жадувам.
И срещата ни ще е неизбежна.

След ден, след два отново ще те видя,
в очите ти смирено ще се вгледам,
ще те целуна и ще си отида,
ще скрия обич в погледа си сведен.

И ти ще бъдеш близък и далечен,
наяве – с друга, в мислите си – с мене.
Безплътната ни обич е обречена,
да бъде тайна й е отредено…

И все пак тази нощ с надежда свята
ме стопли и с любов ме приласка.
Сънят ми може би е за отплата –
утеха, че поне насън видях

любимото лице, ръцете топли.
Насън ти казах всичко, но уви! –
от теб ще скрия тъжните си вопли.
Ти мен и любовта ми забрави.

Христос воскресе!

пркрасно е мила, ариел!
Да ти даде Господ много щастие и любов!