Смирението

Ако не се проникнем с дълбоко усещане, че има нещо по- високо от самите нас, ние няма да намерим в себе си и силата, която може да ни отведе във висшите светове...Висините на Духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портата на смирението... Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание.
Р.Щайнер

Не е само това.
С това може да се започне. Но после трябва покаяние, себеотричане и служене.

Аз не казвам ,че е само това, но ми хареса. Ти добави и други неща...

смирението е хубаво нещо, но не е единственият път към висшите светове.

това, което може да се постигне с години смирение, постене, молитви, медитации, служене и себеотдаване, става само с една секунда гореща и искрена любов.

не казвам, че е по лесен път разбира се...

най трудното нещо на света е да съхраниш тази любов в себе си.

Нова аура - нов късмет!

Мислиш ли, че тая любов съществува без останалите неща - смирение, покаяние, преданост, служене, себеотдаване.
Тези всичките неща са налице наисина, когато има истински стремеж и любов. Без истинска любов, те също не са истински.
Висши светове не знам какво са, но знам, че това води до висшето съзнание в човека.

Има много неща, които човек трябва да придобие за да стигне до някъде. Понякога в един миг осъзнаваш всичко, понякога е нужно фиксиране върху едно нещо... Това беше разглеждане на едно нещо, може би защото на мен ми липсва. За всеки е важно това което е усетил вече или това ,което му липсва...
Да , за любовта си прав, но тя не е единствена.... а ако не се пречистиш , тогава и тя няма да е точно тази - истинската.

10x

По тая логика всички пенсионери в България.... да са станали я ангели, я архангели.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

смирение, покаяние, преданост са тихи, спокойни, пасивни емоции или духовни модели (ако кажеш, че не са емоции)

има ги и в любовта сигурно, но са едва доловим елемент на фона на помитащата чиста радост от срещата на две същества в светлината, от полета на душата, която се докосва до друга душа, от еуфорията на осъзнаването влязло в контакт с друго осъзнаване.

когато съм усещал тази безпричинна любов сякаш съм преливал от нея, била е толкова голяма, че не е могла да се събере в мен. и се е случвало даже да потекат сълзи без причина, само от вълнение, защото съм видял да прелита птица, докато хора се молят и пеят по време на изгрева или защото съм вдигнал уморен поглед към небето и белите облаци са били прекрасен замък.

това може да изглежда като покаяние, страхопочитание, смирение, но не е, просто любов, огромна любов, същото е като да си влюбен - ту се смееш, ту плачеш, всичко ти се струва по ярко, по светло, по цветно, а в гърдите ти е топло и си толкова лек и ефирен, че сякаш ако разпериш ръце ще полетиш с вятъра и като крачиш си голям като къща, а същевременно можеш да влезиш в най малката тревичка и да се зарадваш заедно с нея на капката влага, която й дава живот :))

Нова аура - нов късмет!

не знам, аз не виждам защо трябва да изпитвам смирение към някого.

изпитвам уважение, възхищение, почит и т.н. към определени хора за определени неща, но не и смирение.

а пък спрямо съществата които идват от светлината не бих могъл да изпитвам смирение, защото докосна ли се по някакъв начин до тях радостта и любовта помита всички останали емоции.

църката винаги е изисквала да изпитваме смирение, защото за нейните цели то се превръща по скоро примирение и подчинение...

бих искал да ми обясниш какво точно е смирението и най вече как се проявява в конкретни житейски ситуации?

Нова аура - нов късмет!

Смирението е наистина едно важно качество.

Когато човек е смирен, а не се стреми да критикува живота около себе си,
той развива в себе си една мекота, една благост, която изглежда, е много
важна за развитието на вьзприемчивостта на душата кьм духовните вьздействия. Душата става много чувствителна, внимателна и развива духовен слух, чрез който вьзприема посланията свише.

Щайнер описва, как в миналото окултните ученици са били подлагани на специално упражнение да изслушват най-противоречиви мнения сьс задачата да заглушават в себе си и най-малкото неприемане, което би се надигнало в душата.
Особено е полезно да се изслушват малки деца, които често са проводници на важни истини.

Ако обаче го няма смирението, а душата постоянно критикува или настоява на своето мнение, тя някак си се "втвьрдява" и не може да проникне дьлбоко в духовния свят.

Освен това, най-важните "подарьци" отгоре са благословия, те не идват благодарение на нашите упорити усилия, а са Дар, за който ние трябва смирено и тьрпеливо да чакаме (подготвяйки се, все пак ).

това е защитна реакция.

аз съм изключително чувствителен към всякакви мнения и възгледи и мога да те уверя, че независимо какво е писал щайнер, това няма нищо общо със смирението. може би не е знаел как да го обясни и затова се съмнявам, че и аз ще успея.

например когато някой ми каже "ти си едикакво си" веднага го приемам вътрешно като нещо истинско, понеже съм така насочен към околния свят, че да го изследвам и разбирам.

неон беше дал в една тема доста интересно обяснение за някакъв пласт на аурата, който бил динамичен и заемал различни форми, не знам дали е така точно, но ми звучи добре.

обаче когато хората нещо не те харесват или са ти обидени/разсърдени често отправят твърдения, които е даже опасно да приемаш или вярваш - могат да ти кажат че си на погрешен път, че си заблуден, заспал, дори че си болен.

ако се концентрираш върху това, ако не бъдеш критичен и не отхвърлиш това твърдение, тогава наистина ще станеш заспал, уморен и болнав. пълно е с такива хора, които се поддават на внушенията и негативизма от пресата и околните им и така сами довеждат до сбъдването на нещастията, от които се страхуват.


не искам да коментирам последното ти твърдение, това си е твоята истина и си е твой изборът да вярваш в нея. що се отнася до мен аз в духовни пазарлъци не влизам - давам всичко от себе си без да очаквам каквато и да е благословия или признание или награда свише и искам каквото ми трябва без да се считам недостоен да го получа, дори да не съм направил нищо, за да го "заслужа". Бог е баща, който обича децата си и им дава всичко каквото поискат безвъзмездно. само трябва да го пожелаеш с истинския си глас, за да те чуе.

Нова аура - нов късмет!

Смирението е усещане ,в което ти чувстваш , че си само проводник на Божествени енергии. Усещаш как през теб протичат тези енергии... В този момент ти изпитваш само благодарност към Бог, че ти е дал точно това усещане , една огромна благодарност , че си станал проводник на тези енергии. В този миг , ти не мислиш нито за себе си, не чувстваш за себе си , всичко ,което усещаш е огромна радост , но тя е от благодарност...
В житейските ситуации, човек трябва да отстоява себе си, там смирение в този чист вид - няма, защото хората не са чисти. Смирение и пред съществата няма. Смирението е единствено пред Бог... Това е истинското смирение, другото са само негови варианти.
За църкавта не говоря изобщо . Това си е тъмната ложа , и всички окултисти го знаят.

я ми кажи, според теб дали левия ти крак изпитва благодарност, когато го движиш?

винаги съм се смятал само за проводник, но не изпитвам благодарност, защото не виждам как би могло да е иначе

разбрах какво е смирението... но не разбрах какво е Бог според теб?

Нова аура - нов късмет!

Незнам защо си толкова сигурен , че осъзнаваш как движиш левия си крак...скоро четох нещо изключително интересно по въпроса и прочетох ,че волята ( тази която движи крака) е дълбоко несъзнателна. Освен ако не залагаш на науката... там незнам как е.
Може ли един проводник да греши?
Човек трябва да е изключително чист , за да може да бъде проводник на Божественото. Докато се изчисти , той просто е роб на своето его.
Бог е нещо , което нашият ум не е в състояние , да осмисли. Нашето сърце- не е в състояние да преживее, ще изгори. Нашата душа трепти ,когато се срещне с Него . Може би само нашият дух знае какво е...Но той рядко ни посещава , за да ни разкаже...

Без смирение наистина не може да се влезе в тънките светове.
А съм забелязала и нещо друго-колкото по-нисък от тревата и по-тих от водата ставаш, толкова повече...сила ти се дава...даже скоро го писах някъде, та ме сядоха, че съм копирала.
Всичко ти се дава по степента на смирение. И от тази гледна точка ние сме не по-големи от едни малки деца, чиито родители искат нещо, което е добро за тях, а те зло тропат с крак и викат, че повече знаят.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Да ти кажа много ще си патиш с тия идеи-неведнъж съм казвала, че имаш много високомерие у себе си и то ще ти яде много главата, докато го пребориш.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

няма високомерие.

дори най малката трева или насекомо не я чувствам повече от мен.

Нова аура - нов късмет!

Да , но човек не трябва да мисли какво ще получи, когато се смири...
По този въпрос аз имам много да работя...

Ти си много силен и много високомерен, може и да не ме разбереш сега...Има...все едно гледам себе си отпреди години, чувам усещанията ти.

Я кажи нещо за идеята да си подвластен на архангел Камаел примерно и да си просто една пионка без собствена воля в ръцете му, обаче така да те е обработил, че да си мислиш, че правиш всичко по собствена воля?

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.