Цитат. И питанка.

33 отговора 1077 прегледа
#1

Цитат. И питанка.

"В най-добрия случай
животът ни подарява
една-единствена голяма любов

и тайната е в това
да я възпроизвеждаме
колкото се може по-често".



А чудя се, какво ли е в най-лошия случай.

1. Да я срещнеш, да я загубиш, и да не можеш да я повториш.

2. Да не я срещнеш никога.

3. ...

Отговор
в отговор на ~ #2

Re: Цитат. И питанка.

3. Да мислиш, че си я срещнал, а всъщност не си.
4. Да знаеш, че тази която имаш не е Голямата, но да си се отказал да търсиш Нея, защото може и да не я намериш и се задоволяваш с квото имаш... все пак по-добре нещо малко, отколкото вероятността за голямо нищо.
...

Отговор
в отговор на ~ #3

Re: Цитат. И питанка.

3.Най-голямото изпитание е да я срещнеш отново и макар да знаеш какъв ще е изхода да го избереш/или да се откажеш."Изборът"/както казва Нео/,проблема е в избора...

на есен с песен..
Отговор
в отговор на ~ #4

Re: Цитат. И питанка.

1. да не ти я подари никога
2. да ти я подари, но да не разбереш, че е!

...може би...

`не че ме няма, има ме, обаче ме няма`
Отговор
в отговор на sega #5

Re: Цитат. И питанка.

Според мен, и двете са невъзможни... лично мнение.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на ~ #6

Re: Цитат. И питанка.

В най-лошия ни подарява Няколко големи любови!
Да се чудим и маем коя е първата, пък после Истинската и Най-голямата, пък накрая съвсем да се омешаме в размисли - ама това случвало ли ми се е всъщност?!



Важни са пътищата със сърце...
Отговор
в отговор на sega #7

Re: Цитат. И питанка.

" ...да ти я подари, но да не разбереш, че е! "


Е то и в сънищата да се случи, пак ще го разбереш... запомниш...как се пропускат такива работи баси?


Важни са пътищата със сърце...
Отговор
в отговор на Джeми #8

Re: Цитат. И питанка.

Защо бе, първото си е напълно възможно, представи си, че те тресне кола точно преди да я срещнеш... Сори за тъпия пример, но на този ден много глупости са ми в главата... Как сме могли да си разпнем Бога, ей това не разбирам... най-черния ден...

Поздрави де



Важни са пътищата със сърце...
Отговор
в отговор на Jesy #9

Re: Цитат. И питанка.

...`ми...събуждаш се и не си помниш сънищата...примерно?

`не че ме няма, има ме, обаче ме няма`
Отговор
в отговор на Джeми #10

Re: Цитат. И питанка.

...ъъъ...според мен подлежи на обсъждане...на бира?...или каквото там се намери към цигарите?

`не че ме няма, има ме, обаче ме няма`
Отговор
в отговор на Jesy #11

Re: Цитат. И питанка.

Пълен абсурд!
При Венера в Близнаци - когато и да те тресне колата - все веднъж ще да се е случило... хъм... В най-лошия случай, ще се е случило няколко пъти. Имам предвид любовта, де.


Знаеш ли, до днес и аз гледах точно така на нещата: Разпети петък е най-черният ден. Но днес нещо се случи... Беше ден, в който спрях да виждам взаимното отрицание на Живота и Смъртта. Това едно. Другото е, че Той просто е вървял според Звездите си. Казано е, че никому не се дава повече, отколкото може да понесе...
За мен денят е Светъл.

Поздрав! :)))

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на sega #12

Re: Цитат. И питанка.

Хехех.. цигари - задължително!
А към тях бая неща се намират... ъъъ... все още... хъм...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на Джeми #13

Re: Цитат. И питанка.

думай коги?!

`не че ме няма, има ме, обаче ме няма`
Отговор
в отговор на sega #14

Re: Цитат. И питанка.

Ми, когито... аз пуша по всяко време...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на sega #15

Re: Цитат. И питанка.

Май не си ме прочела, но то така като само бира ти в главуната


Важни са пътищата със сърце...
Отговор
в отговор на Джeми #16

Re: Цитат. И питанка.

Да ти разкажа ли аз до онзи ден как гледах на нещата или по-добре как сега ги виждам. Нещо ме накара да помисля, да застана настрани от себе си и да разгледам наоколо...доста интересно преживяване, но как да не си го причиня като разбрах от това Нещо, че съм в най-голямата си дупка от 30 години насам, не че не го усещах с всяка фибра на тялото и душата си, но определено не го осъзнавах (деба и сатурна). Та да започна от там, че подобни депресивно, самотно, разрушително унищожителни състояния съвсем не са ми непознати. Напротив случват ми се и много им се ядосвам, така да се каже : не се понасям като се чувствам така, вероятно защото безсилието застава над мен и волята ми... знам ли, но наистина не се понасям... и като ми мине се чудя как хората около мен ме понасят, ама на : хора и хора. И седа си аз наблюдавайки- минало, сегашно, бъдеще (виждам си го, кво да се прави, доста покривено и неясно ама...), хора, познанства, любови, приятелства и в един момент се почувствах щастлива. Откачена история, но ме заля спокойствие и щастие, просто ей така от нищото, от прозрението на нещо елементарно : всяко зло за добро! В тези моменти всъщност разбрах колко добри приятели имам, стойностни и качествени хора... не че преди не съм го знаела, но не се бях замисляла през колко изпитания несъзнателно съм ги накарала да минат и те пак са до мен, ненатрапчиво, без думи, но там и в безмълвието им усещам опора. Не мога да опиша с думи това, толкова силно ..и толкова важно...и толкова ги обичам... просто не намирам думи...
И не се свърши до тук, нали винаги има някой за който ти се плаче и със сълзи си рисувал неговият образ, а той своя с думи. Дар беше за мен, успокоителен и освобождаващ да осъзная, защото винаги съм го знаела, но някак съм бягала от тази простичка истина. Да осъзная, че не думите, а делата са важни... Знаеш ли не ми се беше случвало да моля, просто мразя да моля и още по-просто: не го правя! Да молиш за приятелство или обич е жалко, а и без смисъл... не те ли усетят какъв е смисъла, но именно това нещо което толкова много мразя ми даде знание и свобода.
А за осъзнаването на всичко това благодаря на теб Джемини.
Много ти благодаря наистина



Важни са пътищата със сърце...
Отговор
в отговор на Jesy #17

По традиция вече,

отново прехвърляме темата на някакво друго ниво. Но - лошо няма, нали докато сме живи, за каквото и да си говорим, все е замесена Любовта.

И друг път ми се е случвало да казвам, че хората сме само средства. Всъщност, чувството ти на благодарност е насочено към нещо, което е на повече от 10,000 години като възраст и което е съпровождало човечеството през цялата му осъзната история. Мен лично може единствено да ме радва, че съм се оказала подходящото средство в подходящото време и на подходящото място.
Животно, което го боли, в момента на болката не може да направи нищо друго, освен да дере и да хапе безогледно. Чак когато болката заглъхне, то е в състояние да разпознае "стопанина си" и да му се довери отново.
Добрата новина в случая е, че болката очевидно затихва, щом можеш да направиш крачката навън от себе си и да видиш Цялото. Аз все си мисля, че - колкото и гордост да носим в себе си - не сме нищо различно от животните. А в тяхната животинска мъдрост се крие и това, че за всяка болка си има билка... хъм.. и са запазили инстинкта си да я разпознават.
Пък на нас, понеже сме хора и сме горди и величествени, инстинктите ни до толкова са закърнели, че от всички възможни билки все си избираме ония, които най-перфектно да ни отровят...

Щастлива Пролет ти пожелавам! С правилната билка за болката!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на Джeми #18

Ами...

Близначката ти пуши ли.....и къде да я намеря?Ако не пие обаче и мен ме няма..

на есен с песен..
Отговор
в отговор на Sad Perfume Girl #19

Re: Ами...

Ако можеш да ми дадеш прилично обяснение на титлата си - заразна - и особено да ми кажеш с какво се лекува после, на драго сърце ще ти отговоря... хъммм...


А, бе, истината е, че цялата ми гилдия Близнаци и пушат повече от мен, и пият повече от мен и всичко правят повече от мен... ъъъ...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на Джeми #20

Re: Ами...

Ако знаех как се лекува.....
Кога казваш ще се чукаме,тези дни за това само се говори..
А щом пие ще ми дадеш ли координати??Близначката..

Отговор