временно??

здравейте,
тук хората са по-сериозни ,а и по-изпатили, затова и ми се иска да си поговоря с вас.
повлияна , донякъде, от темата на Дона 74, а и от моите си проблеми и бакий, ви питам как възприемате "временната раздяла" в една връзка?
до колко , мислите, че такава ( карйна ) мярка би имала положително влияние в отношенията?
самата аз смятам , че стигне ли се до радзяла, то повече връщане назад няма, или поне е много малко малка вероятността. ако двама души имат проблеми и неразбирателства и не успявят да ги разрешат заедно , то ако са радзелени , проблемите няма да се решат от само себе си! напротив, натрупват се и стават още по значителни! поне за мен е така, тежат ми много повече,а човека отговорен и съпричастен към тях не ги споделя! аз тълкувам тази мярка, като предателство срещу общото! разбирам го като по- плавно приключване ,което за мен е жива агония!!
съзнавам ,че донякъде , тази ми гледна точка ме прави скептична и предубедена към какъвто и да е положителен ефект, затова и се обръщам към ващето мнение и опит...

раздяла при проблеми мен ме плаши, имаше възможност мъжът ми да замине в чужбина в момент, в който имахме някакви спорове и не ги бяхме изяснили..... и направо си мислех как това ще ни ги разреши по принципа "няма човек - няма проблем", един вид ще се разпадне семейството по технически причини... сега ми се вижда глупаво, ама явно тогава съм била емоционално лабилна...


та и аз съм предубедена, макар да нямам опит на практика

Какими намерениями вымощена дорога в рай?

Ами зависи, ако нямате деца можеш да експериментираш евентуално......
Има някаква вероятност ако остане сам да си преосмисли поведението, обаче има и други вероятности

по-плавно и безболезнено приключване.

Не го брой като агония за теб - в общи линии като не живееш с един човек или като сте разделени пространствено за дълго време, някак си си настройваш живота така, че да можеш да живееш и без него.

Временна раздяла... с две думи "абе това си е направо раздяла, ама с открехната вратичка за връщане... щото не знам дали няма да ми се прииска обратно..."


груууууух :)))

по досегашния си опит, Hell е абсолютно права. Има някакъв шанс нещата да се оправят в една посока - човекът ти да разбере колко много всъщност означаваш за него и че е по-готов на дребните компромиси, които сега си пази като наследство. Малко ме съмнява да проработи, макар че и аз се надявам на същото.. Успех! Уреди си живота така, че да можеш и без него да продължиш напред. Не е лесно и ще ти трябват повечко силички

Съгласен с Hell.
И ще наблегна на

В отговор на:

---

Временна раздяла... с две думи "абе това си е направо раздяла, ама с открехната вратичка за връщане... щото не знам дали няма да ми се прииска обратно..."

---

Всъщност някой има ли статистика, за "временна" раздяла, която е събрала партньорите?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Според мен, раздялата временно променя мирогледа. Измества цетъра на проблема от това в него/нея, което те дразни към факта, че го/я няма и към чувството ти за липса. Минава време и, позабравил проблемите, решаваш да опиташ пак. Само че, раздялата може да поуталожва страстите, но не лекува харакетри, нали ? И след 2 месеца, и след 2 години, това ще е същият човек. Може да се е променил мъничко, но ще си е все той.
E, има и изключения, рабира се, някои се променят до неузнаваемост. Пример: аз :)

В действителност, идеята за "временна раздяла" я приемам като заобиколкния начин да предложиш окончателна раздяла, звучи ми малко като "прах в очите". Ако няма надежда за някакав форма на помирение, няма смисъл човек да си губи времето с подобни заблуди.

Все пак, ако проблемите не са били сериозни, след такава раздяла двамата могат да разберат, че някой и друг компромис от време на време не вреди. Да се научат да не изискват толкова един от друг и всеки да приеме другия, какъвто е.

В краен случай, могат да открият, че се разбират страхотно като хора, като приятели, стига да не се налага да се възприемат като "половинки" и да съжителстват заедно . Да приемат факта, че са загубили партньора и да се опитат да спечелят/запазят приятеля.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

благодаря ,
поне стана ясно, че повечето от вас споделят моето мнение и че не напразно съм скептична. винаги има едно "но", обаче в случая не е актулано, просто трябва да приема реалността, като се постарая надеждата да умре първа, а не последна, защотото за момента е по-скоро вредна.

Колкото и да звучи тъпо , ще ти кажа един лаф на майсторите строители ,автомонтьори и др. бачкатори -Всичко временно остава за цял живот! Дааа. Завинаги временно!!!

Аз имам опит с временните раздели. Това е метод, който се позволява само веднаж. След това не действа. Разбира се и аз само веднаж съм го изпробвала. Става ако искате не решение на проблем, а промяна в поведението. Методът не действа при изстинали чувства, нужда от разнообразие, намиране на себе си и т.н. При мене имаше изключителен ефект.

... в оздравителният ефект на една краткотрайна раздяла, ако тя се предприема съзнателно за освежаване на връзката. Но ако такава раздяла е наложена от други обстоятелства мисля, че е възможно да има положителен изход за връзката.

В живота временните неща най-често са най-дълготрайни.

E, при мен временните раздели (някои за дни, някои за месеци) продължиха
15-16 години, като продължителността им, естествено, се увеличаваше с течение на времето. Докато последната се оказа окончателна, пък аз дори и
тогава се надявах, че е просто поредната по-дълга раздяла. Тази заблуда беше много болезнена, защото хем дълбоко в себе си знаех, че краят е
дошъл, хем се надявах, че нещата ще се оправят. Във всеки един момент
очаквах той да се появи на вратата и да поиска прошка, както ставаше обикновено. И така - 5 години. Обаче и аз проявих неочакван дори за себе си инат и не направих първата крачка. Накрая в един момент ми "светна", че
съм похабила адски много време в очакване на нещо, което няма да се случи.
Само за няколко минути (след като ми трябваха години да свикна с подобна
идея) взех решение, обадих му се, и му съобщих, че подавам молба за развод.
Разводът протече съвсем културно, с пълно съдействие от негова страна
(трябваше да е пълен идиот да се заяжда, след като се отказах от всякакви
претенции към общото ни имущество, което хич не беше незначително).
Сега съжалявам, че пропилях толкова време докато събера смелост да сложа точка толкова късно. Ех, ако бях предвидила още навремето как ще се развият
нещата...
Трудно е да се даде съвет - затова и не се опитвам да те съветвам, а само
споделям случая си, за да имаш предвид, че и такъв вариант е възможен.
Направи всичко възможно, за да не стигнеш до такова положение - просто
мисли (доколкото е възможно) трезво, за да вземеш правилното решение докато не е станало прекалено късно.

благодаря ти , но мисля ,че това е изхода.. да се сложи точка един път за винаги! колко е разяждащо това усещане за надежда, съсъпващо е, но когато стане ясно , че другият изобщо не се вълнува е доста по-лесно.

Временно?
Това винаги ми е эву4ало като "...Ако не намериа нешто по добро, поне има с кого да спя от време на време..."
Ако ти си предложила раzдиалата да, Удобно е...ако тои е предложил е подоzрително.
какъв смисъл има да си губиш времето с някого , които не е винаги на раэположение...?

Предположенията ти са абсолютно верни.
Времето в този случай не работи за вас.

Who cares?!?

това с временните раздели не звучи много добре. аз не съм разведена, но преди 8-9 месеца моя се върна от дълго отсъствие в къщи/по работа/ и ми сервира такова предложение. да сме си поживеели всеки за себе си, бил в труден период/не на мене тия/ ,как имало и други семейства които се били разбрали така да си живеят, но остават фиктивно семейство и т.н. Отслабнах сума ти килограми и ми беше много тежко. Седна си на задника, нямам съмнения да има връзка в момента, но лошото е друго. НЕ МУ ВЯРВАМ ВЕЧЕ. Това много промени начина по който гледам на него. Не го приемам за близък човек и наистина съпруг. Просто живея с него и честно казано се оглеждам за по-подходящ партньор. С него едва ли ще остана.Поне нямам такава нагласа вече.Така че временната раздяла, дори само факта че я е поискал нанесе доста поражения в доверието ми към него.А дали ще я има вече няма голямо значение, само думите си свършиха работата.Само времето ще покаже развитието.

не ми е работа да давам съвети , но според мен , трябва да се разделиш с този човек , колкото по рано толкова по-добре! и аз от опит знам , че един път загубиш ли доверие , няма как да си го върнеш обратно ами точно напротив - лъжите ставт повече и повече!

права си , но не е лесно защото имаме 2 деца. И засега съм решила така да оставя нещата, надявам се без нови катаклизми. Разбира се ако това се случи втори път или се появи конкретна нова половинка е друг въпрос и тогава ще решавам.Не мога да си позволя развод сега и не е съвсем наложителен в момента. Ще видим.