Как е разрешен вегетарианския проблем

в книгата "Ресторант на края на Вселената"?

Сервитьорът се приближи към тях.
- Ще желаете ли да видите менюто? - попита той. - Или предпочитате да
се срещнете със специалитета на деня?
- Хъ? - каза Форд.
- Хъ? - каза Артър.
- Хъ? - каза Трилиън.
- Чудесно - каза Зейфод. - Дай да го видим.

До масата на Зейфод Бийблброкс се приближи едно голямо млекодайно
животно от рода на говедата - едро, добре угоено и охранено четириного, с
огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си.
- Добър вечер - измуча то и се отпусна тежко на бутовете си. - Аз съм
Специалитетът на деня. Мога ли да ви препоръчам някои части на тялото си?
Изгрухтя и примлясна няколко пъти, намести се по-удобно на задните си
части и се загледа спокойно в клиентите.
Думите му предизвикаха изумление и смут у Артър и Трилиън, безразличие
у Форд Префект и остро чувство на глад у Зейфод Бийблброкс.
- Може би парче от моята плешка? - предложи животното. - Задушено в бяло вино?
- Ъъъ, ВАШАТА плешка? - прошепна Артър ужасено.
- Естествено, че моята, сър - изпръхтя доволно животното, - как мога
да предлагам чужди плешки.
Зейфод скочи на крака и започна да ръчка и опипва плешката на
животното с разбиране.
- Бутът ми също е много хубав - гордо заяви животното. - Правих
специални упражнения и се храних с много зърно, за да е месото му сочно и
хубаво.
Уригна се леко, примлясна и започна да преживя. Като сдъвка храната,
отново я глътна.
- Или може би предпочитате нещо печено на фурна? - добави то.
- Да не искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем? -прошепна Трилиън на Форд.
- Аз ли? - каза Форд с безжизнен израз в очите. - Аз нищо не искам да кажа.
- Това е направо ужасно - възкликна Артър, - най-отвратителното нещо,
което някога съм чувал.
- Какво те тревожи, землянино? - попита Зейфод, като насочи вниманието
си към огромния бут на животното.
- Просто не мога да ям от животно, което стои пред мен и ме кани да го изям - каза Артър. - Жестоко е.
- А по-добре ли е да ядеш от животно, което не иска да бъде изядено? - каза Зейфод.
- Не е в това работата - възрази Артър. Но сетне се замисли. - Добре -
каза той, - може и в това да е работата. Но все едно, сега няма да го
мисля. Просто ще... ъъъ...
Вселената вилнееше около него в предсмъртна агония.
- Мисля, че ще си взема само една зелена салата. - измърмори той.
- Позволете ми да ви посъветвам да опитате черния ми дроб - обърна се
животното към него. - Трябва да е станал много апетитен и крехък, месеци
наред се тъпча насила.
- Само зелена салата - заяви твърдо Артър.
- Само зелена салата? - попита животното, като ококори неодобрително очи.
- Да не искате да кажете - рече му Артър, - че не бива да си взема зелена салата?
- Знаете ли - отвърна животното, - познавам много зеленчуци, които са
категорични по този въпрос. Ето защо се реши веднъж завинаги да се сложи
край на този заплетен проблем, като се създаде животно, което наистина
желае да бъде изядено и е способно да го заяви ясно и убедително. И ето ме
пред вас.
Насили се и успя да направи лек поклон.
- Чаша вода, ако обичате - каза Артър.
- Вижте какво - каза Зейфод, - ние искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове. Четири пържоли алангле, ако обичате, и по-бързо. Не сме
яли от петстотин седемдесет и шест милиарда години.
Животното се изправи тежко на крака. Измуча слабо.
- Позволете ми, сър, да ви поздравя за мъдрия избор. Наистина е много
добър - каза то. - Ей сега ще отида и ще се застрелям.
Обърна се и смигна приятелски на Артър.
- Не се тревожете, сър - каза му то, - ще го направя по най-хуманен начин..
И без да бърза, тръгна, клатушкайки се, към кухнята.
Само след няколко минути сервитьорът пристигна с четири огромни димящи пържоли. Зейфод и Форд веднага и без никакво колебание се нахвърлиха лакомо върху своите. Трилиън постоя малко, после сви рамене и започна да яде.
Артър зяпаше в чинията си с чувството, че му се повдига.
- Хей, землянино - каза Зейфод със злобна усмивка върху лицето, което не дъвчеше, - какво те яде?

на скорошния случай с двамата гейове-компютърджии в Германия, при който единия беше отишъл да бъде изяден от другия

Как ли го е увещавал? Може би така:
"Хайде сър, нека първо члена ми, толкова съм го пазел, съвсем неупотребяван е, даже бих искал и аз да го опитам"

(за незапознатите със случая - наистина първо двамата изяли члена на единия)

Каква асоциация! Надмина ме този път по странност на асоциативните връзки.

За да отклоня малко темата от гейовското човекоядство, ще цитирам друг поучителен пример за безместна, по-точно яйчена диета от "Пътеводител на галактическия стопаджия":


"Току-що в Галактиката се бе появила дупка. Просъществувала бе точно една нищожна част от секундата, широка бе една нищожна част от инча и дълга милиони светлинни години от единия край до другия. Преди да се затвори, от нея изпаднаха много книжни шапки и декоративни балони и се понесоха из Вселената. От нея изпадна и колектив от седмина, високи три фута специалисти по маркетинг, които умряха отчасти от задушаване, отчасти от изненада.
Двеста трийсет и девет хиляди почти изпържени яйца също изпаднаха от нея и се стовариха във вид на голяма тресяща се купчина на гладуващата планета Погхрил от системата Пансел.
Цялото население на Погхрил бе измряло от глад с изключение на един мъж, който след няколко седмици почина от холестеролно отравяне.
Резултатът от нищожно краткото просъществуване на дупката отекна напред и назад във времето по един невероятен начин. Някъде в далечното минало болезнено бе засегната една малка случайно събрала се група атоми, носещи се из стерилната пустош на космоса, и ги бе принудила да се свържат здраво в най-различни, изключително причудливи образувания. Тези образувания бързо се научиха да се възпроизвеждат - в това отчасти се състои тяхната изключителност, - а след това предизвикаха масови смущения на всички планети, до които се разнесоха. Ето как се появи животът във Вселената."

Скоро го четох.

И това го четох.

A самите книги чел ли си?

Ето ти нещо, което може би не си чел

Алтернативен начин на хранене

" Лявата кула на сградата на ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ се
носеше през междузвездното пространство със скорост, която никога досега, а
и по-късно не е достигана от никое друго учреждение в цялата Вселена.
В една стая на петнадесетия етаж Зейфод Бийблброкс крачеше ядосано
напред-назад.
Рууста бе приседнал на края на бюрото, зает с периодичния преглед на
своята хавлия.
- Хей, закъде казахте, че лети тази сграда? - попи-та Зейфод.
- За Фрогстар - отговори Рууста, - най-зловещото място в цялата
Галактика.
- Ще се намери ли там нещо за ядене? - полюбопитствува Зейфод.
- Ядене? Отивате на Фрогстар и се безпокоите дали там има ядене?
- Без ядене може и да не стигна до Фрогстар.
Навън не се виждаше нищо освен трепкащите светлини на силовите лъчи и
някакви неясни зелени ивици - вероятно това бяха размазаните силуети на
изтребителите Фрогстар. При тази скорост самото пространство бе станало
невидимо и дори нереално.
- Вземете - каза Рууста, като подаде на Зейфод хавлията си, -
посмучете това.
Зейфод го изгледа тъй, сякаш очакваше от челото му да изскочи една
кукувичка и да каже "ку-ку".
- Пропита е с хранителни вещества - поясни Рууста.
- Вие какво, имате навик да се накапвате по време на ядене ли? - рече
Зейфод.
- Жълтите ивици са богати на белтъчини, зелените съдържат витамин С и
В-комплекс, а малките розови цветчета съдържат екстракт от покълнало жито.
Зейфод я пое и разгледа с учудване.
- А какви са тези кафяви петна? - попита той.
- Кетчуп - отговори Рууста. - В случай че ми втръсне покълналото жито.
Зейфод помириса хавлията подозрително. Още по-подозрително засмука
единия и край и веднага го изплю.
- Ъъффф - заяви той.
- Да - каза Рууста, - когато и на мен ми се е налагало да смуча този
край, след това веднага трябва да се посмуче и другият.
- Защо - попита Зейфод недоверчиво, - какво има там?
- Антидепресанти - каза Рууста.
- Знаете ли, нещо нямам апетит към тази хавлия - каза Зейфод, като му
я върна.
Рууста я взе, скочи пъргаво от бюрото, заобиколи го, седна на стола и
си вдигна краката.
- Бийблброкс - каза той, като си сложи ръцете зад главата, - изобщо
имате ли представа какво ще ви се случи на Фрогстар?
- Може би ще ме нахранят? - предложи той с надежда.
- Може би ще ви нахранят - каза Рууста - с представата за Шеметната
бездна на абсолютното прозрение.
Зейфод за пръв път чуваше за подобно нещо. Беше уверен, че е запознат
с всички увеселителни заведения в Галактиката, затова предположи, че
Шеметната бездна на абсолютното прозрение не е едно от тях. Попита Рууста
какво е това.
- Нищо повече - отговори Рууста - от най-жестоката форма на психическо
изтезание, на което може да бъде подложено едно разумно същество.
Зейфод кимна примирено.
- Значи - каза той - няма да има ядене, така ли?
- Слушайте! - каза Рууста настойчиво. - Можете да убиете човек, да
умъртвите тялото му, да прекършите духа му, но само Шеметната бездна на
абсолютното прозрение е способна да унищожи душата на човек! Процедурата
трае само няколко секунди, но последиците остават за цял живот!
- Опитвали ли сте някога Пангалактическия Гаргаробластер? - попита
Зейфод троснато.
- Това е по-страшно.
- Брейй! - каза Зейфод, силно впечатлен."


Наздраве с един Пангалактическия Гаргаробластер и ако не знаш /или си забравил/ как се приготвя, мога да ти дам рецептата!

Съвсем логична ми се струва - и в двата случая имаме живо същество, предлагащо на човек да го изяде

И двата случая звучат извратено при това. Бррррр

Разликата е, че едното е забавна фантастика, а другото самата реалност. Но си прав, че и двете са достатъчно извратени