Скитня 21.03.2004г.

Привет на всички
Верно доста време мина от тогава,ама да драсна две-три изречения
Унесена в подготовката за Козята стена,а после още по-унесена в разказване наляво и надясно за преживяното,пропуснах да напиша за разходката ни из Врачанска планина.
Та на 21-ви март в 7.15ч. тръгнахме с влак от централна гара за Враца.Основна цел на пътуването-водопад Скакля.Имахме късмета във влака да се срещнем с Краси(Турист),който ни даде доста полезна информация.
Пристигнахме във Враца.От гарата поехме към окръжна болница,покрай нея нагоре по пътечката към водопада.Маркировката не е най-добрата,но я има.Пътеката е стъмничка,но сме впечатлени от преодоляването и от най-младия член на групата-седемгодишния Гоги.
Без да бързаме и с много зяпане на страни стигнахме водопада ,почивка,зяпане,снимки и продължихме нагоре.
Малко преди да се излезе на платото има нещо като пещера,всъщност е само "зала",до която момчетата се отбиха и снимаха.
На платото се излиза съвсем скоро,следва нещо като късна закуска и продължаваме,като се придържаме към маркироквата и посоката ни е Околчица.По някое време вдясно се отклонява маркирана пътека за х.Пършевица.
Продължаваме напред и скоро пред нас се забелязва кръста на Околчица,но все пак си е далечко,а и пътечката доста криволичи.
На около километър преди това по пътека надясно се отбиваме за местността Йолковица-лобното място място на Христо Ботев.Почивка,зяпане,снимки и се връщаме на основната пътека.Съвсем скоро вече сме на Околчица.Мислехме да обядваме на хижата,но се оказа че тя не работи.Разгледахме музея и поехме бавничко към с.Челопек,като преди това си спретнахме обяда на една полянка.
Към Челопек се движим основно по асвалтов път с малки изключения.Малко преди 18.00 бяхме там и уцелихме някакъв празник на селото.Не ни остана друго освен и ние да пийнем по бира
Скоро имаше автобус,който ни върна на гарата във Враца.А от там влака и в София,но този етап повечето от нас го проспаха

---
kamicv

Полезна информация тъкмо навреме. Една от възможните ми посоки на Великден е към Враца.


Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!

Щом говорим за полезна информация навремеда добавя-ако се движите в посоката,която и ние-хубаво е да знаете,че е възможно на хижата да няма вода.Така беше,когато ходихме ние.Та който беше пропуснал чешмата(на около 20 минути преди Околчица)се наложи да тича обратно,докато другите обядват

---
kamicv

Благодаря! Вероятната посока ще е Пършевица, но знае ли човек.

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!

по повод на тази скитня ми се ще и аз да пусна 1-2 снимки - че с нея започна да се пече един нов /макар и малолетен/ член на клуба. Той и друг път е скитал с нас, но сега за първи път бяхме ораганизирани със значките от клуба и си беше по-истинско ходене - а за неговите 7 години 7-те часа непрекъснат ход си беше голяма работа...
та ето снимката на Гоги / още не си е измислил прякор.../ направена по средата на пътя за Околчица...а като напише собственоръчно и първото си мнение тук, ще му закичим и значка:))
и една по въпроса кой как се прибира...това само показва кой е ходил здраво)))

***
Човекът е човек,когато е на път!

Eй, чак сега попаднах на темата и добре стана!

Ще я повдигна тъкмо навреме, защото както писах в съседната тема на butterflai вчера шетахме по Врачански Балкан, но освен нас и бате Веско по план би следвало да се подвизава тези два дена там и то с доста по-амбициозна програма. Надявам се да си я е изпълнил и да сподели впечатленията си ...

Поздравления за похода на цялата група, не си е малка работа да се излезе по онези стръмни сипеи над града до водопада, а и после да се стигне до Околчица. От описанието ти излиза, че после сте трамбовали до Челопек по асфалта, а то всъщност веднага зад кръста има пътечка, която се спуска покрай скалите надолу.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Благодаря за поздравленията
Наистина до Челопек "трамбовахме"основно по асфалта.Имах някакви смътни спомени от ученическите години за въпросната пътека.Всяка година на 2-ри юни в 4.00ч. сутрин се тръгваше от гара Люти брод пеша към Околчица и се посрещаха участниците в похода,тръгнали от Козлодуй.Аз самата съм участвала две поредни години в такова "посрещане",та си мислех че ще открия пътеката.Но една доста странна и дезориентирана личност заместваше хижаря и твърдеше,че няма друг начин да се слезе до селото освен по шосето.
Другия път няма да питаме него

---
kamicv

Може някои път да се спретне много интересен поход из Врачански Балкан , с изходен пункт Черепишки манастир, после около Лютиброд - крепостните останки горе над селото, природния феномен Ритлите, мястото където баба Илийца е прекосила Искъра с лодката, имало е скромно паметниче, а металната халка си седи зациментирана и ясно показва откъде се е пресичало, има също така съвсем нализо над релсите и добре запазени основи от базилика, после по Рашов дол до овчарската колиба, където са били обградени и избити последните Ботеви четници, до където всъщност съм и стигал и след това - като се заредят Околчица, по път за Пършевица хвърляне на един поглед и на водопада Боров камък, после Пършевица и от там край с. Маланово спускане към гара Лакатник. Ама кога ли може да се направи хал хабер си нямам!

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Наистина си заслужава предложения от теб маршрутИнтересно е да се мине и по цялата пътечка на баба Илийца,също и да се види Пресечен камък-огромна канара сякаш наистина отсечена с огромен меч.Намира се над селото, почти срещу Ритлите.Там бягахме от училищния зъболекар навремето
Крепостните останки-Коритен град е от страната на Ритлите,срещу селото.От базиликата преди години имаше много повече какво да се види,сега "консервиращият"покрив пази само съвременни драсканици.
Миланово-Лъкатник също е доста интересно.И за тези,които се интерресуват от паметници,и за зажаднелите за природни красоти

---
kamicv

Точно за Пресечен камък си мислех, но не можех да си спомня името му. Там горе също е имало крепост.
Като бяхме в района освен ръководителят ни, който е нещо като подвижна крачеща енциклопедия с нас имаше и едно книжле от малка туристическа библиотека, именно за тази местност, според което Ритлите продължават и от другата страна на реката, макар и както е видно - по-слабо изразени...

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

този маршрут и на мен ми харесва, но както каза кога ли ще го правим? :) аре решиш някой ден ме имай в предвид, ако аз реша да ходя ще ти се обадя...че обикновенно сам човек трудно се наканва...

По Рашов дол, след бараката (кошарата), където е било последното сражение, пътеката катери доста стръмно нагоре и излиза на хребета над Ритлите. Точно там надясно тръгва пътека, която аз минах частично, защото целта ми беше нагоре, но по моя преценка тя слиза точно между Ритлите. Малко след това пътеката преминава в черен път, водещ към Челопек. По средата между Ритлите и Челопек, вляво се отделя пътеката водеща към Околчица, по която според мен са минали последните Ботеви четници. Дали има друга, директна пътека от Околчица до Челопек незнам. В Челопек си струва разглеждането на новия музей на Баба Илийца.

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!