помощ!

Имам една лоша черта на характера си, избухлива съм.
Понякога само повишавам тон, друг път хвърлям предмети. Много мразя тази черта и искам да я премахна от себе си. Но особено под въздействие на алкохол, тя се появява и всеки път е достатъчно силна и непреодолима.
В такова състояние имам чуството, че мога да нараня някого или най-вече себе си. Наранявам с думи, изисквам от хората да се държат по определен начин, сърдя се, правя опити за манипулация.
Естествено, хората не харесват тази черта и по този начин аз ги отблъсквам. Мисля, че не ги наранявам много, но не им ставам по-симпатична. Даже напротив.

Кажете как да се преборя с този лош герой вътре в мен

Спри водката, после и гаджето.
няма майтап, помага.
но няма как да ми повярваш.
Гадничко е . Успех.

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

Удари го на безразборен агресивен секс!

едва ли е от пиенето, то само засилва типичното поведение такова каквото си е то, просто иначе имаш малко размисляне от типа "а какво ще стане като го направя пред всички", докато пийнеш ли просто не остава време за такива мисли - действията ги изпреварват.

ще ти се наложи да порастнеш и да престанеш да намираш израз на емоция в чупенето, това го правят децата, а те все още им е рано да осъзнават че не са центъра на всяка една вселена, та си позволяват да трошат предмети от споделени с чужди хора вселени,
ами трудно ще се научиш да уважаваш другите, обаче най-добре започни от уважение с уважение към себе си - не се имай за нещо по малко от останалите, това е стъпка 1.

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Благодаря за отговора. Аз също смятам, че проблема не е в алкохола, защото иначе бих избухвала всеки път.
Що се отнася до уважението - мисля, че вече съм се научила на това.
Смятам се по-недостойна от другите след такава случква, изпитвам срам. Предполагам, това произлиза от факта, че не обичам тази черта. Метода със заобичване на негатината черта за сега е безуспешен. Оказва се, че не мога да я заобичам, поне за сега.
Смятам, че ако разбера причината за избухването, ще успея да се предпазя от подобна реакция. И може би тя се крие в завоалиране на истината. Не искам да кажа, че някой ме е лъгал, макар, че може и така да се каже, но често се случва хората да не казват пълната истина. Което по принцип ме подлудява. Явно под въздействие на алкохол не успвам да приема този факт.
От друга страна, не можем да искаме всички хора да са абсолютно откровени във всеки един момент. Т.е. ще се случват подобни постъпки. Тогава как да се предпазя от агресията?

Има и още нещо. Не съм единствена, която реагира агресивно към определен пит поведение. Усещам обаче, че другите явно не се притесняват от тази си черта, също, че и хората не ги приемат отрицателно.
Дали пък това, че мисля твърде много по въпроса не прави тази черта по-важна и по-забалежима?

не, не беше идеята да заобичваш нещо отрицателно,
нали се опитваш да се промениш,а не да свикнеш със сегашното състояние,

ако не си център на света може би няма да се чувстваш в правото си да се държиш като единствения човек в този свят, но пък иначе може да ти е необходимо спокойствието /заради причина или повече/ което ти дава това право.

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

"...недостойна..
...срам...
...нетърпимост към завоалирането на истината.."
Кое е вярното -"не искам да кажа, че някой ме е лъгал, макар че може и така да се каже..."
Това те подлудява. Защо? Ти каква истина скри? /сама за себе си, не го казвай на мен/ Забранила ли си си да не си откровена? Защо тогава в първия ти постинг намекваш , че манипулираш другите...
Много противоречиво.
Нежеланите ни , презряните ни черти имат навика да се свързват с други такива подмолно.
Моля те не отхвърляй влиянието на алкохола!
А ако приемем че първо е алкохолът а после идват неконтролируемите реакции?
Ти не само мислиш по въпроса, но проявяваш и нетърпимост към себе си.
Както казва ПъТникът - важен е не фактът , а отношението към него.

Благодаря ти Кръг. Снощи мислих доста по въпроса.
Наистина, мисля, че уважам хората, давам им пълна свобода, независимо колко близки сме и колко ми се иска да правят нещо друго, а не това, което са избрали.
Това, което не приемам е лъжата. Но понякога хората говорят не пълната истина. Или се шегуват, а в този момент аз съм на сериозна вълна и приемам нещата като сериозни. Тогава в главата ми се създава някаква измислена истина. И когато осъзная, че това, което е в главата ми, не е вярно, полудявам. На трезво наистина имам време да помисля и да разбера, че е измислица, но в нетрезво състояние първата възможна реакция е ... агресия

Мисля, че в такива моменти се чуствам изоставена, самотна, не достатъчно ценна и недостойна за внимание. В трезво състояние май обикновено надувам балоните, за да покажа, че аз самата се ценя, а в нетрезво явно стигам до такива крайности. Може би наистина се смятам за център на вселената и че другите са ДЛЪЖНИ да ме обичат. Ако не ме обичате - ще видите вие коя съм аз

Не искам да изглеждам слаба и беззащитна, затова показвам колко съм силна. Дали пък не е твърде силно егото ми и да смятам за унизително да го потъпквам?!? Ако и в трезво състояние си позволя лукса да покажа своята слабост, няма да се променят нещата?

А какво те успокоява????

Секс, шопинг, спорт, пушене, танци?!?!?

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

чупенето на чинии, чаши, а особено скъпи сервизи е адски готино, разтоварващо, успокояващо и дразнещо дугите, какво по-хубаво от това, хммм?!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Здравей отново!

разбира се може да мислиш че уважаваш хората, пък те да не мислят така, дори това че им даваш да правят всичко не е точно уважение, защото хората пък искат да си близо до тях - те да ти дадат правото да им отдаваш уважение и чак тогава да ги пуснеш да правят каквото си искаш, т.е. проблем е донякъде че хората са изискващи, а пък ти се бориш срещу това да ти изискват каквото и да било, така в крайна сметка се опитваш да отдалечаваш и да поставяш прегради пред това да си близка с другите като хвърляш нещо помежду...

а може и да не е точно така, аз дори не съм специалист, само си приказваме...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

що пък, бъди си слаба, и си бъди център, не е толкова лошо да те обичат...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

лесно ти е да дразниш другите, ако можеш да харесаш всичко което те представляват, нали

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

хихи и аз мислех това да и кажа - ако не се разтоварва ще хване нещо психо!
да си помисли кое е по-важно: здравето или някоя друга чиния + нечий недоумяващ поглед. Аз избирам здравето.

п.с. освен това намирам, че жени които умеят да си изкарат парата знаят какво и как да искат в леглото.

Чак всичко не харесвам, не съм крайна в оценките си (е освен за обувки, те са или хубави или грозни) за хората, но да, мога да дразня, да обичам, да разкъсвам, да мразя, да обиждам, за обичам, да нахластвам, да съм скромна (!!!) и задължително (да бе да) поемам отговорността за действията, мислите си!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Ти, ако не обърнеш нещата към "леглото", няма да си ти!

Дай сега камшиците и белезниците и ме чакай.........абе верно едно гадже ми каза, че много се възбуждал когато съм бясна и хвърлям, чупя, креща.........., така ли е?!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Не съм казал че се възбуждам от такива женски действия (по принцип не се възбуждам така :-), а че подобни действия са добра индикация за спонтанност и в секса, както и в много други ситуации. Предпочитам жени които крещят рядко но силно, пред такива които мърморят тихо и постоянно и тровят живота. Изобщо уважавам индивиди които си отстояват правата и си очертават територията.

Ти как си очертаваш твоята територия, стана ми интересно?!

Надявам се не като мъжки котарак.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Даааа, има такова нещо - за уважението и близостта. Това обзо взето се мери на кантар, не можеш да кажеш кога как да постъпваш, че да е добре на другите и на теб самия. Понякога се лишаваш от неща, които биха ти доставили удоволвтвие, само за да направиш кефа на някого. Но това е ОК. Даже вчера го направих
Но когато става въпрос за завръзване на интимни отношения, има един момент в началото, когато аз не знам какво да правя. От една страна искам да съм с този човек, от друга не искам да го насилвам или да бързам. Не знам какво да мисля, правя си грешни изводи.. Страшен шаш...

А това да те обичат е даже божествено хубаво, но никога не съм си представяла, че мога да съм слаба и да ме обичат. Това ми изглежда като съжаление.

Ако някой няма скъпи сервизи, може да къса със зъби картонените чинийки /заякчава венците!/, да огъва пластмасовите подноси /ръцете стават здрави, гъвкави и с желязна хватка/, а за по-голям шум - да мачка пластмасови чашки!
Оле!