"помнете"

"Помнете: Човек е дошъл на земята да слуша гласа на Господа. На небето никой не може да чуе Божия глас. Даже и възвишените същества се стремят към земята с единственото желание да чуят тоя глас"
Б.Д.?

дали наистина е вярно това? как смятате?

срещали ли сте и другаде да пише нещо такова?

ако е вярно, това е най тъжното и отвратително нещо, което мога да си представя

Нова аура - нов късмет!

Аз пък знам, че е така, както казва Беинса. Моето обяснение защо е така, може да не е много точно, но земният ни живот сега е най благоприятен за постигане на Бога. В това не се съмнявам.
Защо да е тъжно?- Тъжно е за тези, които не се замислят и не предприемат нищо, а се надяват на по-добри условия и да се преродят във висши светове.
Казано е, че това е постижимо за един живот!!

мисля, че няма да мога да ти обясня защо е тъжно...

не знам дали осъзнаваш колко е зле тук долу, колко малко хора изобщо се заслушват в никакъв глас, дори собствения си. как всички са обсебени от желания и цели и вечно тичат нанякъде и се стремят отчаяно към нещо като стъпкват всичко красиво и ценно по пътя си.

толкова рядко светлите същества слизат тук долу и е такова велико преживяване да се докоснеш до някое от тях, а пък горе в светлината е така неописуемо прекрасно! единствено заблудените души се стремят да се върнат, дърпани от земните си страсти и само тези от най-светлите, които доброволно са избрали съдбата си на мъченици, изкупители и учители слизат сред нас, за да ни помогнат.

може би някакви паралелни светове визира Беинса или пък го казва, за да накара хората да ценят творението повече, да ценят живота си повече, не знам.

Нова аура - нов късмет!

Вече го писах в темата на Алфка.
За мен е така.
Просветление се постига само на земята и докато си във физическо тяло. Или си чувал друго?
Не знам защо, но човешкото тяло се явява спойка някаква-примерно нещо като ония слепващи там неща при дона.
Спойка, без която не става осъзнаването.
От години го мисля това и работя по въпроса как да прехвърля съзнанието си върху по-траен носител.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Просветление се постига само на земята и докато си във физическо тяло - извини ме, не намирам кавичките при мен в момента.
Да, точно затова ни е необходим умът, който някои бързат да отричат. Абсолютно необходим. И както знаем, възможността за мисъл-умозаключение-избор - е дадена като изключителна привилегия на човека. Когато му дойде времето, той сам си отпада - нали така??

Кали го е схванала интуитивно и е здрава основа, иначе ще си хвърчим като ангелчета.

Не знам как точно да го кажа по-ясно, но за мен тези вярвания във висши светове като реални, е много вредно. Това изменя из основи разбирането за нещата.
Всичките тези висши светове на богове и ангели, както и нисшите на падналите духове са състояния на ума след смъртта на човек. Където се изживяват като реалност от "аза". Ако искаш подробности, прочети какво е писано за карма, смъртта и състоянието на бардо.

При смъртта се разгражда тялото и започва да се разгражда постепенно съзнанието (съдържанието на ума). Докато се стигне до подсъзнанието , където има силни ядра, които трябва да се изживеят.Това са световете.
Но понеже подсъзнанието на всеки има връзка с колективното съзнание, такива "духове" могат да се видят от някои хора. Ако си натрупал положителна карма през живота си, ще имаш преживявания на състояния в божествениа свят. Те са много продължителни. Докато накрая и на тях им идва края и Чистото Съзнание след известна почивка отново се "преражда" на земята - свързва се с оплодена яйцеклетка.

Така, че истинският живот е тук на земята, другите светове са само неизживяни състояния на ума, които трябва да се изживеят. Това е най-простият начин, по който мога да кажа моето виждане. Въпреки че има и по-голяма и проста истина - че и земния живот е сън в това Чисто Съзнание.
То затова и има два вида учения и пътища - едните се стремят към прераждане в по-висши светове, като трупат добра карма. (дотук могат да разберат Учението, Дхарма). Другия Път се стреми към познание на това Чисто Съзнание и пребиваване в него. Въпреки че и първия Път може да доведе до втория, дори е необходим етап от развитието. По-скоро, вторият е продължение на първия.

Б.Дуно има Висшето Познание, обаче!

Буквално преди 20 минути мислех нещо с това съзнание, ум, внимание...в книгата на Чопра прочетох нещо интересно днес-щото търсих друга информация и това само го прехвърлих набързо-за тайната.
И една притча за някакъв йога, който хранел сумати народ непрекъснато. И го попитали как с едно канче ориз може да нахрани толкова хора, а той отвърнал-Нямате проблеми, бъркайте с лъжицата колкото искате в канчето и гребете...само дръжте канчето покрито и никога не надничайте вътре.

Прочетох го, подминах го, а преди малко пак ми се върна в главата-щото е така. Не разкривай тайната и ще ти се дава, когато осветиш с прожектора на вниманието си нещата, те стават мъртви, тайната изчезва и битието спира някак да тече.
После се присетих че пък от друга страна правя уж някакви техники сега за събуждане на енергийното си тяло-или поне така си мисля.
Та в тия техники точно пък вниманието, насочвано насам натам, събужда енергията.
И пак мислИх, мислИх и измислих! Еврика!

Значи номерът е следният-вниманието събужда нещата, но само ако е под формата на енергия. Ако е под формата на ум, анализира и анализирайки-разрушава. Анализът също създава мнение, вниманието като енергия не създава.
Дотук стигнах.

А иначе-да ,мът е необходим-най-малкото щото без ум нямаше да стигна до тия умозаключения.
И твърде много се съмнявам, че изобщо ще отпадне някога-освен ако не се изгради свръхум. Умът си има своите задачи също както сърцето, черният дроб и далака...

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

вашите мнения още повече ме натъжават.

не че не съм съгласен с това, което пишете с кали, но е някак неистинско.

както и това твърдение на Учителя е неистинско, сякаш не е бил той тогава, аз много го харесвам и ми е много криво да прочета подобно нещо.

Бог говори във всеки един момент, във всичките светове. ако Словото беше спряло дори за миг вселената не би могла да съществува. но този говор не е с думи и е неотменна част от цялото, той е в основата на битието, приплетен така че истинските ни същности са в него постоянно и то е в тях. дори е глупаво да се нарече говор, защото това е песен, велика песен :)


много е жалко да възприемаш живота така както умът го подрежда. жалко е да възприемаш Бог чрез книгите. обидно е да поставяш същия този двузначен ум, който си мисли, че може да избира и че е всемогъщ над чистото познание и съзнание на космическите същества.

това, което си написала би могло да стане вярно за теб, но наистина не ти го пожелавам. попитай със сърцето си, както направих и аз - отговорът може да е друг този път

творението е толкова сложно, разнообразно и красиво, не го ограничавайте с тези мисловни модели.


а какво ако на небето не е нужно да чуваш Неговия глас, защото си постоянно в Него? нима влюбените си говорят с думи, а не с очи, с души? Говориш на някого, на когото трябва да привлечеш вниманието, който е извън теб, далеч от теб. когато две същности се разбират те са едно в мълчание.

дори това да е имал предвид Учителя пак е казано (или записано) по кофти начин, досега не ми се е случвало да прочета нещо от Беинса, което да усещам толкова зле, толкова криво и неистинско.

Нова аура - нов късмет!

Ако сърча надникне тук, сигурно ще упомене летача.
А ти май пък спомена някъде, че тук било ад или нещо такова?
Е, да ти кажа, нито тук е ад, нито горе е рай. Навсякъде има потоци на битието, които се носят с различна скорост и посока насам натам и са с различно качество.
Зависи на какъв поток ще се качиш да те носи. Само дето тук е по-лесно...май щото тук освен осъзнаване имаш и воля? А волята ти трябва да подскачаш, като начален импулс.
Не знам що си мисля, че без физическо тяло нямаш и воля и тогава наистина си като любимите ми медузи...

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Чувалът и белезите


Не, този път чувалът беше много тежък!
Нечестно тежък за влачене, бутане, дърпане, а да не говорим за носене. Но Съзнанието нямаше избор и въпреки изранените си от ръбовете на чувала плещи, продължаваше да се тътри.
" Ах, каква ирония! - помисли си Съзнанието. - Първо се блъскай в нахалните Дължина, Ширина и Височина на действителността, след това същите тия три измерения ги наблъскай в съдрания чувал....А кога ще стигна до там?"
Тряс!
това беше вратата.
И слава богу, че Времето най-накрая я сложи отпред, защото още малко и този мъченик щеше да загине в това мрачно самосъжаление.
Сега тя бавно се отвори и облегнатото на нея пътниче също така бавно и морно се изтъркули вътре. От всички тези действия някакви прашинки, изоставени май от чувалите на предишни посетители, паникьосано се разтичаха пред премрежения поглед на Съзнанието и заедно с други свои посестрими се сляха с вътрешността на стаята.
Да, стаята беше празна, но по някакъв странен начин - тоест беше без маса, столове, прозорец, които да се надуват със своите луксозни дължина, ширина и височина, нито пък картини със златни рамки, чиито сюжети да натрапват триизмерни сцени, или запалена камина, пред която да си потънал в триизмерната си леност. Нямаше нищо, което да напомня, че това място е обитаемо, че някой ПРЕКАРВА ВРЕМЕТО СИ ТУК.
" Странна работа! - почти на глас си помисли Съзнанието. - Как така тук няма нищо, а е толкова уютно, топло, светло, сякаш съм у дома. Дори престана да ме боли гърбът....Седя на пода, а ми е удобно. Гледам срещу прозореца, а светлината е толкова мека. И картините не са в злотни рамки - това са чисто и просто онези прашинки..."
- Е, отдъхна ли си Странниче?
- А? Кой? Къде съм? Това ли е краят?
- Не, това е началото.
Едва сега Съзнанието разбра какво се е случило - след дългия път най-сетне бе пристигнало при този, който щеше да му помогне.
Бе пристигнало при Времето.
- Изненадан си от дома ми?
- Ами...Тук няма нищо.
- А защо да има! На мен не ми трябват дължина, ширина и височина, за да се чувствам уютно. Само ще се блъскам в тях. Освен това те все са недоволни. Защото при тези сблъсъци остаряват, износват се и трябва често да се подновяват, за да поддържат тежестта и достойнството си. А на мен това не ми е необходима. И по тази причина съм толкова единствено по рода си Измерение.
- Не ти липсва самочувствие - тук Съзнанието погледна белезите си. - Особено когато се вижда какви поразии причиняват останалите три...
- Ти подценяваш значението ми във Вселената, ти подценяваш мен?
Ужасеното Съзнание само успя да се свие и с крайчеца на окото си до види как Времето грабна чувала с ръбатия багаж. И товарът престана да бъде ръбат, голям и тежък. И стана толкова малък, лек, сякаш прашинка..." Боже, нима е възможно така да се променя една мъка - в един момент непосилна за носене, а в следващия ефирна като спомен?..."
- Точно така, спомен. Сега не е нито дължина, нито ширина, нито височина. Ето, вземи! Спокойно, не тежи.
- Но аз мислех, че ще ме погубиш, о, Велико Четвърто Измерение...
- За теб съм просто Време - каза Времето и сложи приятелска ръка върху рамото на вече падналия по очи събеседник. Белезите по гърбината му избледняха, тежестта в ръцете и краката изчезна, прашната и съдрана кошуля, с която бе облечен, беше нова...
Искаше да каже "Благодаря ти, Лечителю". Но не можа. Защото се бе оказал пред вече затворената врата.
Обърна се и видя ширналия се обратно път към Действителността. И като закрачи бодро по него, яростно го загложди някакво съмнение: " Нещо не е наред - каза си - Така леко и бързо мина зсичко... Все пак това е Измерение! Всяко едно от останалите три ме нашари с белези. А това те лекува от тях. Нима е възможно да не остави своя подпис върху теб?"
И докато невярващото търсеше по себе си някакъв белег, оставен от Времето, Съзнанието се усмихна.

Ралица Маркова

Еххх.... Земята!!!

Това е един Божествен свят!

След Земята, има духовни светове. На определено ниво, Азът поддържа форма. На следващото ниво формата става размита, всички души са светлина в неясни човешки очертания, но всеки се познава. По- нагоре не знам, не съм имал визия.
Световете са явни, там ние сме явни и си вършим работата, в този момент. Просто някой го осъзнава, друг не. По отношение на Земята, всичко там попада в несъзнателната сфера, явно така трябва. Не съм сигурен, че Дънов е казал такова нещо или ако го е казал, то е било с определена цел, да се насочи вниманието тук и сега. А, тези неща не ги знам от книгите.

много интересно, имал съм често ясно усещане за същата тази светлина, в която пребивават същности, които се познават. даже бях пуснал един "разказ" тук за това.

веднъж се опитах да разбера какво има отвъд това - пак светлина само че много по плътна, много по силна, нещо като безкраен океан а нивото с душите (това би трябвало да е някакъв висш астрал?) е като плитчина в която плуват и си играят много разноцветни и разнообразни риби.

какво има в дълбоката светлина не знам, може би дори е опасно да се ходи там.

не си казал какво мислиш за твърдението че от духовните светове искали да слизат тук? единствените които СЪЗНАТЕЛНО слизат тук са тези с мисия някаква.

Нова аура - нов късмет!

че може би дънов го е казал това заради учениците си, за да ги накара да ценят живота. вероятно това е трябвало да чуят на тяхното ниво.

във всеки случай е лъжа, че възвишените същества се стремели към земята.

материалният свят е като детска градина за най-младите души. това тук е като крушка, която привлича неосъзнатите мушички, когато са ослепели за безкрайно по силната светлина на слънцето.

ако някоя завършена, реализирана душа реши да дойде на земята, то е единствено с някаква важна мисия!

а мисля, че има и същности, които изобщо никога не приемат материална форма, но това не ги прави с нищо по малко развити от човешките души.

Нова аура - нов късмет!

за приказката и най вече за обичта...

все още ме боли, че Беинса Дуно е казал такова нещо и че тук толкова много хора го вярват.

материята е преходна, в Светлината е вечност.

Нова аура - нов късмет!

Ние всички на това ниво, където сме с неясни контури изглеждаме еднакво и се познаваме. Поне тези, с които съм имал осъзнаване за контакт е така, но не знам дали при всички души е така. Индивидуалност има, това е сигурно, понеже всеки познава другият, но въпреки това, осъзнаването за единство е налице. Оттам нататък не знам. Дори не знам какво е, то е в полето на най- висшият свят - каузалният. Но дори не стои този въпрос за проникване, понеже, съзнанието ми за аз, достига до ниво форма. Там беше Хуан. Оттам нагоре, вече не съм аз, а "той".

Слизането тук явно е свързано както с нашето развитие, което тук става в пъти по- бързо, така и с план на Космоса, за одухотворяване на материята. Не го знам точно, но има нещо подобно. Мисля, че развитието е избрано от нас самите и ние, които сме на много високо ниво, сме взели решение да се родим и по този начин да се развиваме. До колкото знам, от последното ми прераждане съвсем съзнателно съм пропуснал поколения без да се родя, за да свърша нещо преди това.

Вярно е в някакъв контекст, и не е вярно в друг. Контекстът е всичко.

Контекстът е условието нещата да бъдат или да не бъдат. Абсолютът е контекст на Света. Най-"широкият" възможен контекст.

Всякакви мислители и гурута дават всевъзможни описания на света. Защо е така, защо сякаш си противоречат, често и с това, които самите те са казали в друг момент?

Доколкото разбирам сега, това е защото няма фиксиран Свят, на който да съставиш ЕДНА карта. Космосът гледа сам себе си, през множество очи, и придобива всевъзможни форми. Някои му викат "тунели на реалността".

Ти не живееш в тунела на реалността на Дуно. И едва ли ще живееш там някога. При това този тунел не е бил нещо фиксирано през целия му живот, както и твоят тунел не е нещо фиксирано.

Нещата са толкова относителни, толкова условни, че вероятно дори самата ни смърт зависи от описанието на реалността, което споделяме. Съвсем доскоро си мислех, че или практически всички съзнания ("души", каквото и да значи това) умират с тялото, или всички живеят и след тялото; като във втория случай мястото, където се оказват след смъртта, изглежда по начин съобразен с религиозните им представи приживе.

Но ми намекнаха тия дни нещо, което не знам дали разбрах добре, обаче сега ми изглежда съвсем достоверно. Че вярата или невярата в задгробен живот може да предопредели дали ще имаш такъв!

Може би всяко съзнание поотделно, както и колективно, с близките му съзнания, е някакъв вид експеримент на Духа, и свободата за създаване на съдържание на Космоса (от наша страна) е много голяма. Толкова голяма, че дори може да умираме с тялото, или да продължаваме след него, с ново тяло или без тяло - в зависимост от тунела на реалността, в който сме или който сътворяваме.

Та така. В реалността на Дуно възвишените същества може да идват на Земята, за да слушат Божия глас. В твоята реалност обаче Земята е друга, и Небето е друго. В моята Небе може пък изобщо да няма. И т.н.

За да полетиш, ти трябва не вяра, а да проумееш какво е летенето

Нищо не си разбрал. Още много пъти ще трябва да си смениш разбиранията, за да стигнеш до Истината.
Само тук на земята можеш да постигнеш реализация!

Безсмислено е да продължавам да пиша и цитирам Беинса.

Ама вие буквално ли разбирате думите на Беинса? Колко пъти е повтарял, че говори с алегории?
Не си мислете, че ще говорите с Господа лице в лице и ще чувате гласове.

И друго - Беинса е излязал от тунела, когато е говорил всичко тава. Имайте го предвид. - Вие сте в тунела.

но нищо не си разбрала от това, което написах.

За теб Светът сам по себе си е нещо фиксирано и еднакво за всички (вярваш в една "Истина"). Разбирам те, и аз съм споделял това виждане твърде дълго, и дори все още съм донякъде в него. Но сега писах за нещо тотално различно; разликата е по-голяма дори от тази между моделите на Вселената на Айнщаин и Нютон.

Не е лесно да се проумее това, но какво да се прави...