Postmortem
17 отговора
322 прегледа
Заключена
Postmortem
Сега гледам "Сблъсък" и се сетих за това успокоение че мъртвите са с нас. Което за мен е супер мега тъпотия.
Преди години четох за един индиец живеещ във Франция които вярвал в прераждането и накарал сина си да го застреля с ловна пушка като предварително в нотариус документирал това си желание.
Та за това което ми е думата - кои от тези които вярват в това са готови да проверят това на практика.
Много яко е да си говорим глупости на чашка кафе.
целуни дъжда
Преди години четох за един индиец живеещ във Франция които вярвал в прераждането и накарал сина си да го застреля с ловна пушка като предварително в нотариус документирал това си желание.
Та за това което ми е думата - кои от тези които вярват в това са готови да проверят това на практика.
Много яко е да си говорим глупости на чашка кафе.
целуни дъжда
Re: Postmortem
Любопитно е дали не са осъдили сина въпреки нотариалното желание.
Иначе - няма да проверявам като не мога да се върна. Ще си взимам нещата едно по едно.
Но приключвам с кафето аз. Лека работа на теб! Само предполагам къде си де...
- - - -
I ve Got to See You Again
Иначе - няма да проверявам като не мога да се върна. Ще си взимам нещата едно по едно.
Но приключвам с кафето аз. Лека работа на теб! Само предполагам къде си де...
- - - -
I ve Got to See You Again
Re: Postmortem
Добро утро. Освен чашката кафе, съм и все още несъбуден.
"Мъртвите са с нас" е чисто в психологически план, за мен. Има хора с които мислено си споделям по нещо, понякога, или си мисля за тях. Това бяха двама души, които не че са ми били и толкова близки, а са ми създавали много позитивно чувство. Иначе не обичам по какъвто и да било начин да извиквам спомени за умрели.
Тая сутрин се събуждам от звънене на телефона. Вкъщи Цветницата е аналогична на лудница. Пускам си телевизора, изобщо не станал, през дистанционното. Превключвам няколко канала и се заглеждам в нещо. След 2 минути започва да ми се увеличава звука, без да натискам бутона на дистанционното. Закривам дистанционното - ефекта е същия. Стигаме 100 като стойност на звука и вече ставам да изключа телевизора, щото дистанционното не действа - оказва се, че бутона за волумето натиснат навътре и запецнал на самия телевизор (никой не ги ползва тия бутони). Представяш ли си да седна да си внушавам, че някой мъртвец е дошъл да ми се усмихне :)
И още нещо - никога не бих изпитал на практика нещо, за което знам, че със сигурност ще ми е последното в живота, каквото и да идва след това. Така или иначе, каквото и да има да идва, ще дойде. Не съм се затичал.
***
Линк: Нашата Лили
"Мъртвите са с нас" е чисто в психологически план, за мен. Има хора с които мислено си споделям по нещо, понякога, или си мисля за тях. Това бяха двама души, които не че са ми били и толкова близки, а са ми създавали много позитивно чувство. Иначе не обичам по какъвто и да било начин да извиквам спомени за умрели.
Тая сутрин се събуждам от звънене на телефона. Вкъщи Цветницата е аналогична на лудница. Пускам си телевизора, изобщо не станал, през дистанционното. Превключвам няколко канала и се заглеждам в нещо. След 2 минути започва да ми се увеличава звука, без да натискам бутона на дистанционното. Закривам дистанционното - ефекта е същия. Стигаме 100 като стойност на звука и вече ставам да изключа телевизора, щото дистанционното не действа - оказва се, че бутона за волумето натиснат навътре и запецнал на самия телевизор (никой не ги ползва тия бутони). Представяш ли си да седна да си внушавам, че някой мъртвец е дошъл да ми се усмихне :)
И още нещо - никога не бих изпитал на практика нещо, за което знам, че със сигурност ще ми е последното в живота, каквото и да идва след това. Така или иначе, каквото и да има да идва, ще дойде. Не съм се затичал.
***
Линк: Нашата Лили
Re: Postmortem
"мъртвите са с нас" или по скоро с нас е мисълта за тях - когато (не)съзнателно си спомняме нещо, което заедно сме преживяли, когато "изникват" неочаквано техни думи по повод събития от днешния ден, когато наред с празничните дати в календара отбелязваме и дати, които носят тъгата в нас, когато ни боли от това, че ни липсват, когато не може да се примирим и да забравим, когато ...
"упокоение" ли е обаче, това че "са с нас"? - не зная .... Ако раната от загубата ни изгаря, ако мисълта за невъзвръщаемото минало ни събужда нощем, ако тягостно мълчим, ако .... Болката намалява ли от това да мислим, че са тук, а да не можем да усетим топлината? Успокоява ли ни това, че в дадена ситуация биха ни подкрепили или просто са ни необходими нечие одобрение, нечия обич, съпричастие ...
Все си мисля, че когато спокойно можем да говорим за това, че наш близък го няма, едва тогава започваме да приемаме, че сме го загубили.
А в идеята за прераждането не вярвам.
Нелепо е да вярвам, че предизвиквайки смъртта си ще получа отговори на въпросите с неизвестни. А предизвиканата смърт решение ли е?
П.П. "Сблъсък"-а не успях да гледам днес.
Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
"упокоение" ли е обаче, това че "са с нас"? - не зная .... Ако раната от загубата ни изгаря, ако мисълта за невъзвръщаемото минало ни събужда нощем, ако тягостно мълчим, ако .... Болката намалява ли от това да мислим, че са тук, а да не можем да усетим топлината? Успокоява ли ни това, че в дадена ситуация биха ни подкрепили или просто са ни необходими нечие одобрение, нечия обич, съпричастие ...
Все си мисля, че когато спокойно можем да говорим за това, че наш близък го няма, едва тогава започваме да приемаме, че сме го загубили.
А в идеята за прераждането не вярвам.
Нелепо е да вярвам, че предизвиквайки смъртта си ще получа отговори на въпросите с неизвестни. А предизвиканата смърт решение ли е?
П.П. "Сблъсък"-а не успях да гледам днес.
Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
Re: Postmortem
правилно, има съвсем реално участие в идеите които са продължавани и носени от наследниците (на съответните идеи)...
иначе към основната тема мисля че няма защо да се бърза - това няма как да не бъде проверено когато му дойде времето, а евентуалното желание за бързане просто насочва към проблем/и в характера...
Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят
иначе към основната тема мисля че няма защо да се бърза - това няма как да не бъде проверено когато му дойде времето, а евентуалното желание за бързане просто насочва към проблем/и в характера...
Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят
Re: Postmortem
И аз да почна от зад напред:
Имаше show но нямаше talk така че много не си изпуснала. Аргументите бяха от типа на този с който чукчето обеснявало какво е това жираф.
Че предизвикана смърт е решения може да мисли само някой който е решил да си изгае на господ. На мен тези неща са ми далечни.
Ако сме приели че даден човек вече не е жив това значи ли че той не присъства в живота ни по един или друг начин.
Всъщност идеята с която писах това е че се говорят и вярват разни неща в които не се влага никакъв смисъл но са "удобни" за ежедневна употреба. Това е като да кажеш "Слава богу" при положение че в никакъв бог не вярваш. Самото изричане на такава мисъл и вярването в такива неща ми се струва много дебилно.
Хората които не присъстват вече физически в нашия живот са в мислите но и те имат такова място и значение каквото ние самите им даваме.
Но нищо и никой не може да запълни тяхната липса - това са много неща: смеха, начина по който се казват някой думи, навици, ако щеш и миризмата. Моментите които изпъклват дните ни или съответно гиправят празни.
целуни дъжда
Имаше show но нямаше talk така че много не си изпуснала. Аргументите бяха от типа на този с който чукчето обеснявало какво е това жираф.
Че предизвикана смърт е решения може да мисли само някой който е решил да си изгае на господ. На мен тези неща са ми далечни.
Ако сме приели че даден човек вече не е жив това значи ли че той не присъства в живота ни по един или друг начин.
Всъщност идеята с която писах това е че се говорят и вярват разни неща в които не се влага никакъв смисъл но са "удобни" за ежедневна употреба. Това е като да кажеш "Слава богу" при положение че в никакъв бог не вярваш. Самото изричане на такава мисъл и вярването в такива неща ми се струва много дебилно.
Хората които не присъстват вече физически в нашия живот са в мислите но и те имат такова място и значение каквото ние самите им даваме.
Но нищо и никой не може да запълни тяхната липса - това са много неща: смеха, начина по който се казват някой думи, навици, ако щеш и миризмата. Моментите които изпъклват дните ни или съответно гиправят празни.
целуни дъжда
Re: Postmortem
Желанието да се провери нещо означава, че вярата не е пълна. Дори става дума за невярване, в съчетание с желанието да се докаже :) Отделен въпрос е, че вярата в каквото и да било, дори в пълната черна дупка след смъртта е потребност, осмисляща и мотивираща днешния ден.
Което не можеш да си позволиш, трябва щедро да си го дариш.
Което не можеш да си позволиш, трябва щедро да си го дариш.
Re: Postmortem
признавам, много е яко!
избрал си човека начин за доказване на тезата, избрал си и начин за умиране.
преди седмица-две питах в моя клуб клубарите, ако имаха избор и въображение, каква смърт биха си избрали, но не успях да намеря много смелчаци, които да споделят предпочитанията си. тук споделяте ли такива неща или няма смисъл да питам?
ще си говорим ли още глупости на кафенце?!
избрал си човека начин за доказване на тезата, избрал си и начин за умиране.
преди седмица-две питах в моя клуб клубарите, ако имаха избор и въображение, каква смърт биха си избрали, но не успях да намеря много смелчаци, които да споделят предпочитанията си. тук споделяте ли такива неща или няма смисъл да питам?
ще си говорим ли още глупости на кафенце?!
Редактирано от cherrycoke на