За домакините...

БОЗА
Бозата е типично за България и Балканския регион гъсто, слабоалкохолно питие с възсладък или възкисел вкус. Приготвя се от различни брашна (ечемик, овес, царевица, пшеница), но най-качествена и най-вкусна е бозата от просено брашно.

Предлагаме ви описание за приготвяне на боза в домашни условия. Рецептата е за 5 литра.

БОЗА Необходими продукти 5 л вода
2 чаши брашно
2 чаши захар
1 чаена чаша боза или специално приготвена закваска

Начин на приготвяне:
Брашното се препича до бледорозово, като се внимава се да не прегори ( бърка се по време на печенето). Разтваря се в малко хладка вода. Така получената смес се изсипва в съда с останалото количество вода и се поставя на огъня. Добавят се двете чаши захар и се бърка, докато заври. След завирането продължамва да се бърка в продължение на 5-6 минути. Оттегля се от огъня, охлажда се и след това се досипва или 1 чаша боза, или 1 чаша от предварително приготвената закваска. Съдът се държи 2-3 дена на топло да ферментира, след което се налива в бутилки и се съхранява в хладилник.

Закваска за бозата Необходими продукти 1-2 лъжици препечено брашно
1 чаша хладка вода
1 лъжица захар

Приготвяне на закваската:
Препеченото брашно се размива във водата и се прибавя захарта. Оставя се на топло 2-3 дни да шупне, като отвреме-навреме леко се разбърква.
Забележка: Прибавяната към основната смес чаша боза или закваска може да се замени с 6-7 леко навлажнени и натрошени филии от черен хляб или сухар или 6-7 супени лъжици хлебно тесто ( с мая).
Имаме основание да предполагаме, че би могла да се използва като прибавка малко мая, размита с вода и лъжичка захар и оставена да ферментира.


После при мен за проба!

пп: кой ще прави баниците?

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Из книгата "Москва-Петушки" от Венедикт Ерофеев:

Не се смейте. Аз имам богат опит в създаването на коктейли. По цялата земя от Москва до Петушки до ден днешен пият тези коктейли, без да знаят името на автора им, пият «Ханаански балсам», пият «Сълзата на комсомолката» и добре правят, че ги пият. Не можем да чакаме милости от природата. А за да ги вземем от нея, трябва, естествено, да знаем точните им рецепти: ако искате, ще ви дам тези рецепти. Слушайте.

Да пиеш просто водка —дори и направо от шишето — в това няма нищо друго, освен измъчване на духа и суета. Да смесиш водка с одеколон — в това има известен каприз, но няма никакъв патос. А, виж, да изпиеш една водна чаша «Ханаански балсам» — в това има и каприз, и идея, и патос, а на всичко отгоре и метафизичен намек.

Кой компонент на «Ханаански балсам» ценим най-много? То се знае, че спирта за горене. Но нали спиртът за горене, бидейки само обект на вдъхновението, сам по себе си напълно е лишен от това вдъхновение. Кое в такъв случай ценим най-вече в спирта за горене? Естествено: голото вкусово усещане. А още повече пък, вонята, която той излъчва. А за да се нюансира тази воня, е нужна поне частица благоухание. По тази причина в спирта за горене се добавят в пропорция 1:2:1 луксозна бира, най-добре останкинска или сенатор, и пречистена политура.

Излишно е да ви напомням как се пречиства политурата, това и децата го знаят. Защото никой в Русия не знае от какво е умрял Пушкии, а как се пречиства политура — всеки знае.

Накъсо казано, записвайте си рецептата на «Ханаански балсам». Веднъж живеем и е редно да живеем така, че да не допущаме грешки в рецептите:

Спирт за горене — 100 г

Луксозна бира — 200 г

Политура пречистена — 100 г

И тъй, имате пред себе си «Ханаански балсам» (простолюдието го е нарекло «сребърна лисица») — течността наистина има черно-кафяв цвят, притежава умерен градус и траен аромат. Това вече е дори, не аромат, а химн. Химн на демократичната младеж. Точно така, защото в изпилия този коктейл назряват вулгарност и тъмни сили. Колко пъти съм наблюдавал това!. . .

А за да се преотврати поне донякъде назряването на тези тъмни сили, има два начина. Първо, да не се пие «Ханаански балсам», а второ, да се пие вместо него коктейлът «Духът на Женева».

В него няма нито капка благородство, но има букет. Ще ме запитате: в какво се състои загадката на тези букет? Ще ви отговоря: не знаем в какво се състои загадката на този букет. Тогава вие ще се позамислите и ще ме попитате: а в какво се състои разгадката? А разгадката се състои в това, че одеколонът «Люляк бял», съставка на «Духът на Женева», с нищо не бива да се заменя: нито с «Жасмин», нито с «Шипър», нито с «Момина сълза». «В света на компонентите няма еквиваленти», както са казвали старите алхимици, а те са знаели какво говорят. Тоест, «Момина сълза сребриста» — това не ви е «Люляк бял», дори в нравствен аспект, а да не говорим за букетите.

«Момината сълза», например, възбужда ума, тревожи съвестта и укрепва правосъзнанието. А «Люляк бял» тькмо наопаки, успокоява съвестта и примирява човека с язвите на живота. . .

Веднъж ми се случи следното: изпих цяло стъкло «Сребриста момина сълза», седя и плача. Защо плача ли? Защото се сетих за мама, сетих се за нея и не мога да забравя майчицата си. «Майчице» — казвам. И плача. А после пак: «Майчице» — казвам и пак плача. Някой друг, по-глупав от мен, имаше да седи така и да плаче. А аз? Взех едно стъкло «Люляк» — и го изпих. И какво мислите? Сълзите ми пресъхнаха, налегна ме идиотски смях, а майка си дотам я забравих, че чак малкото и бащиното й име не можех да си спомня.

И колко са ми смешни онези, които, приготвяйки «Духът на Женева» към препарата срещу потене на крака добавят «Момина сълза сребриста»!

Чуйте точната рецепта:

Люляк бял — 50 г

Препарат срещу потене на крака — 50 г

Бира жкгулговска — 200 г

Лак спиртен — 150 г

Но ако човек не иска да тъпче безцелно мирозданието, нека прати по дяволите «Ханаански балсам» и «Духът на Женева». А по-добре нека седне на масата и си приготви «Сълзата на комсомолката». Ароматен и странен е този коктейл. Защо е ароматен, ще разберете след малко. Първо да ви обясня кое му е странното.

Пиещият просто водка запазва и здрав ум, и твърда памет или, наопаки, едновременно загубва н едното, и другото. А в случая със «Сълзата на комсомолката» може направо да те досмешее: изпиеш сто грама от нея, от тая сълза, — паметта ти е твърда, а здравият ум изфирясва. Изпиеш още сто грама — и сам се чудиш на себе си: откъде толкова здрав ум? И къде се е дянала всичката твърда памет?

Дори самата рецепта на «Сълзата» е благовонна. А от готовия коктейл, от неговата ароматност човек за известно време може да остане без чувства и съзнание. Аз, да речем, съм оставал.

Лавандулов спирт — 15 г

Одеколон «Младост» — 15 г

Розова вода — 30 г

Лак за нокти — 2 г

Елексир за жабуркане на зъби — 150 г

Лимонада — 150 г

Приготвената по този начин смес трябва да се разбърква двайсет минути с клонка от орлови нокти. Някои, вярно, твърдят, че в случай на необходимост било все едно с какво — но мен не можете ме накара да разбърквам «Сълзата на комсомолката» с чемширена клонка, аз ще си я разбърквам с орлови нокти. Направо мога да се пукна през гърба от смях, когато някой в мое присъствие разбърква «Сълзата» не с орлови нокти, а с чемшир. . .

Но стига съм ви говорил за «Сълзата». Сега ви предлагам последното и най-хубавото. «Шедьовърът не се нуждае от похвали», както е казал поетът. Накъсо казано, предлагам ви коктейла «Кучешки търбух», напитка, която засенчва всичко. Това е вече не напитка — това е музика на сферите. Кое е най-прекрасното на света? Борбата за освобождаване на човечеството. А още по-прекрасно е следното (записвайте си):

Бира жигульовска — 100 г

Шампоан «Садко» — 30 г

Разтвор за премахване на пърхут — 70 г

Спирачна течност — 35 г

Синтетично лепило БФ — 12 г

Флайтокс — 20 г

Всичко това отлежава една седмица, смесено с тютюн за пури — и се сервира. . .

Между другото, получавал съм писма, в които нямащи си друга работа читатели ми препоръчват още нещо: получената по този начин смес на всичко отгоре да се прецедяла през гевгир. Тоест — да я прецедиш през гевгир и да си лягаш да спиш. Това вече е дявол знае какво и всички тези допълнения и поправки се дължат на немощ на въображението, на недостиг на полет на мисълта, само на това се дължат тия нелепи поправки.. .

И тъй, «Кучешки търбух» е сервиран. Пийте го от изгрева на първата звезда на големи глътки. Само след две чаши от този коктейл човек става толкова одухотворен, че можеш да го наближиш и цял половин час да му плюеш в мутрата от разстояние половин метър, и той нищо няма да ти каже.

По повод баницата................... Чакам някой да се обади, че ще меси и да си кажа какво ми се е прияло баница с праз

Аз мога да правя само вита баница със сирене :)
С готови кори, разбира се.
Не съм пробвала сама да точа ...

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

и аз такава мога, ама онази с точените е по-вкусна
но кой ти да се учи на такива работи

Може да спретна по Великден една баница. Само че със сирене. С домашни кори . Уви, с праз не съм правила... щото не обичам .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

... ко чакате та не правите... второто пришествие?

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

ами, ако направя и се изложа

Баба ми ме е научила да точа, но си е голяма врътка и тормоз ... А мен като ми се яде СЕГА, значи трябва да стане ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО.
Та месене на тесто, та разточване натънко, та намиране на място къде да съхнат ... врътка.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Корите не е нужно да съхнат:)).... Значи майсторлъка на точените кори не е в направата им /продуктите и смесването им могат да се видят в разни рецепти/, а в точенето им, така че да станат много тънки... виждала съм как майсторите ги мятат над главите си и прочие номера - все едно да подхвърлят палачинки с няколко превъртания във въздуха...

Моите баници със сирене са всъщтност със сирене, яйца и кисело мляко като пълнеж, и готови кори - стават ултра добри, но само ако се ядат топли:)))

Иначе като почета малко накоя готварска книга мога и точени да правя - не е кой знае каква философия.... Много по-труден ми е кекса...

Да, колкото по-тънки, толкова по-добре ... ама баба ми ги оставяше да съхнат известно време. Особено корите за баниците с тиква. Както се прави и юфката всъщност, но не чак толкова сухи :)
И кисело мляко?
Аз пък днес открих, че съм алергична към млечните продукти от краве мляко.
Овчето ми понася добре.
Засега :)
А топлата баница е най-вкусната баница - спор няма.
На кекса цаката е във формичката за печене :)
Да е прилична, де.
Има разни хватки с вилица да правиш вълнообразни спиралки, за да стане шарен (ако е и с какао).

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

формичката-да , но майсторлъка е в печенето
спомням си преди години, когато за първи път се правих на сладкарка - уж всичко по рецепта следвах, но стана като...подметка ...не пишеше , че не бива да се надзърта през 5 минутки "е' ли вече готов

но вече съм му майсторка (кхм..

Значи зависи от пълнежа - тиквите съдържат вода - значи и корите трябва да са по-сухи... Правила съм баница с точени кори и тиква - както казва майка ми - "теклива е", т.е. прекалено влажна. И то щото не сме сушили корите сигурно...
За кекса - формички си имам, въпросът е да бухне добре и в правилния момент да се запече, а това мноооооооо зависи от вискозитета, гъстотата, пропорцията на продуктите, температурния режим.... Е, пробвала съм с рецепти от книги, пробвала съм с рецепти на познати, пробвала съм с различни температурни програми. И всичко това в най-различни комбинации... И само по случайност съм улучвала нещо добро само в три-четири случая... ама нямам и кой знае каква амбиция да се науча де...

Гаргаробластер

--
Isn’t it good, norwegian wood?

Държиш ли да е приготвена бозата по този начин или ще предпочетеш един приятен следобед по твой избор и после почерпка с готова такава?

Woman`s Selfdefence