Очакването

Очакването

Днеска дълго за тебе се готвих,
премислях, кроях и дълбоко въздишах.
Просто нямаше как да не дойдеш,
каза - ще звъннеш или ще ми пишеш.

И чаках и казвах си "ами ако все пак",
но после се сещах - нали няма нищо,
нали сме приятели, не си дала знак
за друго до днес. Защо съм загрижен?

Та значи АКО, то тогава ще мислим.
Ще чакам до шест, а после - какво?...
На някой ще звънна, ще пием по джин
и ще забравя - безразлично с кого.

Уж в цялата случка не влагах копнеж,
а ми се щеше да имам още от него.
Исках да искам, но някак не смеех.
Превърнах в очакване сухата жега.

И още очаквам, но ти не звъниш
и трети ден вече забравям чрез друго.
Но няма проблеми, спокен съм - виж,
дори бях забравил, че ти ме излъга.

Ох, много е хубаво и много ми е познато като чувство, за съжаление....харесва ми как пишеш

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Благодаря!
Всъщност, тя след това ми се обади да каже, че няма да можем да се видим, но аз така или иначе вече го бях написал.