Deja vu

Днес получих deja vu.Точно от мястото ,където се открива целия залив.Това ми е едно от любимите места.Най- готино e да се целуваш там, от високото.Но не за това ми е любимо.А всъщност като се замисля не мога да кажа защо го обичам това място.Майка ми е разказвала ,4е ме е разхождала в количка там ,така че може би има нещо вродено.Не съм се и запитвал досега.
Днес обаче ми се случи нещо странно.Нещо което ме замисли.

Седях си точно на върха,точно под сянката на бившия величествен паметник на българосъветската дружба.Мислех си за цици.Но не за цици по принцип ,ами точно за един конкретен 4ифт цици .И ги мислех.За довечера.Седях си,без да гледам към морето,което точно след около месец,два ще бъде изцапано от шопи.Гледах към един таралеж ,който бавно щумулеше без да подозира ,че след малко някой ще го подложи на терор.

Видях ,че на около петдесетина метра по надолу минава някаква клошарка със цяла глутница помияри след нея.Най- обикновена гледка особено за Морската градина .И тогава получих deja vu.Странно, за около 4 или 5 секунди имах усещането.Кучетата се разлаяха тогава.Клошарката спря.Всъщност не мога със сигурност да кажа дали беше жена.Понеже често виждам жени в градината да хранят бездомните песове .Човекът в дрипи имаше дълъг почти до земята балтон и качулка.Кефя се на такива качулки ,защото винаги ми напомнят за култови сцени от филмите.Не ти се вижда лицето и създава някаква ефтина призрачност.Ама кефи.

Клошарът беше обърнат в профил към мен и не помръдваше.Кучетата млъкнаха.
А тоя си стоеше и гледаше някъде надолу.Аз пък гледах него ,щото започна да ми става интересно.Тръгнах надолу към него.И главата му се извърна срещу мен много рязко .Сепнах се първо.После се ядосах ,защото това движение ми се стори агресивно.Слънцето блестеше насреща ,а тъпата качулка ми пречеше да видя лицето.Но имах осезание за фиксиран поглед.Много се ядосах.Никой не може да ме гледа така без причина.И до4ух някакви гракащи и хъркащи звуци.Гласът беше много плътен.И тогава си спомих един сън ,който дълго след това ме плашеше. Тръгнах да го гоня.Побеснял.И той побягна -неподозирано пъргав.Кучетата залаяха по мен.Едното ме захапа за глезена и се спънах.Полудях .Мъстиите побягнаха.Рядко съм изпадал в такъв безразсъден бяс ,но ако го бях докопал това куче щях да му счупя гръбнака в стълбите.Заклевам се.
Изтървах клошаря.Търсех го около час наоколо и по надолу.Всичко ми заприлича на някакъв тъпа сцена от ефтин филм.На мен да ми се случи такава тъпня.
Отидох да ме ваксинират против бяс следобеда.

А сега да ви разкажа съня.Сънувах ,че съм на някакъв открит пазар.И се разхождам.Гмеж на фона на оживени разговори.Дрехите ,с които бяха облечени хората бяха каквито съм гледал по филмите за средновековието.И както си се разхождах изведнъж отнякъде се появиха две жени облечени като игуменки в черни пелерини и бели касинки.Незнайно защо около мен и двете жени се образува кръг и всички млъкнаха.И тогава едната пристъпи напред,посочи ме с пръст и започна да нарежда с дебел грозен глас някакви слова,които не разбирах ,но звучаха страховито.Инстинктивно отстъпих крачка и насочих напред един голям кръст ,който явно е висял на гърдите ми.И тогава оная побесня .Започна да пръска слюнки и да нарежда още по- бързо.Звучаха ми като някакви древни заклинания.Тогава съм се събудил.И затова си спомням и съня.Но не си спомням дотогава да съм изпитвал подобен ужас насън нито наяве.Беше ужас в най чистия си вид.Не мога да намеря обяснение.Попитах една приятелка ,която се занимава с астрология любителски и тя ми изрецитира някакви отговори за изминали форми на живот ,но не си падам по подобни теории .Не се инересувам от такива неща.

Но днес това което стана ме замисли ,мамдаеба.Сега като се сетя тоя педал как си извърна главата и това ,което ми изграка започвам да се плаша.
Защо го направи така рязко и какво ми каза.Или ме подгони параноята.Може би е било пиянско движение и някакви нечленоразделни думи.Но пиян не бяга толкова бързо и координирано.А това усещане за deja vu?

Вие как го тълкувате?

На истината краката са винаги разтворени

За първи път се сблъсках с това усещане (deja vu) много малка, мисля че бях шести клас, но още помня студените тръпки, които вледениха сетивата ми и ме хвърлиха в естествено безрезултатен размисъл. Оттогава, това чувство ме е навестявало неведнъж, но поради някакъв необясним страх не съм се опитала да разнищя проблема. Много ще ми е интересно ако някой даде повече инфо по темата, а със страха си относно мистериите, мисля, че ще се справя.

И нещо не съвсем по темата... Как бихте обяснили подобно видение ( не знам как да го квалифицирам)...вървя забързано по оживена улица, вглъбена в мислите си, а в един момент всичко застива и пред себе си виждам лъчезарното лице на майка си, която от доста време е напуснала този свят и в следващия миг почувствах допира на топлата й длан, въпреки, че тяло не видях, а само образ... Беше един, за жалост, твърде кратък миг, изниза се като пясък през пръстите ми, но аз съхраних това усещане и то стопля и в този късен час сърцето ми..
Жалко, че няма как да попитам сценаристите на "Али Маккбийл" да ми кажат нещо повечко по въпроса...

Терорът си е чисто изнасилване на възприятията.Таралежите се привли4ат неудържимо от миризмата на изкуствена кожа .И понякога могат да ти изръфат обущата.Е да ,ама моите си имат метални бомбета:-)
И въпреки вси4ко таралежите могат да летят.И аз не го вярвах,ама..........

На истината краката са винаги разтворени

Студени тръпки,ускорено сърцебиене,морбидни визии,бррррррр а-ааъъъъъъъъъъъъъсссссх,--многумъеестрах:-)


Това с "докосването на топлата длан " наистина ли ти се случило?
Звучи малко подсилено като чели!

myrik,myrik-като от щурец

На истината краката са винаги разтворени

аз за вори път чета такова подобно нещо.първото беше написано в клуб окултизъм от ник колибри.
ми въпроси,въпроси,въпроси.......
може да намериш и отговорите.

Не ,госпожо ,моля Ви се сега:-) не съм насилник ,честно.Не съм ритал нищо,заклевам се!Просто ,когато някое малко таралежче се свие на кълбо на ръба на някой наклон,движението нанадолу не може да не бъде линейно постъпателно.Наистина не съм го ритал.Честно.
А Вие ,госпожо как сте ,как я карате напоследък?.Дишате ли дълбоко ?Стяга ли сутиена?:-))Циците да са живи и здрави!Ах,ах

На истината краката са винаги разтворени

Жалко че не си го догонил. Тогава щеше да установиш че е най-обикновен човек вероятно не по-малко стреснат от теб. А за другото - имал съм подобни явления. до едно време ме плашеха. после осъзнах че страха ми е не от това което може да се случи а от това как аз ще реагирам на случката. И престанах да се плаша. Ananke и Infinity - вероятност и неопределеност. Каквото ще се случи ще се случи независимо какво мисля аз. Така че единствения вариант е да съм подготвен да го посрещна. Не знам какво е и кога ще стане но винаги съм готов за него. Това ме успокоява

Hа 2 метра пред мен ходи табелка "Внимание гад! Хапе!"

Хм,интересно- винаги да си готов да посрешнеш неопределеността.Може би е някаква житейска философия или нагласа ,която ми е малко и все още неясно определена .Поне за мен:-))
Иначе, имал съм моменти когато си мислех ,че съм голям мъж,зверих в очите на предизвикателствата и се мъчех да не крещя когато ми стискаха топките,но признавам си ,по често адреналинът се оказваше в повече отколкото е здравословно за мен.Страх ме е,признавам си понякога твърде много от нещата ,който могат да ми се случат и който знам със сигурност, че са извън контрола ми.Човек съм си ,понякога животно на първичен стадий.Когато ме е страх се свивам,когато много ме е страх се крия ,а когато на страха очите са много големи,направо се насирам!

А междудругото все се каня да те запитам как си представяш безкрайността,неопределеността, обясни ми твоето Infinity



На истината краката са винаги разтворени

Добре че не го е догонил.
Нали той преди време писа, че е млатил някакъв циганин с врата на кола ли беше...

И аз имам дежа ву! Аз съм мед. сестра в нещо като червения кръст, обаче в средновековието. Няма ядене, само умиращи хора. Отчето вместо да ги опее, краде от хората храна. Имаше един скитник, довлякъл се, едва-едва и подава сребърен кръст, понеже само това има и го дарява на църквата, а скъпия ни отец си го харесал, и потъна кръста дълбоко в расото. Обаче една сестра, от по-печените като го видя, измъкна кръста....такъв бой му хвърлихме на това отче, че и след 7 века не може да ни забрави
За таралеж не помня, но това ще да е новия елемент. Ако го беше хванал просяка, и представа си нямаш как от някъде ще ти се появят две сестри и още 7 века няма да забравиш как си ограбвал бедните хорица.
Щом не вярваш си е твоя работа, но ми дай данните си да видя ти ли си или не си ти? Ама и живот, да те срещна в тоя клуб

Защо?! Защо все ме връщаш от ИЗХОД-а... не е честно GOMORRAH!
Имал бил Deja vu...
И аз имам, че съм живяла някога, някъде... А по-добър катализатор от морето за несъществуващия спомен, няма.
Точно там, където ти казваш, че си бил покорен от Deja vu-то си, срещнах един човек. Мъж, без видима възраст. Поредния пътник. Не обърнах внимание на забързаната му крачка и така тъжно-замечтаните очи. Бях заета да гледам приижащите вълни и да виждам несъществуващи неща. Стресна ме. Усетих го едва, когато застана притайл дъх в сянката на едно дърво, зад мен. Обърнах се рязко. Той... Очакваше го, дори и не трепна. Умирах от страх, но бях на ръба. Изход освен пропадане, нямаше. Обърнах се с ледоно изражение и треперех в очакване на жест, дума, дори и само нотка в промяна на изражението му. Нямаше какво да очаквам с такава неловка и неуместна дързост. Обичах това чувсто. Сам. Камъчетата под теб. Зеещата в глада си за динамичност, бездна. Инстинктивно отстъпих крачката, която слагаше края на пътя ми... за мига. Та, кой беше той? Как си бе позволил да се огледа в очите ми? Как се появи от нищото за да му се отдаде отново? Въпроси на които месеци след това не намерих отговорите. Уж полагищите им се, но всъщност болезнено липсващи. Отново за мен. Морето в куп транзитни нанизи от мигове, се превърна в локва, разливаща се по хоризонта, играеща си с ръбатата окръжност, ограничаваща движението. Не съществуваше нищо друго освен Мъжа, чийто поглед ми бе така чужд, че ме караше да треперя. Най-сетне човекът проговори, скъсявайки пространството между нас. Каза, че това не е моето място, че не принадлежа на Този Свят, а самият той е скитник, победил с кървави сълзи в играта на живот. Идвал от Друга планета и се връща от дъното, чието отражение видял в стъкления ми поглед. Свечеряваше се. Облаците придобиха кървавочервена краска, която само допълваше феномена неречен ЖИВОТ... в центъра - слънце. Сякаш прикачено само за декор. А излъчваше някакво опияняващо сияние, блясъците на което, се отразяваха в космополитния Скитник. Усетих гласа си. Тих, стъпките на чието ехо ми бяха отнети от облаците. За първи път в живота си обляках думите с това, което чувствах, това което ме обладаваше при глетката на изтичащата през пръстите ми окрилена безтегловност. Броени секунди. Съществото се изгуби в света си. Почувствах се ограбена. Последните му думи бяха в контекста на това, че някога отново ще се срещнем. Пак тук. Не вярвах и знаех, че е лъжец, но въпроса беше, кого лъжеше?! Мен или Себе си. Може би простичко, онзи, който никога нямаше да го докосне и осъди...
Чувството се връща... все така примамливо в магнетизма си... Спомен, илюзия или поредното Deja vu!? ;)

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

Че всъщност нещата имат цветове и аз съм в една голяма цветна каша която се мени всеки момент като калейдоскоп Знам че не мога да я променя но винаги мога да видя какво точно се рисува до мен и да се опитам да пасна в цветовете му. Звучи малко олигофренско нали А очакването на неопределеноста мисля че всеки и всеки ден го прави. Само че всеки го нарича с някакво свое име. След като се попрактикува малко става несъзнателно и изчезва притеснението и напрежението на очакването. Знанието носи сила дори и когато не е свързано с конкретно нещо. Да знаеш че можеш е напълно достатъчно. Когато дойде момента правиш нещо без да изпадаш в дълги замисляния и дилеми. Съжалявам мъгляво е Но е резултат на повече от 20 години мислене и действие и просто не мога да го изразя с няколко думи.

Hа 2 метра пред мен ходи табелка "Внимание гад! Хапе!"

Мииииииии,виж ,понеже имам леко путсилена визуализация ,всеки път като ми споменат "медецинска сестра" и образа на напращели цици с щръкнали зърна ,клатещи се в страховити амплитуди ,ми светва като крушката на Павлов.Имам фобия от медецинска сестра.Настръхва ми козината от нея.
А пък от две не зная,сигурно ще припадна



Тъй че едва ли съм аз тоя ,дето е крал бедните хорица:-))

А данните ми са -

шкембе -чорба
дълга мазна коса
небръсната брада
Сурова,подивяла красота

Аре ,сега давай вимето да го доя!


На истината краката са винаги разтворени

20 годишен опит са гарант!
А след следващите 20,тези няколко думи не само 4е ще облекат словесни десени ,ами и ще празнуват своеобразен юбилей може би

На истината краката са винаги разтворени

Здрасти,
Това което си написала е красиво само по себе си.Думичките са много страрателно подбирани и това подправя текста с допълнителни симаптични усмивки.Определено женски стил.Особено като се стигне до морето .Еххххх ,това море бреееех:-))))
Женско море такова:-))

Ако искаш ела да се срешнем пак на Изхода!
Ама този път връщане назад няма да има

На истината краката са винаги разтворени

Дай боже А тогава да може пак да подискутираме въпроса на чаша хубаво пиене

Hа 2 метра пред мен ходи табелка "Внимание гад! Хапе!"

Да, стилът ти е суров и неподправен. Ако има малко извивки може и Мишо Шамара да го хареса за песен
Това със сестрите може само да сънуваш, и видения да имаш Момче голямо въображение имаш, браво! Аш колсун И моля тъ, не припадай ...сакън!