Флакон...

разгазирана бира
със кола
перваз на умората
дръж ме!
кафе със захар до повръщане
и много аналгин
мраморните масички
пилони на нощта в средата
на деня ми са...
облечен в черно
с малката ядосана уста
на извънземно
гледаш мен
зад мен от мен към мен
заради мен
ме гледаш
не знаеш къде си
опитвам се да те съвзема
но няма пластмасови чашки
за кафе
е как ще си го взема
сега вкъщи
и мислим до края на
присъствието си
как ще стане сега
това чудо
миришеш на восък
и на алкохолни пари
на цигари и на хляб
и на няколко парфюма
понеже всички флакони
са свършвали тъкмо...
зъбите ти като бели паяци
втренчени насреща ми
ме опознават еднодневно
и красиво се завърташ и танцуваш
обуздан на място
и на колене
все още в черно
така да ти отива
менe ме yбива
хлъзгавината на лицето ти
гледам само с крайчеца
на окото гледам гo
изплъзваш се
лек като трева
и като трева тежък
облечен в черно
защото черно ти отива
защото не носиш
на светлина
и аз не нося
нося на главозамайване
на всичко друго
тичам след опашката на погледа ти
кръстосвам шпаги със гласа ти
возя се на първоаприлското влакче,
на смазващите ти движения
поемам ги с полвин уста полвин глава
всичко друго прави ме на пух и прах
пуф-паф пуф-паф
изнасям се с бавно помахване
от тая земя
знам че те вземам със мен
знам че оставаш
няма 'някой ден'
отсъствията са доволни
толкова сме вкусни
че едва ли ще допуснем
да се изядем
затова те гледам в черно
на стената
моето извънземно
корабокруширало в главата ми
каращо ме бясно
да обичам, всеки ден
и да се правя, че не го познавам
в черно
с карамелените кичури
с очите на тюлен
ръце на невестулка
блести само гривна
с хиляди волта неон
малък и грозен
огромен отровен
не вярвам във теб
облечен във черно
потиш ми последствията
температура и безредици
душевна епилепсия
ръцете ми
ръцете ми са трескави !

с един звук утаява се всичко

в долната част на краката ми

с един вик

с един звук

будилник



Форд,-каза той- превръщаш се в пингвин. Престани.