Чета ви..

..от известно време..
Изчетох и всичките книжки за мъжете и жените от популярни автори..
Омъжена съм от 19 г.Трудно ми е да призная дори пред себе си,че бракът с мъжа ми не ме удовлетворява по почти никой показател.Досега съм живеела в нещо като налагана от мен самозаблуда,примирение..
Няма да го описвам с много думи,непочтено ми се срува и сега.
Как да го кажа най-общо..той е от хората,които нямат достатъчно жизнена енергия.Пасивен е до степен,че това пречи.Ходи само на работа и само с това се изчерпват задълженията му.Не се поддържа,смята че не трябва.Руши здравето си с лоши и вредни навици.Много е избухлив и аз съм се научила да предотвратявам ситуации,в които може да стане опасно.
Но четейки книжките..открих много черти на "маминото синче" и типът "насилник".В случая става дума за психическо насилие и манипулация.
Постепенно аз се отдръпвах през годините.
Връх на всичко напоследък бяха скандалите между него и дъщеря ни.Не можеше да приеме,че тя пораства/сега е на 18 г./ и ревността му си каза думата.Той се прибира винаги късно след работа на по 2-3 бири/за да се разтоварел/и тогава почваше да я "възпитава"посреднощ.Казах му,че досега го е "нямало"никакъв като родител ,а сега изведнъж се появява и започва да се налага с нравоучения.
Това като че ми отвори очите.Казах си,че няма да позволя той да й държи подобен тон и да я кара да се страхува.Намесих се,в резултат на което стана грандиозен скандал,но тормозът спря.В замяна на това се появиха саркастичните му подмятания и забележчици,които приемам единствено като израз на безсилие.
Оттогава/вече повече от година/ се почувствах свободна.Емоционално.
Някакво решение бавно се оформя в мен,но не знам как той успява да ме кара да го съжалявам.Все пак сме преминали през много трудности и той ако не е бил активната страна,поне не ми е пречел да ги преодолявам.
Лошото е,че го чувствам не като мъж,ами като син.Грижата към него ще си остане,мисля.Не изпитвам вече никакво привличане.
Преди се тормозех,че ми обръща гръб,но постепенно разбрах,че мога и без изпросения секс,в който се чувствах така унизена,че беше по-добре без него.
Сигурно си е имал причина,подозирам че е здравословна,но никога не си призна,не сподели и не направи опит да поправи нещата.
Сигурно писах много,но както разбирате,май пиша пак предимно на себе си.
Трябва да повярвам,че са минали толкова години в примирение .
Думата "развод" не ми се върти през главата.По-скоро искам да съм другаде.
Благодаря!
И не ме карайте да се регистрирам,моля..
Ако ме приемете,ще е така.
Не съм нещастна.Научих се да намирам в много други неща радостта.
Просто се чудя..какво е това вегетиране на семейството ми..и докога?

Добре дошла!
Дано само хубаво има пред теб.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Благодаря!
Искам хубавото да е и за него.
Търся начин.

dokoga? ... do kogato ti reshish! inache shte si vegetirash do krai na jivita ti ili negovia

Ами..доста годинки заблуда..и камара от скрупули,може би...
Както и недостатъчната ми ограмотеност за психическата обремененост на хората.Някои се справят с нея-други не.Разбрах го.
Сега е време за действия,да.
Искам обаче и той да осъзнае какво всъщност е станало.
Май това е трудната ми мисия.Другото е лесно.
Нали се срещаме,/имам предвид мъжете и жените/ и за да си помогнем в развитието си.
Въпросът е,че май аз се отказвам вече да правя опити.
Благодаря.

за себе си определено си наясно, поне от постингите ти така изглежда...

Колкото до идеята ти да помогнеш в развитието на съпруга си - не мислиш ли, че времето за бавни, леки и постепенни стъпки вече е отминало.
Има хора, които цял живот няма да пожелаят сами да пораснат, ако обстоятелствата не ги принудят.
Понякога помощта може да се състои просто в осигуряване на подходящите обстоятелства.


груууууух :)))

tova e chudesno, ako mojesh d amu pomognesh d aosaznae kakvo e stanalo.
dori i da osaznae, tova znachi da priznae pred sebe si che e bil slab i e imal vatreshni (emotzionalni ili harakterovi) problemi i ot tova sa proiztekli drugite problemi. shte iska li da prieme tova? edva li. vse edno da kaje: az sam vinoven za tova koeto stana. takova priznanie shte etejko za koito i da e.

Ми, вземи един вестник и виж къде се слагат препинателните знаци.

Айде, от мен да мине! Знаците се слагат ВЕДНАГА след думата, а после следва празно място.

Mислех си нещо в смисъл,че като отменяме другите им вредим,а не им помагаме.
Аз това правех досега.
Поправям каквото мога в това отношение.
Права си за обстоятелствата.

Ако може изобщо да се говори за вина,тя е на двамата.
И понеже съм чувала в редки случаи да казва,че сам си е виновен,мисля не е невъзможно да достигне до извода,че нещо е свършило.
Въпросът е какво ще започне от там нататък?Приятелство и приемане на положението,или..срив.

През цялото време се опасявах,че ще ме плеснеш през пръстите:)))
Това усещане ми е съвсем познато.
Каквото съм усвоила на времето,май това е:)))
А съм и доста разсеяна..
Прости ми

Ето, ще се постарая:)
Искам да разбера има ли подобни случаи ?
Ако може да се прави сравнение,де.
Знам, че сме уникални, но в някаква степен сме и еднакви.

типичното семейство след дълги години брак. Същите са и в Австралия, Перу и Дания...
Ти какво си очаквала от брака? - Сигурно вече си забравила какво си очаквала...
Голяма късметлийка си - да знаеш. Първо: мъжът ти работи... Възпитавал дъщеря си без време - прави го от кумова срама, (защото я обича, разбира се) и защото го гризе съвестта, че е пораснала извън погледа му. Нямаш си на представа какви семейства има. Булките ядат бой, също и децата. Пари в къщи = 0.000000!!!
Мъжът се връща не на три бири - а на 3 водки! Усмивки у дома? Забрави! - С години!
Колко жени издържат 20 години с един мъж? Огледай се, мила! Ами ти си направо сред изключенията. Или ти си героинята от "опълчението на Шипка" или просто се оплакваш от не чак толкова лош съпруг. То това животно "оплакването" - на нас, българите, ни е нещо като вроден навик. Един вид - втора природа. Ама пък и - замисляла ли си се върху това - че хората по правило трудно си съжителстват. Дори и такива, които се обичат. А за вас първата заедност е вече далечна история - нали всяка любов си отива и тогава остава задължението - то при всички положения си тежи. Утехата са децата.


Love should be everything or not at all...

Що си хабиш думите,
то булката, невиждаш ли, че е чела книги и от там е определила даже и диагнозата. какво беше там 'насилник', 'опасно' - забравих какво е друго там.

Тук често хората пишат...всъщност на себе си...кой знае дали помага.

Беше крайно време да се намесиш, Стефане...Кой друг да ни каже, че сме заблудени, защото нещо чувстваме, за нещо се тревожим, нещо не ни достига....естествено според теб това са капризи....вечно оплакващия се български народ. Да ти е хрумвало, че доста от тези, дето се оплакват тук като им докривее особено, в т. нар. реален живот стискат зъби и минават за силни хора....нямат ли право на малко слабост...ей така просто за да не се пръснат някой ден от собствената си сила, а? защото съм чувала, че всъщност клапаните и изпускането на малко "пара" помага да се избегнат големи експлозии....

Понякога малка доза цинизъм помагала,казват.

Погледнато така, като нищо ще се помисля за разглезена пикла.

Мисля че най-трудното е сам да достигнеш го изводите си, всеки сам.
Виж на мен колко време ми отне.
И не казвам, че съжалявам за нещо.

но само донякъде...

Това тук е дискусионен клуб и е редно авторите на темите да ни занимават с реални проблеми. Пък дори и да се оплачат, но от реален проблем. Затова го и харесвам този клуб, защото наистина има хора с проблеми и те ме карат да се замислям.
А нашата авторка просто описа един среден мъж и реши, че той е лош. Някоя друга булка може направо да й завиди, ако до себе си има действително лош човек. Във всеки случай като се жених (това май беше преди Големия Взрив) един приятел ми каза: Каквото и да направим, Стефане, на жените няма да можем да им угодим и в къщи хубави никога няма да станем.
Това се вързва и с евангелското: Никой не е пророк в дома си! - когато не приели Исус в родния му Назарет. И за да не изпадам в неудобното положение да търся кусури на близките си, предпочитам да анализирам себе си и всеки път да установявам колко лош, лош човек съм. Но това на някои им харесва - има и такива жени, които си падат по лоши момчета.


Love should be everything or not at all...

и Дон Кихот е четял много книжки. Така разменил реалния свят - с този - по-красивия - светът от книжките. Но уви не всички могат да си го позволят! Животът си върви - и си носи условностите със себе си.
Жан-Жак Русо е имал мисля 5 деца и всички са отгледани в приюти. А е автор на толкова много съчинения по педагогика - сиреч как да възпитаваме децата си. Даже и на един голям роман "Емил или за възпитанието". (Аз обичам Русо, защото се е осмелил във века на Рационализма да провъзгласи примата на чувствата над разума. И аз ценя повече чувствата си, отколкото доводите.)

Много често теорията и практиката в живота се разминават. И истинското е реалността - тя е винаги конкретна - книгите само ни помагат да я направим по-добра. Но често пъти и не помагат, защото животът на всеки един от нас си има собствена логика, от която трудно можем да избягаме. Тя е заложена в структурите на мисленето ни, а то не може да се промени, защото се раждаме такива, каквито сме. Иначе животът ни щеше да бъде една постоянна мимикрия и приспособяване - та чак да ти писне от пластичност.
И понеже животът е циничен - а няма как да му го кажем - ти предпочете да наречеш мен такъв. Защото знаеш, че хич не ми и пука.
Проблемът ти е, че ти трябва да намериш ресурси да приемеш своя живот, какъвто си го направила (ведно и с циничната му страна). Обратното поражда неврози.


Love should be everything or not at all...