Играта - 5
109 отговора
3592 прегледа
Играта - 5
ок, дано армидриймър не се сърди 
Шооран стоеше до ухера, подпрял лакът на широкото дуло, направено от тъмнокафяв хитин. Ухерът приличаше на огромен, непокорно приклекнал звяр. Беше стар, с него бяха стреляли вече много пъти и по ръба дулото вече се беше пукало и беше лепено. И беше зареден, нали бяха на границата все пак - макар че Шооран нямаше право да стреля. Защото ухерите са страшни, но и крехки, и бързо се износват - две, най-много 3 дузини изстрели и хитинът започва да се рони и никакво лепене не помага. Смяташе се впрочем, че и да иска, Шооран не може да стреля, понеже за да произведе изстрел, трябваха 2 кремъка, а засега той беше заслужил само един - острието на копието си. За това, че има и 2 други кремъка, негови си, Шооран не казваше на никого.
God is real, unless declared as an integer.
Шооран стоеше до ухера, подпрял лакът на широкото дуло, направено от тъмнокафяв хитин. Ухерът приличаше на огромен, непокорно приклекнал звяр. Беше стар, с него бяха стреляли вече много пъти и по ръба дулото вече се беше пукало и беше лепено. И беше зареден, нали бяха на границата все пак - макар че Шооран нямаше право да стреля. Защото ухерите са страшни, но и крехки, и бързо се износват - две, най-много 3 дузини изстрели и хитинът започва да се рони и никакво лепене не помага. Смяташе се впрочем, че и да иска, Шооран не може да стреля, понеже за да произведе изстрел, трябваха 2 кремъка, а засега той беше заслужил само един - острието на копието си. За това, че има и 2 други кремъка, негови си, Шооран не казваше на никого.
God is real, unless declared as an integer.
Въпрос 5.2
Численото превъзходство на Костенурките ставаше тревожно.
**** се намръщи. Всъщност нямаше никакво значение. Бяха само четирима срещу цяла планета, тъй че няколко Костенурки повече или по-малко нищо не променяха. Гледаше с безпомощно примирение как нови и нови бойци се изсипват от корабите и тичат към тях, клатушкайки се като патета.
- ****? - прошепна девойката. - Стори ми се, че Малкия ни маха.
Той се обърна и видя, че наистина е така. Ръждиво-червената дребна Костенурка енергично им правеше знаци да отидат при тях. Щом се приближиха, той включи транспозера си.
- Получих разрешение! - изкряска ликуващо той. -Разрешено ни е да се срещнем със самата Майка!
- Значи тя ще ти помогне? - попита ****.
Костенурката помръкна и измърмори неохотно:
- Не се знае със сигурност, но не трябва да отлагаме! Тези Братя ще ни отведат при нея веднага!
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
**** се намръщи. Всъщност нямаше никакво значение. Бяха само четирима срещу цяла планета, тъй че няколко Костенурки повече или по-малко нищо не променяха. Гледаше с безпомощно примирение как нови и нови бойци се изсипват от корабите и тичат към тях, клатушкайки се като патета.
- ****? - прошепна девойката. - Стори ми се, че Малкия ни маха.
Той се обърна и видя, че наистина е така. Ръждиво-червената дребна Костенурка енергично им правеше знаци да отидат при тях. Щом се приближиха, той включи транспозера си.
- Получих разрешение! - изкряска ликуващо той. -Разрешено ни е да се срещнем със самата Майка!
- Значи тя ще ти помогне? - попита ****.
Костенурката помръкна и измърмори неохотно:
- Не се знае със сигурност, но не трябва да отлагаме! Тези Братя ще ни отведат при нея веднага!
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
правила
според мен имената не трябва да се крият, освен ако не участват в заглавието или са ПРЕКАЛЕНО популярни
ти може и снощи да си я разлиствала, но за човек, който не я е чел е все едно дали ще спомена главния герой; докато виж, заглавието можеше и да е чувал
God is real, unless declared as an integer.
ти може и снощи да си я разлиствала, но за човек, който не я е чел е все едно дали ще спомена главния герой; докато виж, заглавието можеше и да е чувал
God is real, unless declared as an integer.
Re: правила
за чичо Гугъл звездичките не са проблем. Във всеки от цитатите има достатъчно дълъг стринг без звездички, който да идентифицира произведението, ако се опре до този тип игра, пък и нищо не пречи звездичките да се заобиколят с добра комбинация кавички и въобще, както пише на един банер, на stratics.com - CHEATERS ALWAYS WIN!
На мен обаче ми се играе игра, която е смес от еднакви количества загадка и готини цитати примерно. Във форума на Gamers Workshop има такава игра с цитати от доста време и всеки един по-дълъг от 5 реда е проява на лош вкус или неспособност да се пресее важното.
God is real, unless declared as an integer.
На мен обаче ми се играе игра, която е смес от еднакви количества загадка и готини цитати примерно. Във форума на Gamers Workshop има такава игра с цитати от доста време и всеки един по-дълъг от 5 реда е проява на лош вкус или неспособност да се пресее важното.
God is real, unless declared as an integer.
Re: Въпрос 5.3
"Щях да изпуша тази цигара, та ако ще и да ме умореше. Асансьорът закова между етажите.
- Няма да мръднем оттук, ако не я изгасиш - осъдително съобщи гласът. - Цигарите причиняват смърт. Освен това миришат.
- Че какво ти пука на теб? - попита Ниърли и на свой ред запали. - Нали нямаш дробове?
- Не, но следващите пътуващи в асаньора имат. Незабавно изгасете цигарите!
- Къде се намират когнитивните ти центрове? - осведомих се аз и с все още подгъващи се пръсти заредих патрон в цевта. - И може ли асаньорът да функционира без тях?"
- Няма да мръднем оттук, ако не я изгасиш - осъдително съобщи гласът. - Цигарите причиняват смърт. Освен това миришат.
- Че какво ти пука на теб? - попита Ниърли и на свой ред запали. - Нали нямаш дробове?
- Не, но следващите пътуващи в асаньора имат. Незабавно изгасете цигарите!
- Къде се намират когнитивните ти центрове? - осведомих се аз и с все още подгъващи се пръсти заредих патрон в цевта. - И може ли асаньорът да функционира без тях?"
Редактирано от * на
Re: правила
Не си права - ако не откриеш с някоя търсачка българските имена, не е проблем да ги напишеш на английски и да пробваш отново - при добро познаване на транскрипцията на имената това работи в 90% от случаите. С текст без имена няма начин това да стане.
Колкото до цитатите, според мен е проява на лош вкус да се даде цитат, по-малъл от 15-20 реда. Ще се подкрепя с пример. Познай откъде е това:
"Тя се почеса умно по главата".
Колкото до цитатите, според мен е проява на лош вкус да се даде цитат, по-малъл от 15-20 реда. Ще се подкрепя с пример. Познай откъде е това:
"Тя се почеса умно по главата".
Re: Въпрос 5.3- жокер
"Клуб "Мръсник" можеше да се оприличи на експлозия от тръшкащи се копелдаци, затворени в прилична на обор сграда в центъра на етаж, предназначен за увеселения. Невъзможно бе да натикаш някого вътре, без предварително да си го пресовал до размерите на грахово зърно, и по тази причина подозирам, че когато аз се вмъкнах вътре, някой от другата страна бе изскочил като тапа през прозореца. Масивни тон-колони в основата на всяка стена излъчваха могъщ грохот, който се смесваше с какофоничния рев на тълпа от петстотин души. Музиката бе в стил "предиктивен транс" - ноти и думи, създавани и смесвани в реално време от редицата компютри до далечната стена. Алгоритмите, генериращи текстовете, бяха настроени да го правят, наподобявайки ефекта от различни релаксиращи наркотици, така че колкото повече слушаш, толкова по-лесно можеш да се досетиш какви ще са следващите думи.
Пробих си как да е път с рамо към бара, подпиран от двете страни от умни млади създания. Опашката на бара не беше много дълга, може би защото почти всички тук се бяха нагълтали с някой от "наркотиците на щастието. ... Мрачно осъзнавах, че имам нужда от още рапт, но не бива да си го позволявам."
Пробих си как да е път с рамо към бара, подпиран от двете страни от умни млади създания. Опашката на бара не беше много дълга, може би защото почти всички тук се бяха нагълтали с някой от "наркотиците на щастието. ... Мрачно осъзнавах, че имам нужда от още рапт, но не бива да си го позволявам."
Редактирано от * на
отговор на въпрос 5.3. и подмяна с въпрос 5.4.
Отговор: Майкъл Маршал Смит, "За подмяна", ИК "Бард" 1996 г.
Смяна на въпроса:
"Тъй като имаше големи разноски покрай турнира, приказните съкровища всъщност се бяха побрали в едно ковчеже, което крал Тираз, кралицата и принцеса Калия влачеха, когато напуснаха обречения си замък. Орей не знаеше това обстоятелство и затова то не стана достояние на бъдещите поколения. В замяна на това няколко странни, сякаш допълнително вмъкнати реда озадачаваха тълкуватлите на баладата по-късно. Те се отнасяха до един подъл и отвратителен престъпник Багед и някаква лютня, но бяха така неподхождащи на останалите вдъхновени строфи, че очевидно предполагаха скрит смисъл. За съжаление никой не успя да ги изтълкува еднозначно и може би затова не бе открито точното място на замъка и съкровищата му.
Явните магически общества търсеха в тези редове пророчески видения и за да ги направят разбираеми, заместиха буквите със съответстващите им числови значения, умножиха ги по основното число три и ги превърнаха отново в слово, като за ключ им служеше "Химнът в прослава на залязващото слънци". Вместо него, естествено, ексцентричните школи озползваха "Химн на изгряващото слънце", но и двете течения стигнаха до почти еднакви резултати от еднаква важност. Според тях едното предсказание се отнасяше до откраднатия жезъл на 10-я по ред Велик Маг след Амтрикеас, а другото пророчество с абсолютна точност визираше бунта на кралете от северните провинции, чиято парола бе "струните се скъсаха".
Жокер 1: тази книга НЕ е издание на "Бард".
Жокер 2:
" -Отсега нататък винаги ще бъдем заедно! - оповести Адринта.
- Целия си живот ли ще прекарам до теб на тази поляна? - попита отчаяният таласъм. Та аз не съм растение и нямам нужда да се движа, освен това храната ми е различна от твоята и трябва да ходя да я търся. Ще умра, ако ме държиш непрекъснато вързан до себе си! По-добре си избий тази мисъл от главата, стъблото, изобщо от това, което ти служи за мислене.
Рошавото същество се показа отново с много нещастен вид.
- Знам, че няма да е лесно, но любовта преодолява всички прегради - каза то. -- Тогава аз ще дойда с теб, където и да отидеш, въпреки че не ми е леко да взема такова решение. Промяната на местожителството ме ужасява, а идеята за непрекъснато придвижване ми е противна в самата си същност. Обаче ще направя всичко, което зависи от мен, за да не се разделяме.
- И навсякъде ще се влачиш подире ми? Аз ходя доста бързо.
- Ще те последвам и накрай света - заяви Адринта. "
(...)
- Е, хубаво, съгласен съм - каза Хорнби. - Ти пък ми обещай, че повече няма да ме притесняваш, докато съм около теб, най-вече няма да ме прегръщаш с бодливи клони и кални коренища."
Смяна на въпроса:
"Тъй като имаше големи разноски покрай турнира, приказните съкровища всъщност се бяха побрали в едно ковчеже, което крал Тираз, кралицата и принцеса Калия влачеха, когато напуснаха обречения си замък. Орей не знаеше това обстоятелство и затова то не стана достояние на бъдещите поколения. В замяна на това няколко странни, сякаш допълнително вмъкнати реда озадачаваха тълкуватлите на баладата по-късно. Те се отнасяха до един подъл и отвратителен престъпник Багед и някаква лютня, но бяха така неподхождащи на останалите вдъхновени строфи, че очевидно предполагаха скрит смисъл. За съжаление никой не успя да ги изтълкува еднозначно и може би затова не бе открито точното място на замъка и съкровищата му.
Явните магически общества търсеха в тези редове пророчески видения и за да ги направят разбираеми, заместиха буквите със съответстващите им числови значения, умножиха ги по основното число три и ги превърнаха отново в слово, като за ключ им служеше "Химнът в прослава на залязващото слънци". Вместо него, естествено, ексцентричните школи озползваха "Химн на изгряващото слънце", но и двете течения стигнаха до почти еднакви резултати от еднаква важност. Според тях едното предсказание се отнасяше до откраднатия жезъл на 10-я по ред Велик Маг след Амтрикеас, а другото пророчество с абсолютна точност визираше бунта на кралете от северните провинции, чиято парола бе "струните се скъсаха".
Жокер 1: тази книга НЕ е издание на "Бард".
Жокер 2:
" -Отсега нататък винаги ще бъдем заедно! - оповести Адринта.
- Целия си живот ли ще прекарам до теб на тази поляна? - попита отчаяният таласъм. Та аз не съм растение и нямам нужда да се движа, освен това храната ми е различна от твоята и трябва да ходя да я търся. Ще умра, ако ме държиш непрекъснато вързан до себе си! По-добре си избий тази мисъл от главата, стъблото, изобщо от това, което ти служи за мислене.
Рошавото същество се показа отново с много нещастен вид.
- Знам, че няма да е лесно, но любовта преодолява всички прегради - каза то. -- Тогава аз ще дойда с теб, където и да отидеш, въпреки че не ми е леко да взема такова решение. Промяната на местожителството ме ужасява, а идеята за непрекъснато придвижване ми е противна в самата си същност. Обаче ще направя всичко, което зависи от мен, за да не се разделяме.
- И навсякъде ще се влачиш подире ми? Аз ходя доста бързо.
- Ще те последвам и накрай света - заяви Адринта. "
(...)
- Е, хубаво, съгласен съм - каза Хорнби. - Ти пък ми обещай, че повече няма да ме притесняваш, докато съм около теб, най-вече няма да ме прегръщаш с бодливи клони и кални коренища."
Редактирано от * на
жокер 3 към въпрос 5.4.
Този цитат е от същата книга:
Само един маг реши да се обвърже с предпазлива догадка.
- Не е много вероятно, Уважаеми. Бихме ли могли да разберем защо този аспект на Призоваването е предизвикал интереса ви?
- Просто така! А сега се махайте от очите ми! - каза *** и след като те се разотидоха, измърмори едва чуто едно благопожелание.
В общи линии то се свеждаше до надеждите му дразнещият сърбеж, вероятните му дребни причинители и главният сигурен причинител – вещицата – да се съберат накуп и да се пръждосат вдън земя.
Макар *** да не го очакваше, последствията от думите му бяха незабавни и осезаеми. За пръждосването вдън земя бяха нужни сложни церемонии и древни заклинания, не бе достатъчна една проста ругатня, изръмжана в момент на яд. Първата част от желанието му обаче беше тутакси изпълнена, тъй като Изкривяващият времеви мехур бе в процес на спадане и следователно, особено чувствителен. Освен това около Кристалния дворец имаше голямо количество миниатюрни завихряния на пространството, поради струпването на всевъзможни магически сили, с които се боравеше ежедневно.
Някои скучаещи и неизползвани отдавна феномени, които дремеха или правеха нещо подобно наоколо, в граничните области, видяха шанс да вложат кипящата си безполезна не-енергия и се заловиха да претворят думите на ***. Самият той не подозираше нищо, но усети веднага, че не го сърби, затова реши по-често да дава гласно и от все сърце израз на своите чувства. Веднага изпълни намерението си, като спомена с патос и задушевно нещо свързано с Върховния маг и приумиците му. Това желание бе свръх не-възможностите на силите от усукания и преплетен континуум и ги притесни, а те му го върнаха, като фокусираха не-изживяванията си върху първоизточника им.
*** получи ужасно главоболие и прекара остатъка от нормалния следобед в затъмнена спалня, най-прозаично сложил мокра кърпа на челото си. Дребният причинител на бившия му сърбеж пък бе пренесен на новото си местоназначение, а феномените задрямаха отново, доволни от разнообразеното си не-съществуване.”
Само един маг реши да се обвърже с предпазлива догадка.
- Не е много вероятно, Уважаеми. Бихме ли могли да разберем защо този аспект на Призоваването е предизвикал интереса ви?
- Просто така! А сега се махайте от очите ми! - каза *** и след като те се разотидоха, измърмори едва чуто едно благопожелание.
В общи линии то се свеждаше до надеждите му дразнещият сърбеж, вероятните му дребни причинители и главният сигурен причинител – вещицата – да се съберат накуп и да се пръждосат вдън земя.
Макар *** да не го очакваше, последствията от думите му бяха незабавни и осезаеми. За пръждосването вдън земя бяха нужни сложни церемонии и древни заклинания, не бе достатъчна една проста ругатня, изръмжана в момент на яд. Първата част от желанието му обаче беше тутакси изпълнена, тъй като Изкривяващият времеви мехур бе в процес на спадане и следователно, особено чувствителен. Освен това около Кристалния дворец имаше голямо количество миниатюрни завихряния на пространството, поради струпването на всевъзможни магически сили, с които се боравеше ежедневно.
Някои скучаещи и неизползвани отдавна феномени, които дремеха или правеха нещо подобно наоколо, в граничните области, видяха шанс да вложат кипящата си безполезна не-енергия и се заловиха да претворят думите на ***. Самият той не подозираше нищо, но усети веднага, че не го сърби, затова реши по-често да дава гласно и от все сърце израз на своите чувства. Веднага изпълни намерението си, като спомена с патос и задушевно нещо свързано с Върховния маг и приумиците му. Това желание бе свръх не-възможностите на силите от усукания и преплетен континуум и ги притесни, а те му го върнаха, като фокусираха не-изживяванията си върху първоизточника им.
*** получи ужасно главоболие и прекара остатъка от нормалния следобед в затъмнена спалня, най-прозаично сложил мокра кърпа на челото си. Дребният причинител на бившия му сърбеж пък бе пренесен на новото си местоназначение, а феномените задрямаха отново, доволни от разнообразеното си не-съществуване.”