()*

Гласът ти скъсва моето безволие
и счупва подредените ми думи,
прикрили в най-дълбоките си рани -
сълзи, за да не ги открия...
Очите ти се блъсват в моите,
разбивайки вековните илюзии
и слънчевото пълнолуние
на скитащо безвремие
се стапя
във дъха на бъдното...
И в мен потича пищно неразумие
и ме обхваща стръмно недоверие,
и аз напускам този свят, където
всичко е размито и бледнеещо.
И тръгвам с теб -
през твоите земи -
обезлюдени,
през твоите морета -
ненапълнени
от тъжните сълзи на времето
и от смеха на скръбните,
през тези безкрайни простори
в твоята девствена, дива земя,
неосквернена от хората
и непочувствала страх -
ще тръгна със теб,
за да видя
първата синя зора
на моята преродена
и непозната съдба...

Живота е палачинка... обръща се

ей, коя си ти? твоето писание ме докара до /да не казвам емоционален оргазъм, че ще стана банална/, а екстаз може би ще прозвучи прекалено гръмко, но както и да е.....много ми хареса!!!

Като шамар дошъл точно навреме!!!
Много яко

благодаря ти:)

Живота е палачинка... обръща се

дано не е бил болезнен. шамара

Живота е палачинка... обръща се

Ми болеше си, ама беше на място та за т'ва ми е гот

ох, прочетох отзивите и ми дойде нa умa – "ти шо сa бийш ...?" , – гледaлa ли си "Войнaтa нa тaрaлежите" :)) ,
товa нямa връзкa със стихa ти, по–скоро с отзивa нa Geo :)

a стихa ти ми хaресa


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

хубаво филмче:))), напомни ми за още куп други - също хубави
благодаря

Живота е палачинка... обръща се