Голямото надлъгване

около споразумението за развод започна ...
искам да ви помоля, рових, търсих, и не мога точно това, то е сигурно, защото съм се сбъркала, ама някъде имаше точно определен режим на свиждане ... всяка втора неделя ли беше ... пфу, не мога да се сетя, а той, скъпият, иска да я взима всяка пролетна и зимна ваканция :))) милото ми тригодишно зайче, помогнете, а?

а, и издръжката щял да я плащал от мига на подписване на споразумението, а знам, че трябва от момента на фактическата раздяла, е и този момент ми се губи...

за издръжката е както се произнесе съда.
Аз я плащам официално (минималната, от 50 лв) от деня на издаването на решението за развода (с цел да намалим таксата, дето ще прибере държавата, разбира се :))
Т.е. година след фактическата раздяла.
(Неофициално - 1/3 от заплатата ми месечно хвръква по детето. Виждам го почти през ден.)

За свиждането - по принцип и по закон има право и на 20 дена годишно с детето, по време на отпуската му, ако не съвпада с твоята, разбира се.

Щом иска да вижда детето, какъв ти е проблема?
Тук майките се жалват, че не могат да накарат бащите да се заинтересуват от децата си... не бой се, нищо няма да му стане на детето през ваканциите :))) Тъкмо ще имаш и ти време малко да отдъхнеш.

Стига сте чели тези закони буква по буква... разберете се като хора. Не е чак толкова трудно, просто някой трябва да отстъпи пръв.
По-умния ли беше...


груууууух :)))

Да, вярно е, би било прекрасно да се разберем като хора, ама Hell, писнА ми да отстъпвам вечно, ми инвалидизирах се от отстъпки баси ...

и какви ваканции, милото е на ТРИ години ...

Режима на свиждане се определя в съдебното решение.

Имай предвид, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. А фактическата раздяла може да е настъпила повече време...

Hell е права, потърсете вариант да се разберете помежду си. Съда надали ще намери най-удачния и за трима ви вариант. Но че е трудно, никой не отрича...

___
Текстове на законите ТУК.

Успех.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Издръжката е между 30 и 80 лв. както се споразумеете, обикновено пиша режим на личен контакт всяка 1 и 3 събота и 2 и 4 неделя в часовете от 9 до 19:00 часа и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен год. отпуск. Може да залегне във вашето и нещо друго като режим на личен контакт, колкото до издръжката може да се иска до година назад (има давностен срок).
На последък в СГС се налага практиката в споразумението изрично да се запише, че нямате МПС което е СИО, както и ако някой от съпрузите има ЕТ респ. дял в дружество да се запише, че другия няма претенции относно тях. Един вид не им е достатъчно общото "не сме придобили движимо и недвижимо имущество по време на брака" :")

Поздрави и Успех!


[линк]

За размера на издръжката не спорим, уплаших го, че ще ползвам жилището на майка му и набързо се съгласи, проблема е, че адвокатката му е писала по една седмица зимна и пролетна ваканция, тридесет дни през лятото и всяка неделя от 9 до 20 часа ... това ме притеснява малко за тригодишната ми дъщеря.
Благодаря ти, срам ме беше пак да питам в клуб "Право"

след още само 4 години ще тръгне на училище детето...

btw тогава ще имаш и доста повече разходи около него. Изобщо училището е едно голяма черна дупка по отношение на семейния бюджет... вкарваш колкото пари имаш там и изобщо не виждаш нещо да излиза в замяна :)))

Ако успееш да запазиш интереса на бившия ти към детето до тогава, та поне училищните екскурзии и лагерите да финансира... сметката за мобилния на отрочето и новите маратонки... кажи речи на 2 месеца по 1 чифт, ще си на далавера :)
Вярвай ми :))


груууууух :)))

Множко бе... "толкова не ги давам" децата на клиентите... Това в кръга на шегата. След като те притеснява, не го подписвай докато не клекне той да се откаже от зимните и пролетните ваканции - пробвай пак с трика за жилището на свекървата. Детето не е за "подмятане" пък и е мъничко, обясни мо че никога няма да го спреш да види детето и извън определеното в споразумението и залегнало в бракоразводното решение. А за клуб "Право", че той си е за това :) да питате, а ние да отговаряме - гимнастика на мозъка е все пак!


[линк]

Бе какво подписване, нали писах, че сега се надлъгваме ... представи си, съгласи се на 200 лева на месец, само заради жилището :))) да не говорим, че ако го почна за дял на участие във фирмата му, свят ще му се извие ...
ще се разтрепери, няма да има парички за златни обеци, гривни, татуировки :)) и скрити или явни .... "обожателки" :)))

Мисли той ... със ....

ама аз вече не съм с оня предишния ник, дето се изтресох тук за първи път :)

и сега се кове желязото, мдаа

спрях да сека дърва, желязо подкарах :)))

Рових аз в тия закони, ама нали съм паника, та ... реших някой да ми ги сервира наготово ... Каква една година минало време, та той реши, че се е прикривал, че е егоист преди 4 месеца само :) и тогава ни освободи да си ходим...

Ми :))) има практика на ВКС по въпроса, ето извадчица от нея:
3. СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ ИЛИ ЧАСТ ОТ ЛИКВИДАЦИОННИЯ ДЯЛ В СЪБИРАТЕЛНО, КОМАНДИТНО ИЛИ С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ ДРУЖЕСТВО, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.
СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА АКЦИИ, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.


[линк]

Послушай Hell, за което може. За което не, отсоявай си интересите. Ако имаш дял от фирма, бизнес, не го премълчавай. Но се старай да решаваш проблемите с взаимни компромиси, когато е възможно. Развалянето на отношенията не е добре нито за вас, нито за детето ви.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Знам, така е, обаче ако не го бях притиснала, щеше да ми дава 50 лева на месец, примерно ... и защо да отстъпвам, та да ги дава на новите си дечица ли? Да не отварям през какво минахме, заради тая проклета фирма.
Но те уверявам, скандали още не сме имали :) може би в това е проблемът ...

а как стои въпроса с пасивите във фирмата?
Ако претендира, че има някакви права и съда уважи претенциите й, а след делото се окаже, че фирмата на съпруга е на загуба и има кредитори... няма ли да се набута сама по този начин да изплаща чужди задължения?

Интересно ми е как стоят нещата от юридическа гледна точка, щото не е чак толкова трудно да съсипеш съвсем легално и законно една фирма само за да направиш мръсно на бившата съпруга.
То някои хора успяват с това и без да искат :)))


груууууух :)))

О, това никога няма да стане ... съдружниците му няма да му позволят, а фирмата е просперираща, ама особено, за всякакъв вид дограма, мдаа...заради нея беше денонощното отсъствие от къщи, седем дни в седмицата, 31 дена в месеца, без празник, без .. абе какво ви губя времето ...

споко!

Там е приятният момент - дружеството е отделен правен субект, т.е отговорността на съдружниците е до размера на дяловата им вноска или иначе казано да приемем че е ЕООД - съпругът при регистрацията е приел минималният капитал (изискване на закона) - 5000 лв. Отговорността е до размера на тази дялова вноска от 5000 лв. и нищо повече. Дружеството отговаря за задълженията си с дружественото имущество, съдружниците в него не отговарят за задълженията на дружеството с личното си имущество.


[линк]

там се отговаря с цялото имущество, нали?
Не си спомням при СД как беше точно, но май че и там се отговаряше с лично имущество...

btw дали може в процеса на делото за подобно дялово участие (или акции) или малко преди това, когато вече е замирисало на дело, да се трансформира едно ЕООД примерно в нещо друго - ЕТ или СД. Или обратното, разбира се.

Уфф, знам, че навлизам в теми, при които инфото струва пари, но питам от чисто любопитство :)


груууууух :)))

Например - юли тази година.


Хм, а бе то няма ли разбирателствоооооооо...

Ако разведените са в различни градове как се процедира? Ако, да речем единия е в Силистра а другия - в Петрич и на всичко отгоре са се разделили по най-грозния начин?

Не ги разбирам тия работи, ама един ми рече, че в такива случаи майката е длъжна да води детето до местоживеенето на бащата. Хм, не ми се вярва това, ама де да знам???

При ЕТ-то е малко по различно, пак си търговец, но това е разширената правоспособност на ФЛ, т.е не е ЮЛ. ЕТ-то не може то да има 2 собствника :)
СД да ти кажа честно не съм регистрирала от 4-5 години сигурно :), но един юрист винаги може да извърти нещата :) така, че да няма последствия.
И при ЕТ и при СД обаче отговорността е неограничена вкл. с личното имущество. За това първо ти плаща парички и след това нямаш претенции към дяловите му участие :) Той ако има задължения няма и да имаш претенции :)))


[линк]




ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 27.12.2001 Г. ПО ТЪЛК. ГР. Д. № 2/2001 Г., ОСГК НА ВКС


1. ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА СЪВМЕСТЕН ПРИНОС ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 СК СЕ ИЗКЛЮЧВА ЗА ПРИДОБИТОТО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ, КОГАТО ТО Е РЕЗУЛТАТ ОТ УПРАЖНЯВАНАТА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ. ВЕЩИТЕ, ПРАВАТА ВЪРХУ ВЕЩИ И ВЛОГОВЕТЕ, ПРИДОБИТИ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В РЕЗУЛТАТ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТАЗИ ДЕЙНОСТ НЕ СА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, КОГАТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.
А) ИМОТИТЕ, ПРИДОБИТИ ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ЧРЕЗ УЧРЕДЯВАНЕ ПРАВО НА СТРОЕЖ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪДЕЩА СГРАДА, ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ. СЪГЛАСИЕТО НА СЪПРУГА НЕТЪРГОВЕЦ НЕ Е НЕОБХОДИМО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР И ТОЙ НЕ Е ЛЕГИТИМИРАН КАТО СТРАНА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ПРЕДЯВЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД.
Б) СЪПРУГЪТ НЕТЪРГОВЕЦ НЕ ОТГОВАРЯ СОЛИДАРНО ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, КОИТО ЕДНОЛИЧНИЯТ ТЪРГОВЕЦ Е ПОЕЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЪРГОВСКАТА СИ ДЕЙНОСТ.
В) ПРИДОБИТОТО ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ В РЕЗУЛТАТ НА РЕИНВЕСТИРАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НЕ Е СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ.
Г) ПО-ГОЛЯМ ДЯЛ ПО ЧЛ. 28, АЛ. 3 СК МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН, КОГАТО ДОХОДЪТ ОТ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ, ВЛОЖЕН В ПРИДОБИВАНЕТО НА ОБЩО ИМУЩЕСТВО, НАДХВЪРЛЯ ЗНАЧИТЕЛНО ПРИНОСА НА ДРУГИЯ СЪПРУГ, ФОРМИРАН ОТ ВЛАГАНЕТО НА СРЕДСТВА И ТРУД, ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА И РАБОТА В ДОМАКИНСТВОТО.

2. ДОПУСТИМ Е ИСК ПО ЧЛ. 29 СК ОТ СЪПРУГА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ЗА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ИЛИ ДЯЛ ОТ ВЗЕМАНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В НЕГОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.
3. СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ ИЛИ ЧАСТ ОТ ЛИКВИДАЦИОННИЯ ДЯЛ В СЪБИРАТЕЛНО, КОМАНДИТНО ИЛИ С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ ДРУЖЕСТВО, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.
СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА АКЦИИ, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.

Докладчик съдията Борислав Белазелков
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:

1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.
а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;
б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК солидарно и другият съпруг;
в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му, върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;
г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28, ал. 3 СК.
2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска такава регистрация лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22, ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност.
От разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ по аргумент на по-силното основание следва, че съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо, когато предмет на прехвърлянето не е цялото предприятие, а само негов отделен елемент (напр. отделни машини и съоръжения или определен недвижим имот). Основно съображение за посочената правна уредба е целената сигурност и предвидимост в търговския оборот. Те биха били силно застрашени, ако валидността на търговската сделка се постави в зависимост от съгласието на другия съпруг. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър само по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съпругът-нетърговец е трето лице по отношение на това прехвърляне, поради което е неприложимо изискването на чл. 22, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 СК относно валидността на сключваните сделки във връзка с осъществяваната от едноличния търговец търговска дейност.
Граматическото и логическото тълкуване на чл. 614, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТЗ налагат следните изводи:
- предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество;
- в предприятието на едноличния търговец могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Това е уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния търговец, когато той е в брак.
В подкрепа на разбирането, че предприятието на едноличния търговец е обособено от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност, е и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, според която наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието. Законът има предвид, че съпругът-нетърговец, който се включва в кръга на законните наследници, ще поеме за управление нещо, което е извън и отделно от съпружеската имуществена общност.
Търговският закон в чл. 58 не предвижда вписване в търговския регистър по партидата на едноличния търговец на обстоятелството, че той е в брак. Ако съпружеската имуществена общност би била противопоставима на трети лица, претендиращи права срещу едноличния търговец, това обстоятелство би подлежало на вписване.
Съпружеската имуществена общност е непротивопоставима на кредиторите на съпруга едноличен търговец за разлика от уредените в ГПК особени правила за изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи - съпружеска имуществена общност - чл. 389а до чл. 389д ГПК. Взискателят, насочващ изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде кредитор на едноличния търговец. В този случай едноличният търговец ще отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност извън търговското предприятие, така и с цялото имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му.
Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопанския риск, който носи едноличният търговец. На съпруга нетърговец се заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и съответно съпругът нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчно-облагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. Също така според Закона за счетоводството съпругът нетърговец няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби.
Семейните кодекси от 1968 г. и 1985 г. са приети при различни от сегашните обществено-икономически условия - липса на свободен пазар. В периода 1968-1989 година търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършвана. Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската имуществена общност сочи, че не случайно в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. се говори за "упражняване на занятие", а в чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. се употребява формулировката "упражняване на професия". И двете разпоредби нямат и не са могли да имат предвид упражняване на търговска дейност, тъй като действуващите към момента на приемането им нормативни актове са позволявали само извършването на услуги, производство и търговия на дребно.
Режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване нуждите на семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК.

Изложеното позволява да се формулира следният извод:
Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.

С оглед това разрешение на поставените въпроси в б. "а", "б", "в" и "г" следва да се отговори:

а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор, тъй като съпружеската имуществена общност е изключена. Съпругът нетърговец не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
б) Съгласно чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Законодателят въвежда императивно това правило, тъй като съгласно чл. 18 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат да отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното му имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.
в) При реинвестиране от едноличния търговец на доходи в търговското предприятие, предвид неговата обособеност, върху придобитото не възниква съпружеска имуществена общност. Единствено от волята на едноличния търговец зависи, дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове съпружеска имуществена общност.
г) Възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите. По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.
2. С иска по чл. 29 СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена общност. Няма пречка този иск да бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие. При наличието на съответните предпоставки същият иск може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче, трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като при определянето дела на съпруга нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.
3. Дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дялово участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.
Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й.