дипресия ли е ?

Здравеите мами,Алекс е на 14 дни и е едно много кротичко бебче,но мама полудява.Чувствам се много странно,вдигнах кръвно ,пулса ми е слаб,рацете ми изтръпват,паникйосвам се.На някои случвало ли се е .Днес смятам да ида на лекар .но все пак търся личен опит.Как беше при вас....моля споделете

Имаш някои от симптомите на паническо разстройство, което се дължи на ниско ниво на серотонин (и на някои други фактори). Нормално е след раждане да има промени в нивата на хормоните.

Паническото р-во се лекува с психотерапия и антидепресанти, но пък при него обикновено не се вдига кръвното, така че може при тебе да е нещо друго.

Ако имаш нужда от още помощ, пиши в клуб "Медицина".

Успех!
И да сложиш снимка на сладкото бебе.

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Спокойно миличка. Не вярвам да е депресия. Депресията се изразява много силно и определено се плаче ама МНОГО за щяло и нещяло. Тук правят след 6-тата седмица един тест, чрез който решават дали си в депресия. Има 10-тина въпросчета от сорта дали ти се плаче постоянно, дали ти идва наум да се самоубиваш, чувстваш ли се безпомощна, самообвиняваш ли се. Ей такива работи. Пък и не вярвам някоя мама да не е минала от следродилната депресия ,но разбира се в по-лека форма.Поне с първото бебе е така. После вече си "печен" в тая област и не се шашкаш толкова
Целувки за бебчо

много нежно и ненатрапчиво помага хомеопатията, но не смея да ит препоръчвам конкретно вещество, защото не съм спец.

Напиши в едноименния клуб и ще ти отговорят и се ориентирай към специалист.

Май всички сме го минали, но си обърни внимание.

Не е депресия. Просто е много малко още бебчето и затова имаш пристьпи на паника- това е нормално.
Ако имаш вьзможност излизай по-често- дьлгото стоене в кьщи не е особено здравословно. Не те сьветвам да гьлташ някакви хапчета че никога не се знае (колкото и добри да са) дали няма станеш зависима от тях в бьдеще и при всяка трудност да си на антидепресанти. Всеки човек има индивидуална реакция относно подобни хапчета.
Движение и чист вьздух доколкото е вьзможно
Срещи с други майки, никакви контакти с негативни натури, или такива които ти дават много сьвети и ти казват даже какво да правиш и те потискат.
Игнорирай всички филми, книги, предавания по телевизията които не те развеселяват.
Ей май прекалих сьс сьветите- ама го казвам защото минах по този пьт и слава богу не сьм пила никакви лекарства- но колко щеше да е хубаво някой да ми даде тогава тези сьвети.......
Успех!

Съвсем нормално е в първите дни да се чувстваш объркана безпомощна и несигурна в себе си. Повечето мами минават през това. Някъде бях прочела, че и кърменето е фактор за поява на следродилна депресия. Добрата новина е, че минава! Кога обаче си остава индивидуален въпрос. При мен беше близо 3 месеца! Ужас! Рев за щяло и нящяло, сърцебиене, тотално падане на духа и понякога нежелание да правя нищо, ама наистина нищо и като капак едно ревящо бебе съвсем влошава ситуацията! Определено става дума за биохимични промени в целия организъм и с времето нещата се балансират и настъпват щастливите и слъчеви мисли и чувства! Никакви хапчета!!!
За мен от позицията на изминалите години мога дакажа, че нямах емоционално близък човек до себе си. Изведнъж от един стереотип на живот минах в тотално различно състояние и от там блокирах. Лек - обезателно някой да помага!!! Ама не за един/два часа на ден, а 24 часово присъствие и позитивна нагласа към теб и малкото ти! Разговори с приятели, излизане навън и смяна на дейностите. Ако за 1 - 2 часа те няма около бебка нищо лошо няма да се случи. Концентрирай се само около грижите за дедето - другото за сега не те засяга! Ако можеш започни да мечтаеш за дните след някакъв определен период, който ти самата си поставиш.
Тук при нас казват: She was blessed with..... children"! т.е. благословена си че имаш рожбичка, не на всеки се случва, нали?
Повече усмивки и успех!

Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш, че можеш да бъдеш чут!

Мен следродилната депресия ме гепи още на 7 ден като ни изписаха от болницата. Там малко или много под грижите на доста персонал се чувствах по добре. Но с прескрачмането на прага гребенчето ми клюмна... И се почна рев, бебе плаче аз след него.. не знаех какво да го правя... чувствах се странно като, че ли някой друг ми беше крив, че нямам време да си доспивам и живота ми се обърна на 180о
Всичко ме уверяваха, че ще мине, че това е хормонално състояние на организма ми и т. н. но аз искам да те уверя, че минава, но само ти и никой друг трябва да минеш по този път. Извървиш ли го, ще получиш най-голямата награда. Удоволствието от това, че имаш дете... С нея идва най-силната обич, която човек може да изпитва на земята.
Съвета ми е да излизаш поне за 1 час на ден. Да се разсееш и ще видиш как с всяко завръщане ще ти става по-добре, че си си у дома при бебето. Ще се чувстваш все по-щастлива.

Дани

Аз, за радост нямах следродилна депресия, поне досега, надявам се и да не ме хване. Може би с изключение на първия ден вкъщи, когато плаках и бях много изнервена. Но моята рецепта са хората - откакто Ивета се е родила всеки ден има някой с мен вкъщи - обикновено мама или мъжът ми. Та, ако имаш възможност, съветвам те да помолиш някой да дойде да постои с теб и бебето. Поне за мен това е голямо облекчение - при това повече психическо, отколкото чисто физическо, в смисъл просто да има, с кого да си говоря, не толкова за помощта.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

всички съвети, които си получила до тук са все хубави. мога само да добавя, че е много важно как се възстановяваш физически. ако нещо те боли и към това се прибави и умората вероятността да се депресираш става по-голяма. опитай се да се стабилизираш здравословно, пий витамини и се храни добре и скоро ще со повучстваш по сигурна