това е Мия

[линк]

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Супер сладурана. Loretta мерси за снимките

Много ти е красива котката. Можеш да и сложиш снимките в темата Галерия. Така няма да потънат заедно с другите теми и ще може всички да я видят.

Красива коткаРуската синя винаги е била една от любимите ми породи. Страхотни животни.....

това ли е Руска Синя?

Сега разбирам защо така се търси :)
Много е хубава!

На каква възраст е на тия снимки?

a wee little girl with a can of gasoline

Здрасти, снимките са актуални, мисля че я снимахме в деня преди да ти ги изпратя. Колкото до възрастта, хората които ни я дадоха казаха че е на около 3 месеца, но според мен е поне на 5-6, а и расте като гъбка. Изненадващо бързо се учи, наясно е с всичко но се прави на ударена. Учим се и ние да си прибираме нещата, за малко да ни струва цената на един залят с вино телефон. В сервиза ни попитаха а котката жива ли е?
Специалистите ще кажат, че не отговаря на стандарта за руска синя защото има бели петна, но това не е толкова важно. Има красива муцунка, контактува и много смешно се обяснява когато и се скараме. С една дума сладур.
Имахме куче 10 години, за съжаление си отиде, ако PanTer помни Чара и побързахме да вземем друго животно ако може да запълни празнотата. Не че се получава, но е по леко.

Да, разбира се, че помня Чара и то много добре.
Какво се е случило?
А аз се чудих къде изчезна.
Съжалявам. Наистина много съжалявам за загубата.

Мия е много красива. Щастливи мигове заедно! Знам, че не може да запълни болката по Чара, но сама по себе си тя е голяма радост.

Много красива котка, но за съжаление снимките доста спомени събудиха.
Навремето имах една руска синя котка, която много си обичах, главно защото я намерих заедно с още едно коте завързани в една торбичка в кофата за боклук. Беше адски мъничка и още не можеше да яде, добре че тогава нашата котка беше родила и някак си я придумахме да ги откърми. Котето кръстих Джесика, макар че всички й викаха Сивушка. Беше най-красивото от всички котенца, но докато се боричкаха с останалите някой я е ударил през окото, ослепя с едното око и в крайна сметка никой не я поиска при раздаването на малките.
После преживя голям шок като умря котката, която я отгледа и стария котарак. Сигурно звучи смешно, обаче изпадна в нервна криза, непрекъснато се криеше, явно я беше страх, че сме изхвърлили другите котки и може и с нея така да направим, не искаше и да яде. Прекарваше почти цялото време в задните стаи и... ги ползваше като тоалетна.
Последният удар дойде когато сестра ми и аз почнахме да се разболяваме много често и умните лекари решиха, че сме алергични към котки, които си беше доста нелепо, от съвсем малки гледаме котки и никога не сме имали проблеми. Обаче Джеси беше натрупала вече доста черни точки и я подарихме заедно с последното котило на Дайна, първата ни котка... Пратиха я на някакво село, и до ден днешен не знам какво е станало с нея, имаме й само снимки...
Съжалявам, че ти ползвам постинга, за да разказвам преживелиците си, обаче спомените изплуваха ясно като видях снимките.
Дано котката ти е жива и здрава!

Life is just a dream on the way to Death.

Хе,прили4а на нашата Августина,която мистериозно из4езна от вилата.
И тя беше сляпа с едното око-леля ми я настъпала една ве4ер в тъмното по главата.И двете се оттърваха-котката с извадено око,а леля ми със с4упена ръка.И с уплаха ,разбира се!Ама пак си се оби4аха.ДОкато един ден Августина из4езна.
Анета,интересно,4е леля ми също упорито си я нари4аше Джеси...

Мдаааа...