Липса на майка

Как се отразява израстването в семейство само с баща и без никакво присъствие на каквито и да било жени, от самото раждане на момичето, на бъдещия й сексуален, любовен, семеен живот?

Qui aime bien, chatie bien.

Не е много здравословно , разбира се. Е чак пък хич да няма жени? Баби, Лели, Приятелки на таткото. Все някоя трябва да има на небосклона, а?

Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш, че можеш да бъдеш чут!

ama tova vjarno mnogo interesna tema

Не, в пълна изолация. Не е имало такива наоколо. Някой няма ли да даде по-разширено и задълбочено мнение?

Qui aime bien, chatie bien.

И те къде живеят на някой самотен остров или в някоя далечна хижа в планината? Имам чувството, че опипваш почвата. Ами разбира се, че ще се получат някои отклонения. Самия факт, че няма да има обек за идентификация на един по-късен етап кой знае на какви метаморфози ще станем свидетели. Имаме нужда и от двата пола за да формираме "Аз"-а.
На колко годинки е момиченцето? Каква е социалната им среда, стереотипа на живот? Трябва да дадеш повече инфо за да се получи диалог. Това до тук е пълноценен отговор на поставен от теб въпрос - как ще се трази липсата на майка - зле!!!!!

Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш, че можеш да бъдеш чут!

Момиченцето е на 23 /т.е. аз/.

Така е, нямало е роднини наоколо навремето, много малко пъти съм виждала някои от тях - според техните разбирания не сме били "нормално семейство". Доколкото разбрах наскоро, някои от тях дори злобеят, че не съм станала боклук според очакванията им. Поне това, което аз осъзнавам, е, че в резултат на това отхвърляне от всички от много малка, сега не вярвам, че въобще е възможно някой някога да ме обича.

Qui aime bien, chatie bien.

Аз съм израснал без баща (развод - бях 10 годишен.). Наоколо нямаше много мъже, които да играят ролята на илюзорни сурогати.
Майка ми например е израснала в семейство, в което е била почти напълно пренебрегвана от родителите и роднините си. Имала е по-голям брат, който е бил почти винаги в центъра на фамилното внимание.
Говорил съм си с нея много пъти и тя винаги ми е казвала, че е имала чувството, че никой никога не я е обичал. Аз я обичам...
Баща ти как се отнася с теб?
Искам също да те попитам, според теб ТИ самата способна ли си да обичаш? Т.е. имаш ли това (гадно) чувство, че съзнанието ти не може да достигне до такава категория емоция?

Как се отнася баща ми с мен ли?!...Ами, той е особняк /и той ли?, би казал някой от познатите ми/. Винаги вкъщи е била някаква потискаща атмосфера, непрекъснати упреци, скандали, обвинения, мрънкане, които продължават и до днес. Аз никога не съм правила нещо, с което да го накарам да се срамува от мен, но въпреки това с мен се държи като с животно. Той е от този тип хора, които с непознати хора е кротък като пале, мълчи си и търпи техни обиди и подигравки, а после си изкарва яда на "своите", в случая аз. Не е имал "приятелки" през годините и цялото му напрежение се стоварва върху мен, аз нямах достатъчно сили да се справя с това....Така и аз приемам положението да съм сама като абсолютно нормално. Поне по мои наблюдения, много хора са с някого само и само да не са сами, аз не разбирам това...

Не знам дали мога да обичам, със сигурност знам обаче, че ми е много трудно да се доверя на когото и да било.

Qui aime bien, chatie bien.

Няма значение какво твърдят различните теории - една теория казва едно, друга - обратното! Освен, че си израстнала без присъствието на жени, и баща ти е "особняк", и атмосферата е била потискаща ... Като гледам, обаче, пишеш разумно и грамотно, което не се среща чак толкова често в клубовете.

Няма как да получиш изчерпателен отговор за всички последствия от "възпитанието" ти, освен ако не се подложиш на психоанализа за 3-5 години. Само дето не знам кой ще ти я направи в България.

Аз бих ти задала други въпроси - искаш ли сега нещо да се промени в твоя живот? Винаги ли мислиш, че никой не те обича, или само от време на време? Искаш ли ти да създадеш нормално семейство? Какво означава според теб "нормално семейство"? С кого живееш сега? Имаш ли приятели?

Какъв е твоят отговор на първия ти въпрос: "Как се отразява израстването в семейство само с баща и без никакво присъствие на каквито и да било жени, от самото раждане на момичето, на бъдещия й сексуален, любовен, семеен живот?"

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Да, не малко неща в живота си искам да променя, но всичко се случва прекалено бавно, което е влудяващо....

Не е само от време на време, каквото и да върша, вътрешно винаги чувствам неудовлетвореност и остра липса на.....не мога да определя какво. Отстрани животът ми изглежда интересен, а аз с каквото и да се занимавам, все не съм доволна впоследствие, и все искам да опитвам друго и трето, и си мисля, че това ще ме направи щастлива, а усещането за празнота си остава.

"Нормално семейство" за мен е не "майка, баща + две деца", а по-скоро си представям онези малък брой семейства, в които като погледнеш мъжът и жената, ти се струва, че току-що са се оженили, а не преди 15 години. И където хората общуват човешки и с любов, без агресия.

С баща си живея.

Не знам приятели ли да ги нарека, или познати, защото не съм им доверявала тези факти за себе си, т.е. не говоря за себе си, освен с тези, които ме познават от много малка. Имам приятели, но това не ми стига....

Някой по-горе зададе въпрос дали мога да обичам - е, опитах два пъти, но ми подхвърлиха трохи време и внимание в отговор, а за любов е абсурд да говоря. Единият беше с 15, а другият с 10 години по-голям от мен, но ме възприемат като "сладуранка", "мило и хубаво момиче", и нищо повече...И пак това чувство, че давам, давам, а отсреща няма никой....

Qui aime bien, chatie bien.

Някой беше казал, че "Доверието това е Любовта в младежките си години"...
Ще те питам прямо: Ти какви сексуални фантазии имаш? Т.е. склонна ли си към садизъм/мазохизъм в леглото (и не само там)?
Възможно е да си в депресия. Пишеш, че чувстваш (по-скоро "не чувстваш") само празнота у себе си и че почти нищо не може да я "запълни" тази празнота. В повечето случаи хора на твоята възраст и положение прибягват към някакъв тип "леки" опиати с цел (подсъзнателна най-вече) "изкуствено" предизвикване на приятни (благи) чувства. Ти употребяваш ли такива субстанции (марихуана, екс.,)?
Моля те бъде пряма с мен. Най-малкото сме анонимни.

ПП. Не те питам повече за баща ти, защото няма какво да ти кажа относно него. Ти си достатъчно интелигентна за да си разбрала, че той няма да се промени (вероятността е почти нула... "почти", все пак). Ти си знаеш какво ще става м/у вас оттук насетне.

Честно да призная, не съм пушила марихуана, нито екстъзи съм пробвала, нито съм се изкушавала да опитам. От тийнейджърството насам съм прекалено разумно момиче /е, в седми клас пуших един месец червена "Фемина" / Не обичам и алкохол и въобще не пия. За тази празнота забравям, когато се занимавам с някои видове спорт, имам влечение и към някои екстремни спортове, това е, което ме кара да чувствам, че живея.

Относно сексуалните фантазии - на базата на досегашния си скромен опит искам много нежност, ласки, милувки, и пр. С тези двама, с които съм била, все ми се струваше, че не са достатъчно мили с мен, че са мъничко груби /в леглото/.

Иначе душевните ми терзания и самоизмъчвания са почти постоянни.

Qui aime bien, chatie bien.

Като споменаваш за садо-мазохизъм, се сещам за един от малкото френски филми, които са ми харесали, "Пианистката", жесток филм, заслужи си трите "Сезар"-а.

Qui aime bien, chatie bien.

Откъде идва усещането за празнота?
Остра липса на какво?
Какво ще ти бъде достатъчно?
Кое ще те направи щастлива?
Можеш ли да обичаш и можеш ли да се доверяваш?
Защо харесваш по-възрастни мъже?
Защо харесваш мъже, които не ти дават достатъчно?
Каква връзка има всичко това с факта, че си израстнала без майка?

Оговорите са у теб. Ако решиш да ги намериш с помощта на психолог/психотерапевт, може би ще са необходими години. Доколкото познавам нивото на психотерапията в България, най-добро като съотношение на време/цени/резултати ще бъде, ако се запишеш в група по психодрама.

Има и друг път - забравяш горните въпроси и остава само един: Кое искаш да се промени по-бързо?

А може би просто ти е мълко тъпо напоследък заради последната раздяла... И при следващата среща всичко ще бъде наред!

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Второто ми допада повече. Лозето иска мотика, не молитва. А и времето е ценно, не бива да губим такова във вайкане и оплакване, особено ако сме само на 23

Малко тъпо заради последна разлъка ли?! Не, малко тъжно, че някой не ме обича така, както ми е нужно. Но насила хубост не става, казал си го е народът!

Qui aime bien, chatie bien.

Извини ме, че не ти писах по-рано. Зает съм...
Марихуаната е хубаво нещо, стига да не се прекалява с нея. Няма да навлизам във философски разсъждения подплътени с научни доказателства затова, че марихуаната в крайна сметка не е толкова вредна, колкото политиците (и някои други соц-структури) искат да ни накарат да вярваме, че е.
Питах те за сексуалните ти фантазии и желания, за да определя как се е развила тази ти под-психика в средата, в която си израсла.
Изглежда, че натуралният интелект, който притежаваш ти помага да намираш рационални решения, които "надделяват" над някои подсъзнателни психологически "атаки".
Прочетох и другите ти мнения и мисля, че вече си намерила наполовин решение на проблемите си. Също така мисля, че тук можеш да намериш само съчувствие (или по-лошото - "инфантилни" подигравки), но не и задълбочен анализ в/у състоянието ти.
:-) Дано скоро се отърсиш от тегобите си... Успех!

Здрасти!
Прочетох и това, което са ти писали другите досега - някои от тях са интересни и правилни, някои са... - как да кажа - "за да има какво да си напишем". Не че това, което ще ти напиша аз, ще е кой-знае-какво, но си струва да му отделиш 2-3 минути.
В момента се върнах към една книга, която бях зарязал за няколко месеца, защото тръгнах да се занимавам с други неща, но точно днес, докато пътувах във влака, прочетох нещо много вярно. Сега ще ти го препиша дословно. Може да е малко дълго, за което моля да ме извиниш, ако ти се стори неподходящо...
"Голяма част от елементите, които поглъщат най-много време пир традиционната психотерапия, може да бъдат остранени. По-специално, следните 3 момента:
1. Не е необходимо да се дълбае надълго и нашироко, за да се стигне до същината на проблема. Защото винаги става дума за неудовлетворителна настояща междуличностна връзка. Обикновено проблемът е напълно очевиден, но въпреки това клиентът понякога го отрича. Ако се съглася с него, може да ни отнеме месеци да се ровим в миналото му, за да търсим нещо друго или някой друг, станали един вид предпоставка за сегашните му затруднения и душвен конфликт. Убеден съм, че трябва да успея още по време на първия сеанс да преодолея отричането на очевидното и да се заемеме с настоящата неудовлетворителна междуличностна връзка.
2. И тъй като проблемът е винаги в настоящето, излишно е да се провежда продължително изследване и анализиране на миналото на клиента. Ако например той никога не е съумял да се научи да има доверие на хората, защото като дете е бил жертва на извращение и насилие, за него ще е невъзможно да има удовлетворителна интимна връзка в настоящето. Но ако се отдели твърде много време на анализиране на миналото, това може да тласне човека към погрешното убеждение, че не е в състояние да реши проблема в настоящата си връзка, преди да е успял да си изясни напълнои да разбере какво, защо и как именно се е случило в детството му. И нещо повече - дългото ровене и анализиране на миналото може дори да му внуши, че тогава са се случили толкова много и сложни неща, че и цял живот няма да му стигне, за да ги осмисли и разбере, а следователно - и че никога няма да успее да се изявява ефективно и да се чувства удовлетворен от настоящето. Убеден съм, че за него е много по-важно категорично да му се заяви истината: Миналото е минало, каквото и да било - било е; не е в състояние да промени нещо, което той самият или някой друг е сторил в миналото; единственото, което може да направи, е, с помощта на терапевт, да си изгради едно по-пълноценно, ефективно и удовлетворително за него настояще.
3. При традиционната психотерапия се отделя безкрайно много време да се задават въпроси и да се изслушват оплакванията на клиента за симптомите, които изпитва, за постъпките на другите хора край него, за обкръжението му и тъй нататък, и тъй нататък - до безкрай. Но в действителност, колкото повече окуражавате или позволявате на клиента да затъва в подобни оплаквания, толкова по-значими и по-потискащи започват да му се струват те, като това затруднява още повече преминаването към реалния проблем - КАКВО КОНКРЕТНО РЕШЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ, КАКВО ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕ И НЕЗАБАВНО ДА ПРЕДПРИЕМЕ В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ. ЧОВЕК НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ НАД КОГОТО И ДА БИЛО ДРУГИГО, ОСВЕН НАД САМИЯ СЕБЕ СИ... Съсредоточаването на вниманието върху настоящата проблемна междуличностна връзка, избягването на ровенето в миналото и прекомерните оплаквания относно настоящето, както и наблягането върху конкретните действия, които клиентът може да предприеме, не само съкращават продължителността на психотерапията, но и помагат на съответния човек да осъзнае, че ИМА ПРАВОТО И Е СВОБОДЕН ДА ВОДИ ПО-ЕФЕКТИВЕН И УДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН ЗА НЕГО ЖИВОТ... [ВСЕКИ] РАЗПОЛАГА СЪС СВОБОДАТА ДА ЗАБРАВИ МИНАЛОТО И ДА ПРЕСТАНЕ ДА ОБВИНЯВА ДРУГИТЕ - НЕЩО, ОТНЕМАЩО МНОГО ВРЕМЕ И ДУШЕВНА ЕНЕРГИЯ, КОИТО МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА МНОГО ПО-БЛАГОТВОРНО ЗА СЕБЕ СИ, КАТО ВЗЕМА ПОЛЕЗНИ РЕШЕНИЯ ЗА СЕГАШНИЯ СИ ЖИВОТ.

Книгата се казва "Теория на избора" на Уилям Гластър - на места е твърде "американска" (разбирай - глуповата), но има доста верни неща в нея. Няма смисъл да я четеш цялата. Това, което всъщност искам да ти кажа, като сбия в няколко изречения нещата, които преписах по-горе, е че всичко е в твои ръце. И, ако не можеш да промениш миналото, то бъдещето зависи изцяло от теб - не се фиксирай върху минали неща. Наистина не е лесно да живееш без майка или без заместител на женския модел и наистина има опасност да не успееш да си създадеш правилни стереотипи, но - помисли само - кой е казал, че хората с двама родители задължително успяват да си изградят такива!? Наскоро гледах филм за момче, което бяха настанили в помощно училище само защото социалните работници бяха решили (без да го изследват!), че е задължително, щом родителите му са умствено изостанали, и то да е. Така или иначе, там то (и по-късно той) срещна жената на живота си - също умствено изостанала. Имаха дете - нормално развито! В края на филма мъжът каза нещо от типа: не съжалявам за годините в приюта, защото сега имам страхотно семейство, което нямаше да е същото, ако не бях ги прекарал там. Та, искам да кажа, че всичко зависи само от теб - ако смяташ, че имаш нужда - консултирай се с терапевт - няма да навреди, но и няма да помогне, ако сама не го направиш... останалото са само теории, които всички такива като мен са попрочели тук-таме...

Нямам време да чета отговорите ти на долу. ако искаш пусни ми бележка за продължение на диалога.

Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш,че можеш да бъдеш чут!