ЕТЮД

"Отсъствието на жената - още топло-
разпускаше на кактуса бодлите.
Помръкваше лицето на мъжа.

Нима и празнотата хвърля сянка?"
..................................

Импровизирайте, ако можете да приемате предизвикателства...



Скорпион захапал опашката си!

притихва недокоснатата арфа-
и мисълта и разсеяана,вглъбена...

....сянката,от силуета-близо е.

По студено не може да бъде,
по-истинала вечерята,
времето и мъжът...

Скорпион захапал опашката си!

........
оставям това без думи-много е хубаво и много дзен.........
Благодаря!

Скорпион захапал опашката си!

O, недей.
Удоволствието е изцяло за мен!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Mnogo e hubavo

Благодаря. Цялата тема е хубава. Необичайна...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Stilut na Tikva* i na men vinagi mi haresva

а ти що не дадеш нещо магийно?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ето и нещо от мен по темата:
***
Вятър в локва.
Светещ прозорец.Джаз.
и
Цилиндър излъскан до черно
и димящо кафе със горчива цигара.
Мъж разплакан на чакаща гара.
-После-
Дъжд разплакан на същата гара.
Недопито кафе, изгасена цигара.
Черен джаз в още светещ прозорец.
Мисъл тръпнещо мокра.
-Вятър-
И удавен Цилиндър във лъскава локва.


Скорпион захапал опашката си!

Благодаря Ви, само вие ме разбрахте пречупено през вашите усещания.И аз харесвам хората със стил, но често се оказва че повече ми харесва стила отколкото те самите;)))

Скорпион захапал опашката си!

отсъствието му рисуваше картини
на прекрасните им мигове заедно,
секундите щастие и болка
толкова пренебрежимо малки
и независими един от друг.
тя беше щастлива със него
истински,
той казваше, че също,
но я оставиха да умре
така наречената любов...
изгориха пътеките към себе си
и се опитаха някакси да забравят,
че някога изобщо са се имали.
не знам дали ще съумеят,
аз просто разказвам тук истории
за срещи и за раздели...

благодаря за нещото, което ме извади от прозата на железните корабни стени. усещам, как се губя понякога. И добре, че усещам. Иначе бих наистина се изгубила.

"I really think that we could make it good...."

..."Устата й хубава, очите й зелени!"...
...Вече не мога да погледна котки!!!...



.......................................................
"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

pribiaiki se ve4er sam
za vsiki hora nepoznat
razbiram 4e tova koeto znam
e samo imeto na tozi grad

.........i samo vlubenite stradat

Дали ще дръзна някой ден
да ти призная как за миговете
с теб живея или подчинена на
отколешната женска гордост ще
мълча .
И продължавам да се питам
До кога ли можеш да ме чакаш !?
Кога ли изморен от неизвестноста
ще си тръгнеш без надежда да севърнеш
някой ден.
Търпелив си знам!
Неуверена съм знай!
Не ме упреквай !!!!!
Някой ден ако Господ е рекъл
ще ми стигне смелоста на глас
да кажа двете думи от който толкоз ме
е страх.
И в сивото си ежедневие останала бих сама
ако не бяха спомените общи.
А те се гонят и препускат и успея ли
да хвана някой разбирам че светът замрял е в него.
Така ли е или са мечти ,а спомени не са !?

Нерешителна и плаха дълго писах върху листа бял
и трих и пак писах ………………..
Дали ще разбереш какво съм искала да кажа ……………….!?