Тъжно ми е

А навън има толкова слънце.
Ще разправя накратко - имаше един приятел, с когото се запознахме наскоро, а го чувствах страшно близък от самото начало. Но всичко се развали, защото той не разбираше защо за толкова кратко време изпитвам толкова силни, приятелски, подчертавам :), чувства.
До вчера бях щастлива, а сега пиша стихове на поразия, нали от щастие не се пиша, ама от тъга...ум да ти зайде.
Кажете ми нещо шантаво и успокояващо, моляяяяяяяяяяя.
Искам си приятелите!

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Нещо шантаво? Нещо шантаво... "Нещо шантаво." Хм, това не е достатъчно шантаво. Не мога да мисля. Не мога. Да мисля. Не. Мога да мисля. Мога ли да мисля? Не. Не? Мога да мисля! Я сега да измисля нещо. Ъъъъъъ. Това е буквата "ъ", повтаряща се 6 (шест) пъти, като първата е главна. Какво започва с главна буква Ъ? Освен село Ъглен? Ами ето - например междуметието "Ъъъъъъ". Също така и междуметието "Ъъъъъ" - схващаш ли разликата? Едното изразява малко по-дълго колебание от другото. Понякога точно разликата в колебанията между "Ъъъъъъ" и "Ъъъъъ" може да е фатална! Затова вмимавай с колебанията - не ги удължавай прекалено много! Също така внимавай и за душевното си равновесие по отношение на въпросите с приятелите - и него не го нарушавай за прекалено дълго време Писането на стихове е добра терапия, а също и вицовете. Като се сетих за вицове и за междуметието "Ъъъъъъ", една мутра отишла на изпит и трябвало непременно да го вземе според уговорката, затова професорът задавал на мутрата много лесни въпроси. Например: "Коя държава граничи с България на север?" Мутрата отговорила с "Ъъъъъъ". "Добре де, коя е столицата на България?" Мутрата пак: "Ъъъъъъ." Професорът се объркал - какъв толкова лесен въпрос да му зададе, че да му пише 3? Разколебано попитал: "Ъъъъъъ, колега, колко прави 2 и 2?" Обаче мутрата пак измучала дежурното "Ъъъъъъ." Тогава на професора му просветнало най-сетне, той си въобразил, че е налучкал верния тон на разговора, че е вникнал в душевното състояние на младия си колега, че е намерил път към сърцето му... или към мозъка му... макар и да не бил уверен има ли поне едно от двете в наличност. Но този път професорът не допуснал колебанието да го завладее отново и бързайки да не изтърве момента на просветление, изстрелял победоносно печелившия въпрос: "Колега, с коя буква започва думичката "ъгъл"?" "Амииии" - отговорила мутрата...

А знаеш ли вица за зайо-байо и мечкопора?

познaто ми е....
виж сегa , aз ей сегa нaдрaскaх нещичко мaлко, по зaдaчкa зaкaчкa нa тaковaтa, още не е довaрено, добоядисaно, aмa ще ти го покaжa първо нa теб, щото нa мен докaто се опитвaх дa си подредя думичките ми беше весело... тa дaно ти изпрaтя мaлко веселост и нa теб :)

Великденскa шaренийкa :))

Първото яйце червено
Туй е зaдължително
Със цвеклото превaрено
Ще го оцветим знaчително

Второто яйце във синьо
С синятa метличинa
Тa дa пометем през прaгa
Злото във поличбите

Третото яйце във жълто
С лук и ореховa шумa
Дa е житен клaс нa пълно
Дa покривa дaже друмa

A четвъртото в лилaво
От нaбрaни боровинки
Плодове дa връзвaт здрaво
Сливи , ябълки в грaдинки

Петото зеленооко
От зелени треволяци
Дa е нa сърце широко
И изпълнено с мерaци

Шестото дa бъде бежо
От еловите шишaрки
После пъргaви ръчици
Ще му сложaт шaрки

Хaйде отнaчaло :)))


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

За такива случаи като твоя (с които имам личен опит) с пълна сила важи поговорката "Насила хубост не става". Просто сте се разминала с твоя приятел. Жалко, да, но нищо не можеш да направиш. Затова докато тъгуваш и римуваш, можеш да ни пуснеш някое стихче.

Шантаво и успокояващо. Едновременно ли? Май това, което е шантаво, трудно може да мине за успокояващо, и обратно. Аз ще пробвам с успокояващото.

Летя и безбрежно се нося
над огромно зелено море.
С пръстите леко докосвам
на тревите нежните върхове.

Те ми отвръщат с милувка,
даряват ми свеж аромат.
А цветята разтварят в целувка
венчета към целия свят.

Ефирна и лека аз плувам,
привързана с тъничък лъч.
И радвам се, че не сънувам.
My Goodness, thank you very much.

... че не съм забравила.

Много е весело!

Можеш да направиш и едно шарено куплетче.

Първо ще го пусна тук, после може би в Поезия, там като нищо ще го размажат...

Мой несрещнат приятелю,
колко пъти те срещах,
колко пъти
се разминахме,
навели глави.
Мой единствен приятелю,
с този дървен кръст тежък
как не те разпознах,
как отмина ме ти?
Колко много се вглеждах
във очите с надежда,
все по-жадно те търсех
опипом из света.
Колко пъти си мислех,
че съм те намерила,
колко кратичко щастие,
колко дълга тъга.
Колко стихове, мой
несрещнат приятелю,
пак ли тръгваме двама
на различни страни?
Колко дълго те търсих
след толкова срещи
все по-малко вярвам,
че това ще си ти,
все повече знам,
че когато се срещнем,
един кръстопът
ще ни събере -
един кръстопът
под звездните свещи
на две разделил
това общо сърце -
ще ти върна сърцето,
което в началото,
което в началото
с теб рамених
и ще тръгнем,
приятелю,
със тебе ще тръгнем
както винаги
както винаги
на различни страни.

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

разсмях се :))))

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

много е хубавко стихотворението ти, ще си го науча наизуст и ще си го наричам, когато боядисвам яйчицата.
Благодаря ти.


On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Нуше, не тъжи бе душа. Ами пиши, пиши - тва е истината:)
А като прочетох това, дето си го написала и се сетих за нещо другичко, писано от една позната, за същото нещо. И ще го пусна, ако позволиш.

Разминаваме се...
Винаги.
Различни пътища,
различно време,
различни начини
да кажем "сбогом"
и "обичам те"...
Разминаваме се...
Може би не е написано -
там някъде
в голямата ни книга,
че някога
случайно ще се срещнем
и може би
ще бъдем пак щастливи...
Разминаваме се... Пак.
И този път е още по-болезнено
да знам, че съществуваш
някъде,
че може би си близо
и те има,
но няма да се доближат
посоките
и пак ще си останем
странници.
И все ще търсим другия
с очите си -
пребродили космичните
пространства,
видели всичко
с полета на птиците
и впили корените си
в земята...
Докато някой ден,
(когато дойде времето)-
посоките от скръб ще се разплачат,
звездите ще ни станат предводители,
а тишината ще замре
в очакване...
И нашите души ще се открият,
за да си спомним
за неизживяното...

Утре пак ще си щастлива.
напиши повече за цветница, от митологична гледна точка:))))

Ооо, на мен рядко ми харесват стихове, но това ми хареса, наистина Има в него истинска поезия Но се нуждае от мъничко изглаждане на ритъма и избистряне тук-там и ще стане великолепно... не смея да пипам чужди стихове, защото обикновено се чувствам сякаш бъркам директно в оголен нерв на автора, обаче когато си струва, направо ме сърбят ръцете... в името на красотата... (навели-свели, опипом-пипнешком и т.н.... ъъъ, сори, ако те засягам ) Прочетох го още веднъж и още веднъж, ооо, все повече ми харесва

Звучиш искрено и малко объркано. Приеми коментара ми само като едно мнение, а не като критика.

чие е?

Звучи сякаш аз съм го писала, на кого е? Записвам си го, да ми е под ръка, чудесно е, поздрави познатата си от мен! Ще драсна някой ред за Цветницата скоро.
Между другото, то се оказа Идна многУ Убъркана иСтория това с приятеля. Убачи се чувствам като пате в кълчища. Поне не ми е тъжно вечИ. ПишЪ тЪка, щотУ се лигавя.


On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Напълно си прав, аз не пускам обикновено току-що написани стихове, особено такива под влияние на емоция, ама така се случи. Сега тоя стих ще седи в чекмеджето, да поотлежи, после ще го редактирам и пак ще ви го представя. Ти ако имаш други конкретни забележки, като например къде не ти харесва ритъма, давай смело, даже ще се радвам. Земи си пусни кю-то, между другото, че трябва да говоря с теб по важни дела, хехе.
Благодаря много за всичко

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Така е, много е набързо написано и необработено, напълно си права. Благодаря за мнението, определено го ценя

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

кви цветни ги реди тази котка бе:))))
ще ме извиниш, че няма точно така да ги боядисам(то изобщо не се допирам до яйце), ма песничката ше си я пейкам:) може ли, аааа? може ли, може ли? малко като дете-идиотче, ама малко само

хе хе тва е на една другарка - телефонистка, дето все обърква жиците и попада не там където требе. ма ше се научи, се някога (мноо ме кефи да говорим като шопски сеЛянин)

приятелчето сигурно се е разсърДило, че го възприемаш само като приятелче, както ти Дееебело подчерта, и се е фръцнал като госпоица. бе знаеме ги тия номерца - нали ти казах, че не растеме по дърветата
аз пиша така - щата по принцип требе да запазим автентичността на региона - от научна гледна точка, демек