Сенки

Полазват като змии отровни сенки
издишват свежестта, стаена в мен
въздигат сивотата си в зелено,
а аз оставам отстрани смутен.
Пълзят навсякъде, където мина
задъхват се да гълтат цветове.
Дали ще свикна в идните години
където ида, сянка да снове?

Сега не знам от сенки да се пазя,
ни утре, нито някога ще знам.
Не могат те по мене да полазят -
наблизо ли съм, бягат по-натам,
снаги простират върху цветовете,
които търся с борина в ръка.
А сенките се раждали така -
когато в тъмнината нещо свети.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Къде се загуби?

Радвам се ,че отново ще чета прекрасните ти стихове!

бъди като Прометей!

радвам се и аз да те видя:))

къде си бе човек:))) Ма що нещо си позеленял от последния път като те видях/четох. Не се ядосвай, хората са секви. Нали ще поостанеш, че нещо ме е налегнала носталгия:)))

за теб - винаги
отсъствието ми се дължеше на обективни причини.
никой субект освен мен не може да определя дали ще бъда тук или не.

щем - не щем,
ще се четем!


Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

и аз се радвам да се видя
теб също

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

нежността не се губи

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Не мога да я хвана таа сянка и т'ва е!

сенчеста работа...
поне дремни на сянка

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]