Мъжът ми е

долнопробна свиня, която хойка още от сватбата ни - това го разбрах едва тази година, иначе вярвах до такава степен на тъпото говедо, че в момента не мога да го пратя на майната му, защото съм безработна домакиня, финансово зависима от съпруга си - не знам какво да правя!!!!!!!

Чакай малко бе джанъм, жена ми беше безработна домакиня, беше финансово зависима от мен, и въпреки че не съм долнопробна свиня, нито пък съм хойкал, ме прати на майната ми, без да се замисли как ще свързва двата края, за което и свалям шапка. А ти какво - ще траеш, щом поставяш нещата така - Трай и продължавай да самосъжаляваш бедната си душичка, че нямаш кинти. Като гледам няма и да имаш!!!! Трай и целувай ръка че съпругът ти търпи до себе си такава дето го нарича долнопробна свиня!!!!! Трай свиньо!!!!

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

че как така толкова достоен момък като теб който дори не е свиня, камо ли пък долнопробна, са го пратили на майната му?

са достойни и превъзходни като Лили...


Love should be everything or not at all...

точно така:)))

Ти знаеш ли колко е далеч "Майната му"??? Знаеш ли колко дълго се пътува до там? Имаш ли представа, че билетите до там, а и за обратно са безплатни, но се раздават по списък и от точно определени хора. Като гледам обаче ти не си от тях. Хайде сега прочети го отново, ако имаш въпроси - питай!

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

и колко ще да е далеч "майната му"?
Ако там имаше поща за да може мазният изрод да ми праща пари бих му издала билета още тази секунда!

Мила, вариантите са два:
1. намираш си работа и се взимаш в ръце
2. почваш да хойкаш и ти, вследствие на което вероятно загубваш самоуважението си и след около година си пак тук със същия въпрос и добавка към него - 'мъжът ми е долнопробна свиня, също като мен...'

Сега сериозно, намери си работа, прави нещо, не бъди зависима. Макар и с малко пари е по-добре, отколкото да трябва да искаш джобни всеки ден!
И тръгни по своя път, независимо със съпруга си или без него.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Кефиш ме
Не можеш да издаваш билети, за "Майната му". Не всички го могат. А в "Майната му" има поща, макар че поща за изпращане на пари за последно в моя съзнателен живот използва баба ми, когато ми прати 10 лева в казармата, че да имам да си купувам "фафли". Аз редовно изпращам пари от "Майната му", но на човек, на който ти казах, че свалям шапка.

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

лесно е да се каже "намери си работа и се вземи в ръце"
хайде, да кажем ще си намеря работа, но какви пари ще изкарвам с тази работа и за какво ще ми стигат те?каква свобода ще си купя с тези пари - по-голяма или по-малка отколкото имам сега?
мислиш ли че е възможно внезапно да преуспея и от домакиня хооп!да се събудя като една потресваща бизнес дама?еееех, как бих наритала тогава нечий добре познат задник

и ти ме кефиш

явно си соу хепи пърсън, пратен недоброволно на "майната си" , пари праща, та чак шапка сваля
ех, блазе ти, де е у мъж ми, туй говедо злополучно, такъв късмет

Ако ти,моме,не си поредната провокация в този клуб,ето какво ще направиш:обличаш се подобаващо и излизаш да търсиш клиентиИначе с това мислене на проститутка не те виждам,честноМи като не ти харесва вече,дигай си парцалите и си заминавай,кво стоиш и чакаш някой да ти донесе и да те храни, пък на всичкото отгоре и да го плюеш из клубоветеОт такива като тебе ме е срам че съм женаКак пък не се научихте че никой не ви е длъжен,бе,пари ще ти праща,грънциЕдин шут заслужаваш,ма и той май ти е много

Ти нима имаш някаква свобода сега?
Шубе те е да не останеш без сигурния доход, да се подложиш на лишения и т.н.
Че тогава от какво се оплакваш? Или си прибираш подарените парички и си траеш, или си намираш работа и тогава имаш право да изискваш някакво поведение и отношение и от негова страна.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Бе и на мен ми мина през ум туй за провокациите...
Но като се замисля, наистина има такива хора...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Нот соу хепи пърсън, мейби нот хепи бът пърсън. Ай тинк дат'с дъ дифрънс битуин ас. Сори.... терибъл инглиш....

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Има,и още какПровокация или не,все едно...има ги мнооого такива,за жалост.

Абе бъзик ли, провокация ли, ама щом успя първоначално да разбуни моя иначе благ нрав - явно е успяла. А сега направо и се кефя. Обаче като си помисля - и такива "хора" има по белия свят.

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Хайде, лелко, първо да не ми казваш "моме"- омъжените жени, които си седят в къщи и гледат децата и дома си, не са момета, това не го ли знаеш?Или ти макар и мъжествена жена, раздаваща шутове, все още си "моме"?

Зная, че е било тежък удар за теб да разбереш за неговите похождения.
Не съм сигурна дали ще се почувстваш по-добре, ако ти кажа, че всички мъже изневеряват на някой етап от живота си - не познавам мъж, който, както казват "да е умрял с една жена" в списъка си, просто моментът, в който започват и начина, по който го правят е различен - всъщност вариантите
не са толкова много. По-налоду ще ти обясня какво имам предвид.
Мъжете не са виновни - това им е заложено от природата, нагонът им го диктува (тези работи ги знаеш от научно-популярните филми за животните,
а какво сме ние - едни повече или по-малко, в зависимост от гледната точка,
еволюирали животни). При човека има и допълнителни фактори - стремеж
не само за сексуално, но и за личностно утвърждаване (победа), ако пък е
и комплексар (особено в сексуално отношение) - още по-лошо.
Всеки мъж в един момент започва да изневерява - някои от самото начало на връзката, други - няколко години след сватбата, а трети (най-тежкия случай) -
на стари години, когато имат големи деца и дори внуци. Ако ти се струва невероятно, мога да споделя с теб стотици примери с приятели, близки, роднини, колеги, както и от моя личен опит. Винаги съм имала приятелски
връзки предимно с мъже, така че знам техните емоции (и методи на действие) от първа ръка.
Знаеш ли кое е най-интересното? Това, че изневеряват, няма нищо общо
с любовта им към дадена жена - могат да я боготворят, но не пропускат
(дори търсят съзнателно или не) възможност да правят секс с някоя друга, която в повечето случаи не може "да стъпи и на малкото пръстче" на първата.
За нас, жените, е важно да го правят по начин, който да не ни наранява,
не подронва достойнството ни и не ощетява децата (т.е. да го правят достатъчно дискретно и без задълбочаване) - общо казано, без ние и околните да разберем, и без да се стига до развод. Тези от нас, които се
правят, че нищо не забелязват, са най-добре. Останалите, търсейки
доказателства за изневяра (и намирайки ги), страдат жестоко.
Ако знаеш колко време ми отне да разбера описаните по-горе неща -
цял живот (е, не целия, ама най-хубавата част от него) и сега нямам
желание да се впускам в авантюри.
Дотук ставаше дума за семействата, в които има някаква обич и взаимно привличане. Случаите, в които няма такава, просто не ги считам за семейства,
а за случайни събития или бракове по сметка (последните могат да бъдат
много устойчиви, когато и партньорите са достатъчно амбициозни и алчни).
Не коментирам връзки, в които 20-годишно момиче е "лудо влюбено" в 70-годишен богат дядо, това последното противоречи на всякакви природни, естетически и други правила).
Каква дълга тема се опитвам да разнищя с малко думи! Нещата са адски сложни, човек трябва да си даде точна сметка какво точно чувства и иска.
Ако не го обичаш - той ти дава прекрасен коз да се отървеш. Обаче ако
наистина го обичаш и искаш да го запазиш, просто се прави, че не забелязваш
някои неща (стига да не ги прави по гадния начин), започнеш ли да ровиш -
свършено е с вас, всичко ще се превърне в една игра на лов (убийствена за
този който обича, и притеснителна за другата страна). Сетих се за един виц
от шопския край: "Вуте казал на Пена: Пено, имам едно предложение. Пена: Какво бе, Вуте? Вуте: Пено, айде да престанеме да се следиме, оти следиме ли се - непременно че се фанеме."
Колкото за финансовото обезпечаване, както се казва "Дупе знае и 2, и 200".
Докато бях със съпруга си, бях добре обезпечена, той осигуряваше всичко за вкъщи, водеше ме по скъпи заведения и почивки, купуваше ми скъпи дрехи.
Като му теглих майната (защото изневерите му преминаха границите на всякакъв добър тон и на всякакво човешко търпение) се оказах в жилище под
наем, с малка заплата (каквато беше и преди) и големи разходи, но постепенно така се свих (преди изобщо не правех сметка на парите), че почти се справих. Купих доста голямо жилище, което сега изплащам с мижавата си
заплата, не мога да си позволявам скъпи дрехи, лишавам се от много неща, но пък знам, че всичко е мое и никой не може да ме изгони оттам когато му хрумне, че ракията му не е достатъчно изстудена или пържолата му не е достатъчно изпечена. Развих и някакъв частен бизнес, отначалото добър, сега
слабо печеливш, но трябва да ти кажа, че той като разбра, падна. Сигурно
си е мислел, че без него ще започна да ровя по контейнерите. И да знаеш,
всичко се връща - разделихме се, когато беше на върха на доходите и
кариерата си, а аз - зависима от него. Сега ситуацията се промени - той го закъса яко не само във финансово, но и във здравословно отношение, а,
както разбирам и в семейно отношение - гледа жена и чуждо дете (а не
искаше преди, копелето да имаме дете, 16 години бяхме заедно).
Не зная какъв е точно твоят случай, ако проявяваш интерес към това, което бих могла да споделя като опит, за да те окуража и да ти кажа, че животът може да започва, но не свършва с един единствен мъж (колкото и да го обичаш, дори да го сънуваш всяка нощ след с години като сте разделени - аз съм така), с радост бих ти помогнала да се почувстваш по-самоуверена
(е, понякога отнема и години) и да се убедиш, че можеш да се справиш с
живота и без него. Или пък да го запазиш до себе си (ако си струва) - да намериш правилната формула за що-годе добро съжителство.