off - за татковците

Задавам си един въпрос от няколко седмици и снощи той избухна в мен с нова сила. Ей я ситуацията - нашия татко не се е прибирал в нормално време вече 2 седмици. В събота решихме да се разходим до Несебър с кръстниците и ... какво да кажа - оставихме го на 20км от Варна за да си го приберат пак на работата. Честно да ви кажа - кипнах. Слава богу - само вътрешно, защото той наистина няма какво да прави, освен да слезе примирено от колата и да отиде да си свърши работата. И аз гледам да съм мила, нежна и разбираща съпруга, обаче...жестоко ме подразни изречението "да не го правя за себе си!!!" Та пак ми избухна въпроса: дали, ако тази работа не му харесваше, ако не го изпълваше с удовлетвореност, дали щеше пак да ходи същия брой часове? Дали оправданието "не го правя за себе си" може да мотивира дотолкова татковците, че да се съсипват от бачкане? Как смятате?

Поставям въпроса си тук, защото все още съм убедена, че таткото ми е необходим сега - когато бях бременна и когато отглеждам децата. Смятам, че след 10-тина години няма да имам такава нужда от него (в смисъл като помощен и разтоварващ от грижи човек).

Здравей,
понякога имам чувството, че всички мъже са болни от работохолизъм. При нас беше същото положение. Слава Богу, от както съм бременна нещата се промениха коренно - бъдещия татко си тръгва на време от работа, пазарува и се прибира, освен това държи винаги да идва при лекарката, за да види бебето - толкова се вълнува - е събота и неделя продължава да чете нещо, но като кажа "разходка" и оставя всичко, след като си дочете главата:))))
Сигурна съм, че и при вас нещата ще се подредят, просто понякога им трябва рвеме да се "наработят", поне мойте наблюдения са такива.

Няма изгледи май.
Аз не казвам, че не помага - когато е в къщи гледа децата, води ги по люлки и разходки, носи ме на ръце...обаче ключовата дума е "КОГАТО".
Просто ми липсва и колкото и да се старая да не му заставам на пътя ... е .. липсва ми.

И при нас исторята е подобна:) Нашият тати работи ужасно много...в4ера например дойде един познат и го зве и до ве4ерта са стояли в офиса му да оправят сървър...А Емо не беше ял нищичко цял ден и ве4ерта беше гладен като вълк...Не го оставят за секунда дори и викенда...Вечер стои до 21 някъде:( Вярно, 4е шефовете мус а маниаци-работохилици, ама те няматд еца...:(( От една страна го разбирам, от друга ми е жал за него, от трета ме е яд:( Но няма как:( Аз съм сигурна, 4е и на вашият тати не му е особно неприятно, 4е работи толкова много и не може да бъде с вас, но от една страна му е донякъде приятно това с което се занимава, от друга го прави машинално, от трета-дори ид а отрича...от някакъв вид професионални амбиции:):):)Аз съм убедена, 4е и аз да бях и аз щях да съм така...Засега не мога да го разбера, защото никога не съм работила, не знам какво е да имаш постоянна работа, да бъдеш постоянно конкурентноспособен (дано съм го написала правилно:) и едновременно с това да се стремиш към по-високо стъпалио в кариерата и професионално развитие, така да се каже:):):) И ние се карахме доста по този повод, докато накрая не осъзнах, 4е е безсмислено, 4е и на него не му е лесно и4 е и той има нужда от подкрепа....една приятелка ми беше казала-свиква се:) И се оказа права:):):) Знам колко ти е тежко...и на мен ми е много трудно, Емос е старае поне ве4ер да се прибира рани4ко, 4е поне да ми помага в къпането на детенцето:):):) Ох, милите татенца...и на тях не им е лесно, ососбено като знаят,4е те са гръбнакът на семейството и от тях зависят основните доходи:)....А за нас какво оства............. да се оплакваме-така минава ядът и се успокояват нервите:):):):):):)

Да добавя: Все пак сме жени....генетично и по нарв, трудно ни е да ги разберем, както и те нас-мнгоо общоказано, но съм сигурна, 4е ме разбираш:):):)

И аз съм в същото положение, Смайл. Моят любим 5-6 пъти в годината е извън Бг за по 20-30 дни. Толкова ми липсва като го няма, всичко съм организирала и се справям и с трите деца, но като ги натръшкам вечер, най-ми липсва. Хващам се че наум си говоря нон-стоп с него, та като ми се обади по тел. забравям кое наум съм му казала и кое наистина.
Винаги съм била за златната среда във всичко и тия крайности ме изнервят, но все се успокоявам че от лошо по-лошо има.

Яна 21.09.2003

Ами и нашият бъдещ татко се скъсва от бачкане......вечер не се прибира преди 9:30, събота почти винаги има работа......а понякога и в неделя. Той си е шефа, никой не го кара насила да ходи, но сега в очакване на бебето иска да ни подсигури, освен това аз не работя откакто разбрах че съм бременна. Опитвам се да го разбера, че в края на краищата го прави за нас, да си имаме всичко, но въпреки това ми е мъчно и неприятно, че почти нямаме време да се видим. Незнам какво ще стане като се роди бебето, дали ще ме остави сама да се оправям (бабите не ги броя)......

Въпросът ти е резонен и за мен е част от голяяяямата тема за компромисите в съвместния живот.

При нас ситуацията е следната - мъжът ми отсъства от страната минимум веднъж месечно за по 3-4 дни (обикновено в тях влизат уикендите), средно 2 пъти. Също така поне веднъж месечно по 2-3 дни се налага да закъснява докъм 20.00-20.30 ч. и освен това има минимум по 2 служебни вечери до полунощ. Сети се колко дни от месеца си е в къщи и се прибира навреме! ЗА него работата му е нещо много, много важно. От дете е мечтал и се е подготвял да се занимава с това, което прави сега. Влага страшно много от себе си и мога само да го уважавам за това.

Само че с ръка на сърцето мога да кажа, че това положение не ми тежи. Защото във времето, в което си е вкъщи е 100% съпруг и баща. Няма ситуация "сега гледам мача" или "това не може ли друг път да го свърша".
Още повече знаех, че ще живеем така, още преди да се оженим. Бях си дала сметка за това и не съжалявам.

Вярно, много ми е мъчно, когато го няма а Крис пита за него по 10 пъти за 15 минути. Много по-хубаво ми е,когато се разхождаме тримата в парка или се боричкаме вечер. Но, както не веднъж казвам, няма пълно щастие.

Щях да се чувствам зле, ако всеки ден се прибираше навреме, но пък го отиграваше "уморен и затормозен" и не обръщаше внимание нито на детето, нито на мен.

Иначе за мотивацията .... Не мога да ти отговоря категорично. Вярвам, че всеки нормален амбициозен и отговорен човек се е постарал да има работа, която от една страна да го удовлетворява лично, а от друга да му носи прилично финансово обезпечаване. Така че мотивацията би трябвало да е комбинирана.Разбира се това е и въпрос на шанс. Не искам да влизам в безсмислени спорове на тая тема! Честно казано аз никога не съм оставала на работа, която е спирала да ме кефи. Щастлива съм, че съм имала възможност за избор.

МИсля си, че въпросът е в това дали правиш компромиси, които можеш да понесеш или не. Независимо от това какви са.

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

хехе
какво стана, купи ли си апарат? има ли снимки вече ?

[линк]

Има снимки

Купих си, но не Р12 т.к ми стана съвестно да дам толкова пари за фотоапарат, който ако го изпусна все едно съм си ударила колата та взех Р72 и съм страшно доволна. За любителски ми е перфектен, снимките са екстра макар, че още не съм изкарвала на хартия, бърз му е софтуера, трансфера към компа, много лесно се работи с него.....радвам се, че не взех по-скъпия т.к така или иначе нямаше да му използвам възможностите.

И ние сме в този отбор. На 3-4 месеца ми писва и си говорим сериозно, стигаме единодушно до решението, че така не може да продължава и че и двамата не сме доволни и всичко после си продължава по старому! Години наред е така, но не е лесно да се промени. Нещата са вързани. Освен това при нас т.е. при него е както Спаска е писала...това искаше да учи, това учи и сега работи! Харесва му, интересно му е а и си пада малко перфекционист. Или прави нещо възможно най-добре или изобщо не се захваща. Досега не съм го виждала да 'отбие номера' в нещо...Туткав е до безобразие...според мен:-))))

Най-малкото знаех за кого се женя, нали?
Обаче понякога ми писва - все пак и аз работя, получаваме почти еднакви пари, НО когато и двамата трябва да сме заети НИКОГА не се обсъжда кой да е с децата - или трябва да съм аз, или бабата.

Е, когато вижда, че вече е прекалил, се връща напазарувал любимите ми нещица (ролца от раци, белени скариди, джин...) и ме гледа едно таквоз виновно... Първия път толкоз бях бясна, че ми идеше да хвърля всичко, обаче се спрях навреме - в края на крайщата трябва да използваме тези моменти, скед като едва ли ще получим повече.

хаха
браво! добре си направила!
снимай, и давай да гледаме ;-)

[линк]

Номерът да се радваме на всеки хубав миг, само заради това, че е рядко явление с годините омръзва.
Работим и двамата, изкарвам малко повече от него и в извънработно време и почивни дни прекарвам 2/3 от времето си сама с малкия.
Не че не ми помагат и баби, и таткото (ако случайно е вкъщи).
И поне да работеше с удоволствие - НЕ!!!
От 4 години сме заедно и за 4-ти път напуска работа!!!
Миналият път беше дни след като разбрах, че съм бременна.
Не смеех да излезна и ден в отпуск да се порадвам на слава богу безпроблемната си бременност.
Сега малкият е на девет месеца и отново сме в същата ситуация.
Аз трябва да предвидя пари за вкъщи.
Аз купувам всички бебешорски нещица.
Аз съм принудена да тегля кредит (а вероятно и сама да си го изплащам).
И за какво - за това, че съм издържлива и съм доказала, че няма нещо с което не мога да се справя.....
Не се правете на "мъжки" момичета!!!!
Гледането на дете (да не говорим за деца)
е по-уморително и сто пъти по-отговорно от която и да е работа!!!
Дългичко стана, ама малко ми олекна на душичката.

Подкрепям и аз с две ръце. Бях много мъжко момиче докато не усетих, че съм се награбила с всичко.
Сега предпочитам да съм малката безпомощна женица, макар че понякога е тооолкова скучно

Това последното ти изказване беше самата мъдрост, благодаря ти за него
Аз също съм се чувствала позасегната от особената страст към работата, понякога дори ревнива! Но пък ако ми отнемат моята работа - това е все едно да ме отрежат наполовина! Пък и как щях да се гордея с него, ако работеше хей така - колкото да отбие номер!!!
Всъщност, колкото и издразващи да са безконечните работни маратони понякога, това, че си липсват двама души им дава повече шансове за дълго и щастливо време заедно. Ако пробваш някой път да го "отвлечеш" от работата му за няколко дни дори, най-вероятно в някой момент ще ти се прииска да ти даде 5 минути насаме. Тоталното удовлетворение на желанията не е пътя към щастието, а към безразличието. Тъй че радвай му се като сте заедно и си изкарвай нервата по подходящ начин, когато те споходи. Животът е шарено нещо, не трябва да го искаме едноцветен!

Ами ни се бъди специалист по всичко
Нормално човешко е като видиш, че има лесен за теб вариант да не си усложняваш излишно живота.
Затова изисквай.
Кажи: "Сега си зает - добре, но утре следобед (примерно) ти ще гледаш децата".
А ти се погрижи за себе си - наспи се, излез навън, виж се с приятели и т.н.

Смайл, не знам дали ще ти стане по-леко, ако ти споделя малко задграничен опит, обаче това, което ти пишеш, ме засяга в не по-малка степен от теб.
Нашият (бъдещ) татко от новата година реши, че вече не му се нрави да е наемен работник, така че си направи фирма и започна да предлага това, което и преди си работеше, само че сега сам си е господар, което си има безспорно своите огромни предимства. Обаче... обаче и тази седмица е поредната, в която оправя поредния високотехнологичен проблем на около 600 км разстояние и аз оставам сам-самичка вкъщи. Много ми е мъчно, че няма вечер кой да слага ръка на корема ми и да усеща подритванията на малкото съкровище вътре, остават си самотно удоволствие за мен. Опитах се на няколко пъти да протестирам, обаче всичките ми хленчения се забиваха в железния аргумент "ако си мислела за мъж, който от 9 до 5 е на работа и с фиксиран живот, аз съм грешният избор". Е, поплаквам си аз няколко пъти дневно, бърша сълзите и се опитвам да продължа напред, а вечер половината час телефонен разговор трябва да ми стигнат някак. В Германия това изглежда обичайно и никой не повдига вежди, всеки се спасява поединично. За тежки случаи има психоаналитици. Научих и за наше приятелско семейство, чийто татко също пътува, а мамата вече в 9-ия месец, че му е казала да се прибере след като бебето вече е родено, за да не се пречка из краката й. Добре, че имам поне мамите тук да си бърборя, иначе се разхождам из апартамента като животно в клетка. Вчера бяхме навън и аз се спънах и паднах. Като за седми месец това си е опасно събитие и аз, след като изпратих таткото на гарата, останах сама със страховете си да не би да съм повредила бебока. Слава Богу, всичко засега е ОК, но това още повече усили самотата ми.

Никак не им е лесно и на татковците понякога.
Нашия татко като живеехме до Париж, ходеше много често в командировка почти половината работно време. Та аз много често сама като бях бременна , но си сьставих пльтна програма за обучение и развлечения до 8 месец на бременността преди да се преместим тук че по-леко понесох всичко.
Иначе си намерих страхотен гинеколог- само на 20 минути с автобус беше от кьщи и си ходех сьвсем спокойно, месечните ми изследвания ги правех в една лаборатория на 10 минути от блока. Вьобще беше вьзможно да се справям сама. Магазина беше на 7 минути пеша. И бях много позитивно настроена, вьпреки че често бях сама.
Като се преместихме на новото място и той на нова работа, трябваше здраво да работи и пьрвите месеци след раждането се врьщаше много кьсно, защото на 3 месец след назначаването трябваше да му правят атестация и той трябваше да се представи много добре.
Дадоха му само 3 дни отпуск за да ми помага след раждането.
Врьщаше се след 8-9. Сега пак се врьща кьсно, но аз свикнах и знам че и на него не му е лесно да работи толкова дьлго ама той го прави заради всички ни защото е на временни договори и за да оставаме всяка следваща година трябва много да работи.
Но вьпреки многото работа винаги ходим заедно на месечния преглед на бебка.
Е предполагам че по-нататьк ще бьде малко по свободен- като си помисля не имал отпуск от лятото на 2000 година и се притеснявам. Та ще го агитирам тази година да отидем на почивка за 10 дни.

<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от Pyжa72 на 29.03.04 17:07.</em></font></p><P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от Pyжa72 на 29.03.04 17:09.</em></font></p>

Оооххххх.........джин........
С тоник.....