...

Прекрасно е, отдавна се мъча да го формулирам така добре. Откъде е?
Поздрави!

Мисълта е на Андре Сюарес (1868-1948), френски писател и литературен критик.

Когато погледнеш в себе си и се разбереш със себе си, идва невероятната болка от невъзможността да накараш другите да го направят. Става едно голямо missunderstanding, което обикновено завършва зле.

Надежда всяка тука оставете!

И какво става ако си го направил?
Дали ще си по-малко виновен? :)

Woman`s Selfdefence

повече, може би

но вината едва ли има такова значение
ако наистина си се вгледал в себе си...
намерил си
нещо
свое

себе си


и разбирането не е задължително
поне не веднага

Човек намира пътя си вървейки

Вината си е вина. Виновен си, след като си избрал да се себепознаеш. Виновен си, защото не можеш да промениш другите. Виновен ако си изискал от другите промяна. Виновен си, че на времето си се уплашил от вината, а сега е вече късно. Въобще, виновен си отвсякъде. И вече е време да се научиш да живееш с вината, защото тя е част от теб. Нещо като кръста, който изкачваме към Голгота. Аз се опитвам да свикна. Май се справям, засега.

Надежда всяка тука оставете!