Razvitie

След едноседмични разговори, след четиридневана раздяла, днес нещата някак си трябва да се решът. Сабрах му нещата снощи и му ги приготвих. Все още не смятам, че постъпвам правилно, защото прекалено рязко и бързо поставих нещата ребром, но май нямам друга алтернатива. Все още смятам, че той има шанс, все още чувствата ми са дълбоки и зная, че той заслужава шанс. Но ще му го дам, само при условие, че той се изнесе и опитаме да сложим нещата в ред. Не искам повече взаимно да се измъчваме. Тази сутрин той ми се обади и ми каза, че не иска да ме губи и че ще направи необходимото да промени нещата. Лошото е, че аз вече не възлагам големи надежди, просто защото разочарованието после ще ми бъде голямо. Смятам, че ако той поиска може и да промени нещата, ако ли пък не ще зная, че този човек не ме заслужава, а и ще зная, че съм дала шанс и възможност. Готова съм да чакам колкото е нужно. Може би постъпвам глупаво, но искам да съм сигурна че съм дала всичко от себе си.

Браво, Дона! Въпреки съмненията, които имаш, поздравявам те за смелостта. Искам само да ти кажа, че съмнения имаш, защото той ти ги е насадил в главата за да може по-лесно да те манипулира.

Казваш, че се чувстваш виновна, защото не си му казала предварително своите условия - е, сега му ги казваш и ако той държи на теб, обича те, значи ще направи така, че любимата му жена да се чувства добре. Няма нужда да ти анализира как не трябва да прехвърляш служебните проблеми в личния живот. Дори и да е така - ти си такава и се предполага, че той те обича такава, значи трябва да се съобрази с това. Той има своя шанс все още - поема своята част от сметките, съобразава се с твоите приятели и роднини и ги уважава щом уважава теб. Всичко е просто - ти му даваш шанс да бъде такъв, че ти да се чувстваш добре с него. В крайна сметка двама души са заедно за да се чувстват И ДВАМАТА добре, не само ЕДИНИЯ. Ако те обича, ще иска да те накара да се чувстваш и ти добре. Нали така?

Искам да те предупредя за още нещо - до сега те обвиняваше, но ти се справи с това. Сега очаквай да бъде "нещастен" и да те накара да го съжаляваш. С това ще ти е много трудно да се справиш, но не се отказвай да отстояваш своето. Знай, че това е друг начин за манипулация, все пак не забравяй, че той няма да се откаже много лесно от това, което е било, просто защото му е било много, много удобно.

Желая ти успех. Мисли за себе си!! Заслужаваш това! Само го поискай.

Много добре казано!
И много ценнен съвет си и дала....

Чакам и аз да разбера, какво накрая ще стане с тази връзка...

Qui scribit, bis legit.

napalno viarno!!!

ne samo shte igrae roliata na neshtasten no i na mnogo vluben i obichasht do takava stepen che ti shte pochnesh da se pitash: dali shte sreshtna otnovo niakoi koito da me obicha tolkova i ne pravia li greshka kato otblaskvam lubovta.
no tava e chast ot manipulatziata.
uspeh

моят в първите 2 години ревеше с истински сълзи когато исках да го изхвърля от къщи и когато му казах,4е е артист от Народния Театър "Иван Вазов" престана да пролива сълзи. Пази се, Дона, Успех.

Paise zemio,shop te gazi!!!!

фактът ,че егоизмът му може да се излекува евентуално. Ако твоя човек те обича истински ще направи промяната , независимо колко са големи деца сме мъжете можем да пораснем! /ако ни помагат по разумните/

Защо ли бяхте прави?

Моля се само нещата кякак си да приключат. До къде стигнах само, но не издържам повече. Първо беше неговото нещастие и твърдение, че е съсипан, вярвам, че не драматизира, а наистина се чувства така. Най- лошото е, че той ме упреква и то съвсем съзнателно и с право от своята гледна точка. Той искал от мен само да бъдем заедно, нямал никакви други помисли. И аз искам същото да бъдем заедно и да си бъдем упора. Но уви. Сама не проумявам как така се разминаваме, защо не намирам сили и да му изкрещя да се упомни, не е толкова сложно. Не ми се иска да го губя, но на там вървят нещата. Изплашена съм. Преди около половин час получих обвинение, че с всеки изминал ден съм правла малки, но сигурни крачки към нашата раздяла, а след като попитах какво съм сторила, той просто не ми отговори . Истински съм отчаяна и изплашена. Все си мисля, че аз някъде много сбърках, изплашена съм, че моите грешки трябва да са толкова жестоки, та аз наранявам и гоня любимият човек заради едни не до там добри обноски и лосо финансово състояние. Не мога да повярвам, че аз постъпвам така, ще се побъркам .

Мила Дона!
Твоята тема от вчера ме хвърля в тих ужас. Знам, че ти е много тежко и то най-вече заради това мъчително раздвоение. Снощи дори ти написах едно писмо, но таман го довърших, и компютъра ме изхвърли...
Обаче! Първо си напомни, че си жена, която няма да се задоволи с по-малко от това, което заслужава! Направила си решителна крачка, сега е важно да не отстъпваш и да не се съмняваш в себе си. Знаеш, че това е било правилното решение. В момента трябва да осъзнаеш с пълна сила, че това, което ти се случва е ненормално отношение от негова страна, при което цялата отговорност за конфликта се прехвърля върху теб. При това с изпитани манипулативни техники - недоизказани забележки, недомлъвки, неясни обвинения, които само те карат да се чудиш къде точно Ти си сгрешила (а той е света вода ненапита, нещастен страдалец, несправедливо осъден!). Важното е сега ИЗцЯлО да пренебрегнеш чувството си за вина, да се откажеш от търпимостта си и да си признаеш, че човекът има опасни за теб самата черти, от които трябва да се защитиш! Психическият тормоз е не по-малко разяждащ от физическия и много по-трудно различим!
Няколко пъти препоръчвам една книжка за четене - Моралният тормоз - перверзното насилие във всекидневието - Мари-Франс Иригоайен, изд. Колибри, цена 5-6 лв; намери си я, защото там е описано не само как да различиш такова отношение, но и как точно да се справиш с него.
Късмет и бъди твърда!

Опитва се да ти вмени чувство за вина!
Евтин трик! Не се поддавай!
Ако нещо между вас не е наред - за това са виновни двама, но не и ти, сама ...
Попитай го дали не вижда и своята вина в цялата история.
Просто го попитай - тихо, кротко, без истерии ....

вярно е това за психическия тормоз и натрапваното чувство за вина. Изпитала съм го и аз.
Най-лошото е, че по всяка вероятност самият ти партньор не осъзнава какво точно прави - за това се и чувстваш раздвоена.

Ти мислиш, търсиш причината, оглеждаш се в себе си като в огледало, за да разбереш имаш ли вина и каква - за да не повтаряш грешките си следващия път.
Той е като животинче, което се опитват да измъкнат насила от дупката му - хапе, драска и съска.

Вярвам няма нужда от повече приказки.


груууууух :)))

много ми е мъчно за теб. Ама този твоя се оказва доста безочлив, извинявай.

Виж, не ТОЙ е съсипан, а ТИ!!! И не Ти правиш така, че се разделяте, а ТОЙ!!

Ти си достатъчно великодушна и търпелива, защото му даваш шанс да се промени и да сте заедно отново. Това, което очакваш той да промени в себе си не е маловажно, а ОСНОВНО в една връзка.

Когато пак говорите, кажи му ги тези неща - ТОЙ прави така, че да съсипе връзката ви, а теб подлага на гнусен психически тормоз.

Хората трябва преди всичко да се уважават, любовта не е достатъчна, повярвай ми. Само любовта може да бъде съсипваща, това го знаеш много добре.

Стискам ти палци да успееш да извоюваш това, което заслужаваш. И после всеки ден да го браниш.

Усмихни се, не може да стане по-лошо. От тук нататък ще е само по-добре.

изобщо не знам мъжете как се сещат да го прилагат тоя номер( да предизвикат чувство на вина и съжаление ) , и то така убедително го правят , че се съсипваш от чувство за вина ..
на мен така ми го внушиха това чувство за вина , че се поболях заедно с тормоза , още ме е яд на себе си и последствията от това не мога да ги излекувам ..докатотой тормози друга жена вече
направо ми е жал за Дона ..тя казва , че той получава 700 лева заплата и че е зле материално , но след няколко постинга се чувства виновна
на всичкото отгоре обзавежда с нейните пари стая за детето и той пак я обвинява ..леле , как се нервирам само като си мисля ...
ще спра да ги чета нейните теми , защото се ядосвам толкова много ....

Това ми напомни за периода на моята раздяла с 'половинката'. В началото казвах, че просто трябва да издържа 2-3 месеца и всичко ще приключи. Често след това съм се замисляла, че ако тогава знаех какво ме чака, нямаше да имам смелост да поискам развод...

Започна с молби, премина през рев, обвинения, обиди, крясъци, заплахи за самоубийство, за убийство и какво ли още не. Така - повече от 3 години!

Никога не съм отричала, че му беше трудно. Но истина е също така, че не познавах този човек, докато не го видях изправен пред трудност. Пред ситуация, в която важни бяха неговите постъпки и неговото поведение и от която нямаше как да избяга и да се скрие в полите на мама, а тя да реши проблема...

___
Ти най-добре знаеш и чувстваш кое е правилно за теб. Ако смяташ, че раздялата е единствения вариант, не позволявай състоянията, през които ще премине през следващите месеци, да ти повлияят.

Вяра, кураж и постоянство!

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

1-Колко е гадно че искаш да те обичат...
2-Колко е гадно че не искаш само ти да си магарето в семейството...
3-Колко е гадно че искаш да имаш свое семейство а не да се грижиш за него и неговото дете от бившаа му...
4-Колко е гадно че искаш той да участва в изплащането на мебелите които си купила главно заради него и детето му...

Пропуснах ли нещо основно... ааа, да:

5-Колко е гадно че си задаваш въпроса дали не ти вменяват чувството за вина та да си по-лесно манипулируема (аз бях така няколко години)...

Ама ти наистина си най-гадния човек когото познавам и нека да заформим нещата както трябва-просто ела в събота на НДК-то на срещата и зе те обявим за най-главната в клуба.Опааа-печатна грешка.... най-хладната... Абе какво ми става? Пак печатна грешка... абе ти ела пък ще видим за какво ще те обявим.Чакаме те...

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Napravo nemoga da poviarvam. T.k. vse oste sme razdeleni i moeto kolebanie vse si raste, resih dnes da pogovoria otnovo s nego, no predi az da zapochna toi me surprizira, che tehnite go goneli ot apartamenta i i triabvalo da si tarsi staia pod naem V takav moment se zamisliam che hich ne mu e lesno, no sled kato sobstveniat mu basta e takav egoist, za da poluchava naem goni sina si ot apartamenta, kakvo da ochakvam ot sinat mu. Nestata mai zapochvat da idvat po mestata si.Edva sega razbiram che egoizmat mu e zalozen oste ot malak.
Sled tazi sluchka az totalno e obarkah!!!!
Sega veche neznaia koi pat da hvana .

на колко години е твоят приятел?

Предполага се, че родителите му са вече възрастни хора... ако доходите им не са високи или са пенсионери, мисля че е редно да се грижат първо за себе си.
Синът им е пълнолетен, да се оправя сам... отдавна е трябвало да му покажат вратата.
Баси!


груууууух :)))

ti go izgoni, vednaga tehite go goniat, tazi rabota e negovite roditeli mi se vijda malko nagalsena. az bih go priela kato chast ot manipulatziata - "niama kade da otida, moje li da me priberesh, no ne garantiram che shte si peoma moia dial ot razhodite".
abe , ti dokoga shte mu se vrazvash?

да му рекнеш ,че ако ще живее с теб за да му опростиш наема трябва да плаща тока,водата ,часто парното и дела си в хладилника! Поне това! Виж там в клаузите да влиат : ремонт на стаята евентуално на цялото жилище ,разходи по мебелировката и т.н. При появата на дете /ваше/ поставяш допълнителни условия вкл. автомобил,може курс за шофьорска книжка и др.

znaesh li, na zapad kogato horata jiveiat zaedno skluchvat dogovor s koito opredeliat finansovite si zadaljenia po obshtoto domakinstvo i sobstvenostta

подобен договор можеш да сключиш и "на изток". И примерно да включиш дори клауза: 3 пъти (или повече) седмично - консумация.