KOI OBI4A MARKES

Я кажете нещо за любимия ми представител на мистичния реализъм?!?

неизлечимо болен е от рак...мисля че умира,затова и в някои от последните му творби има елемент на сбогуване-със света и близките

Ако кажа, че не го обичам, много ли кощунствено ще прозвучи?

------------------------
Слушай беззвучието...

Магически реализъм, поправям се.Тъпо съм сгрешил.
8 октомври 2000 г.
Габриел Гарсия Маркес

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега…
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много.

Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот…
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот…
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара…
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.

Много мъдрост има в тези думи.
Много вяра.
Много обич.

Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.



Въпросът ти "Кой обича Маркес?"
е много точен.
Защото незвисимо дали някой харесва или не написаното от него,
не знам как би могъл човек да не го обича...

Много го харесвам и обичам.
Денят започна много тъжно.

Магическият реализъм си има характерни черти във всеки географски район, тъй че не ми се иска да слагам всички под един знаменател. Ако говорим за района на Маркес, винаги съм предпочитала Жоржи Амаду и Марио Варгас Льоса, като предпочитанията ми гравитират ту към единия, ту към другия.
Нямам обяснение защо Маркес не успя "да ме хване".

Много хресвам Маркес.
Любимото ми е - "Любов по време на холера".
Живота е хубав, само трябва да го усетим.

Темата за Г. Г. Маркес се е появявала няколко пъти, откакто влизам в този клуб, но нещо все съм се въздържала да се изкажа. Което пък не ми пречи да го направя сега :)
Прочетох "100 години самота" буквално на един дъх, беше ми много нова и необичайна. Всъщност тя беше първото негово нещо, което съм чела, и всички други след това ми останаха някак си незапомнени и преливащи една в друга. Нямам желание да ги препрочета, нямам желание да се вживявам в тях или да се поставям на мястото на някой от героите му. Тази чувствителност ми е чужда. Има някаква скрита жестокост, която ме отблъсква и плаши (впрочем, това е цялото ми усещане за литературата от този континент, доколкото я познавам, с едно-единствено изключение, но за него след малко).
Но нещото на Маркес, което винаги ме е очаровало, са неговите интервюта и най-вече чувството за хумор и намигане към себе си, които има в тях. Един от любимите ми примери:
"С Марго Хемингуей се запознах в Париж. Тя ми разказва много за дядо си. И аз й разказвах за моя" :)

Единственото изключение: Жоржи Амаду. Но него не мога да го нарека магически реалист (макар че аз предпочитам по-старото определение за това течение - Приказен реализъм).
Особено "Старите моряци" :) И още по-особено - "Дона Флор и нейните двама съпрузи" :))

Аз не познавам като човек, та да го обичам,
но е сред любимите ми автори.
В момента чета Къщата на духовете - като настроение страшно прилича на Маркес.

e da, ama poniakogo makar i mnogo riadko ne ti li se slu4va da obi4ash, niakogo bez da go poznavash. moje bi, to4no zaradi tova. K6shtata na duhovete. E az se seshtam za filma, estestveno.

Коментар, или просто едно голямо
възхищение
Маркес, Борхес, Еко, Павич - това е за мен верижката

А над Макондо продължаваше да вали...