Нощта е ваша,
8 отговора
409 прегледа
Re: Нощта е ваша,
въх...тая седмица взех да заспивам още към десет и половина-единайсе....срам...
....на всичкото отгоре спя непробудно през цялата нощ и сутрин едвам си отлепвам очите...понякога даже се налага с ръце да ги отварям..;)..
....кво ми стана??....пролетна умора ли, що ли....ама като се замисля, не съм я натоварила на гръб тая Пролет, та да се изморявам при носенето...някаква друга измора ще да е...
...а помня нощи, когато будувахме до пет часа, а някои (няма да ги назовавам, само ще ги погледна
) и до по-рано върлуваха тук...хех...
...I follow you...
....на всичкото отгоре спя непробудно през цялата нощ и сутрин едвам си отлепвам очите...понякога даже се налага с ръце да ги отварям..;)..
....кво ми стана??....пролетна умора ли, що ли....ама като се замисля, не съм я натоварила на гръб тая Пролет, та да се изморявам при носенето...някаква друга измора ще да е...
...а помня нощи, когато будувахме до пет часа, а някои (няма да ги назовавам, само ще ги погледна
) и до по-рано върлуваха тук...хех......I follow you...
Животът
гадна работа се оказва. Да го обобщим...
И все ние трябва да си я вършим.
Не се оплаквам. Констатирам факт.
Не, че е време за констатации де. Не е.
И за драскане по форуми не е много време...
И не, че ми е на мястото главата. Някъде там я усещам...
Айде, и днес никого не уважавам, да знаете. Няма значение роднина или не.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
И все ние трябва да си я вършим.
Не се оплаквам. Констатирам факт.
Не, че е време за констатации де. Не е.
И за драскане по форуми не е много време...
И не, че ми е на мястото главата. Някъде там я усещам...
Айде, и днес никого не уважавам, да знаете. Няма значение роднина или не.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
"Нощта,
е бистра като къс стъкло,
не ме оставяй сам
страхувам се от дивната и красота.
Диви вишни разцъфтели във мастиления мрак
за сбогом махат в белоснежна тишина.
Кули от небе жадуват слънцето,
звездите блудстват с наранимата луна,
стопявам се в зеленото на шепота на вишните,
не ме оставяй сам - мъртъв лед и крехък порцелан.
Сънувам спомени потънали в ухания,
цветя от дим и плачещи върби;
танцувам с жерави със сребърни обятия -
нефритен сън, жасминови мечти.
Не ме оставяй сам
нощта е толкова красива - ще се влюбя!
Сред аромат на диви вишни, кестени и тъмен мед,
ще се стопя подобно късче лед,
ще се загубя,
отново не докоснал се до теб...."
чета си посреднощ поезия..и тъкмо мислех да споделя стих с 'нощни птици" намерих си и тема 
не ме оставяй сам
страхувам се от дивната и красота.
Диви вишни разцъфтели във мастиления мрак
за сбогом махат в белоснежна тишина.
Кули от небе жадуват слънцето,
звездите блудстват с наранимата луна,
стопявам се в зеленото на шепота на вишните,
не ме оставяй сам - мъртъв лед и крехък порцелан.
Сънувам спомени потънали в ухания,
цветя от дим и плачещи върби;
танцувам с жерави със сребърни обятия -
нефритен сън, жасминови мечти.
Не ме оставяй сам
нощта е толкова красива - ще се влюбя!
Сред аромат на диви вишни, кестени и тъмен мед,
ще се стопя подобно късче лед,
ще се загубя,
отново не докоснал се до теб...."
чета си посреднощ поезия..и тъкмо мислех да споделя стих с 'нощни птици" намерих си и тема Редактирано от arelia на