имало едно време...

Имало едно време... буриме. Това е странен литературен хибрид. Историята се започва от някой любител на фантастиката и се продължава от всеки, който пожелае. Предлагам да се пробваме да напишем едно буриме. Изисквания - отлична фантазия, умения да се доразвиват чужди литературни завръзки като свои собствени, богат речников запас, чувство за хумор, желание за писане.
Чакам мнения

It was a dark and stormy night...

:)

42

Night after night don't know what you think you will find...This Sunday morning telescopic observers across North America can see the shadows of three Jovian moons at once...
:)

...all of which were falling towards the surface of the Earth.
Calculations showed it's highly probable that the collision destroys the vodka supply depos....

"Good morning" is an oxymoron.

... After a moment of silence and staring... grand-final effort happily ends fishing career.

I don't speak inglish, but i speak spanish and rushan si ustedes lo prefieren asi, fue una idea, но если она вам не понравилась не было необходимости быть грубым и обижать язын наш, защото идеята беше да се напише нещо интересно. Преди 15 г. и повече в "Иван Ефремов" се написа буриме и по слухове е било доста интересно. Така че бих могла да заявя, че не разбирам изобщо от шеги от тоя род

буримето е добра идея и дава доказано добри резултати (справка - Средната Земя :)) )
дай тон за песен, и ако прихване, ще видиш колко много ще запеят, че и нещо хубаво ще се получи

If I agreed with you we'd both be wrong.

Мисля, че ще си изтълкувате по-правилно така възмутилия ви текст, ако посетите адреса:
[линк]
Всичко друго, което би могло да се каже за писането на буриме, е изчерпано от firefox.

Я хотел да кажа абсолютно същото.
Айде все пак да пишем на БГ

Hola sin~orita, como estas? :)

Nda, izvinjavaj - verojatno ne si popadala na onaja serija, v kojato Snoopy
reshava da stane pisatel i vseki ot opitite mu zapochva tochno s tija dumi.
Izlishno e da kazvam ka&v pisatel se poluchava ot Snupi. :)

A samijat citat e ot angl. avtor ot 18 ili 19 vek(?), chijeto ime e tolkova slozhno
(dazhe po sredata ima tire), che go zabravih v momenta v kojto stignah do
poslednata bukva.

Izobshto, cross-cultural humOUr e tricki fing. :)

42

предложих същото. На пишещите братя. (Аз не съм от тях ).
Афала почна..... И дотук се стигна.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

It was a dark and stormy night; the rain fell in torrents--except at occasional intervals, when it was checked by a violent gust of wind which swept up the streets (for it is in London that our scene lies), rattling along the housetops, and fiercely agitating the scanty flame of the lamps that struggled against the darkness."

Edward George Bulwer-Lytton

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Mersi! :)

18 стая

Mnogo e trudno. To e trudno dvama dushi da pishat prez Internet, a
predstavcjate li si kakvo e s 10 ili 20...

18 стая

Има ли някой, който да не е чел тая книга? Силно се съмнявам.
Та същият тоя роман е буриме.
Значи е възможно.

П.П. Спомнете си какво пише на всеки постинг на Ендър.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Az kazvam che e trudno, a dali e v&zmozhno... ima precedenti.
Chel li si "Letaiushtie kochevniki"?

18 стая

Не, не съм я чел. Какво представлява.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Burime s uchastieto na ABS:

[линк]

18 стая

Нима има книга на АБС, която не съм чел?
Баси и стругаря съм.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Луната посребряваше дюните. Пясъкът тихо шуршеше под пръстите на вятъра. Орлин смъкна филтъра, вдъхна все още обгарящия въздух. Посегна към джоба на раницата, измъкна сгънато на четири парче хартия. Приседна. Поколеба се, а после някак си яростно го разгъна. Насочи към него светлината от джобното фенерче. Пред погледа му заиграха зелените петна на полетата, кафеникавите на планините, сините нишки на реките. Буквите се размазаха, нима очите му се бяха навлажнили? Тръсна глава. Макар да го знаеше, това не намали потреса му от сблъсъка с реалността. Намираше се по средата на бившата Тракийска низина. Вятърът леко се усили, песъчинките се завихриха около нозете му. Някъде от далече ехото донесе рева на лъв. Мъжът потръпна. Инстиктивно погледна към био-търсача. Индикаторът светеше все така зелен. Въздъхна, изправи се, нагласи филтъра, намести раницата и пое на север. До базовия лагер му оставаха поне още пет километра път. За пореден път изруга трансантарктическата компания и калпавия си късмет.