брех

какво ми трябваше да погледна календара на стената!- хе- маркерчето още на 1 март си стои Да, де, то някой трябва да го премести, но дали от забързана разсеяност, дали за друго, съм пропуснала..
И като че ли нямам тоя навик. Някак скучно и еднообразно е, представете си, ставаш сутрин и местиш ъъъ....е не мога да се сетя как се казва това дето се мести по календара..ама вие се сещате ;). Или (във филми съм гледала) да късаш изминалия ден и да го хвърляш в коша.
и докато пиша това, ми хрумва да погледан часовниците. Рядко отмерват еднакво времето. Ми да- три часовника - три времена отмерват! а сега де! къде съм! Чудя се аз защо ме е обзело едно такова безвремие, ами то не е възможно хем да съм в миналото (ако гледам този който изостава) , хем да съм в 'сега", хем пък и да съм дори с две минути "напред" (предполага се ,че единият е верен).Но съм някъде там :))
Дали затова на тези дето не си носят хронометъра, им казват щастливци - ами те са си в което време искат.

Имате ли навика да носите часовник в себе си? Повечето, хм...май всички които познавам като романтични натури , ходят без часовник.

Не обичам часовниците. Не, всъщност ..не ми пречи , когато този , по който се налага да се ориентирам избързва -тогава съм спокойна , че и да се отнеса, ако не аз, то времето ще ме настигне. Обаче какъв смут настава, когато аз трябва да го догонваам :/...оомамммамия...
...така ли се става завършен хаотик- безгрижно разпокъсан и безотговорно непоследователен...във времето..?:/

начинаещ романтик ли си?!Или старателно маскиращ се перфекционист?!
А бойш ли се от времето,годините и старостта?!

Няма минало,настояще и бъдеще-всичко е фикция на човешкият ум!

мразя да ме питат колко е часа.А без часовник не мога.
Е,на теб бих отговорил,де.

Benedicta male locata malefacta arbitror

часовник се чувствам...гола Много рядко го поглеждам, но не мога без него. Както и с наличието на гривничките - сещам се за тях когато ги няма.

Takiva sme si ,..hm romanti4ni dushi.Ta kakvo sme dnes?!

хм..не се боя от старостта. Имаше една мисъл....ъъъх, ще я префразирам : човек започва да остарява когато престане да мечтае

та, ako ме е страх е от това- да не ми пресъхне изворчето да се вдъхновявам от нови и нови желания...А! да - и да ми стигне този живот да си ги изпълня


п.с.: ааа да - и не съм начинаещ - непоправим съм
п.п.с. : (пропуснах да ти кажа) - това за фикцията ми хареса

хех, аз рядко питам
Но пък мен за бела , често ме питат дали знам колко е часа (как ли пък вечдъж не ме попитаха дали имам часовник :))
Е, казвам им 'горе-долу' колко е, ми така де - важно е да са ориентирани.Щом си нямат часовник, значи точностите и при тях са относителни

мдамкато котвичка, която те държи да не се отнесеш?

кой ден ли сме ,питаш? ъъъ..

мечтай,за да не се връщаш в леглото когато е мрачно навън

Харесал ти е Айнщайн

отнясям си се аз. С часовник или без така се отнасям понякога, че като ме "върнат" обратно все едно, че се събуждам след тридневен запой.
В такива моменти им завиждам на праволинейните и немечтателни хора - вярно, че я нямат тази особена тръпка - мечтанието, но и не се налага да се "приземяват".