Април...

Що ли не го харесвам тоя месец?
Все едно е започнал.
Асоциирам думичката"април" с висока около педя трева,или ширнало се поле пшеница,отдалеч изглеждащо точно така-безкраен простор отровнозелена трева.И нищо друго.
Не став ада я пасеш,не става и да се търкаляш в нея-сам или с компания, не става за нищо,освен,ако евентуално не си коза.
Април.
Дори априлите не са каквито бяха-нямаше ли повече цветя,нямаше ли по-топли дъждове,нямаше ли повече хора,на които да се усмихнеш?
Струва ми се че ...да,ала може би грешаи проблемът си е в наблюдателя,не в клетия пролетен месец...
Хм...Но наблюдателя си е същия и за май-а на май нищо му няма-ягодките му-ягодки,черешите му-черешки,гъбите-гъби(ааа,който не е опитал прясна майска гъба в масло,все едно нищо не е опитал! )

Всъщност-сега се замислям-не е ли всичко породено-поне у някой типове характер-в невъзможността да промениш нещата според своите желания,естетически или някакви други виждания и схватъци?Схващания,де,ок.
И понеже не съм в клуб литература,мога да си позволя както стилистични,така и всякакви други грешки,недоглеждания,мързел да редактирам и така нататък,по Вонегът.
М,в старослявянски-хееей сега се сещам-април е,ако не се лъжа "траван"-на хърватски звучи травань-те ревниво си пазат тия имена,ако се не лъжа и чехите,но там не съм много в час.
Такъв-тревист,безплоден,макар зареден с цвят и бъдещи завръзи-явно все пак зависи от гледащия,не от картината и съдържанието и.

Ммм...я да го турна в болд това.Темата е друга...дали?
Онзи ден се замислих.Преди 4 години и повече-когато открих и започнах да пиша в тези клубове,имаше може би няколко десетки най-активни юзъри-повечето от тях познавам,или познавах лично.
Сега-всички те,почти без изключение,вече не влизат тук.НЕТ-ът вече се превръща все повече в представителна извадка на обществото като цяло-на това се дължи и явлението,описвано от толкова много хора катоА,изтъпяха,изтъпяха клубовете,не са това,което бяха преди няколко години.При все ,че има доста оазиси-клуб 40-50,например,донякъде тук ,както и още...няколко ,не повече-това твърдение е вярно.
Умора-досадяване,изхабяване-не знам.
Преди дни срещнах случайно -почти веднага едни след други една Кака с прекрасната и дъщеря(да сте живи и здрави и двете!) малко след това и тъй чаровната Магнетка-възхитителна дама,една от най-активните усерки,пишещи преди из тези клубове.Почти не се вясват-не се вясва и Скарлет-Джени,Търтея(дори не сте чували за него,предполагам),добрия стар Луд Пръч(никът не съм му го изм,ислял аз,моля !!!))), прелестната Бейбифейс и още десетки,десетки...наистина мога да изреждам...И се попитах-налага ли се?Дали понякога не е по-добре да се махнеш,преди да ти е станало прекалено досадно от самия себе си?
За седмица,месец,година или изобщо?

Дали е тоя есенен дъжд по никое време виновен за тези размисли?
Знае ли човек.
Приятен ден и почивни дни на всички .

Benedicta male locata malefacta arbitror



П.С.Отгоре на всичко,тази година,гледайки прогнозите на чичко Сам за нашия регион,нищо чудно да започне със сняг стария му мръсник!Пфуу!

харесвам Април
месец на очакването
и намирането
такъв го усещам
малко наивен
след непостоянството и чара на Март
но някак тих, пролетен...
подготвящ сетивата ни
за Май,
защото Май е красив
много красив...
препълнен
цветен
даващ



но най - обичам
есента,
а тя е толкова далече...



Време е

Там някъде. Тук някъде.
Където и да е.
Блуждая. Сочиш ме.
Отново е Април.
Все още. Живо е.
Виждам го. Ето го.
Сляп съм. Ще го кажа.
Ням съм. Ще го покажа.
Но как? Не знам.
Чака ме. Закъснявам.
За теб. За мен.
За Бога. По дяволите.
Там някъде. Тук някъде.
Истинско е. Може би.
Рано е. Късно е.
Ето ме. Време е.

Всъщност точно сега е моментът,от който есента е най-далеч
А април не го харесвам и нищо не мога да сторя по въпроса,освен да замълча.

от няколко дни се каня да пиша...ей тъй някакви мисли ми се редяха и се надявах , че ако ги изпиша (...щото да ги изкажа подредени май няма да успея - и без това ми е хаос) ще ми кротне главицата....да , обаче друго се присетих - винаги когато съм в добро настроение бързам да предам емоцията на близките си, и се радвам, когато съм успяла да ги развеселя, да ги откъсна за малко от ежедневните им нишки ...
ей как обичам слънчеви усмивки около себе си!
Затова пък, когато ми е едно минорно (а в последните дни май не мога да изляза от тоя тон) , не смея да се докосна до никого. Просто , за да не помрача доброто настроение (ако са в такова) или да не добавя към мелахлолията им и моята. И потъвам...
Днес още от сутринта (хех, добре де, ранен обяд беше ;) , като погледнах колко е мрачно навън , с такова нежелание се върнах в леглото...защо ли в мрачно време помръквам и аз. С всички ли е така?...
Веднъж, едно приятелче ме пита 'как си'. И аз казвам ' ами , бивам, но нещо това време ме депресира..." . И тогава той ми каза нещо , което от време на време се присещам и го правя, и наистина ми действа :) - представи си, казва че винаги, независимо, какво е около теб , на дясното (дали пък не беше лявото) рамо е грейнало едно слъчице и ти се усмихва :)
Ей богу, дори сега като пиша това, вече си го представих. И наистина се усмихвам :)
Та , послушах го. И обикновено го правя, когато очаквам бури в работата.И това ми е много добра настройка - излизам от къщи, 'смигвам си' със Слъчно и ми става по-леко.
Значи не е от времето. Може за някои да изглежда, че някои хора преиграват като са винаги ведри и усмихнати, независимо дали им е криво по причини дето те си знаят. Но пък не позволяват слънцето в техните очи да помръква.

А! спомних си за един професор(руснак), голям веселяк. Около очите имаше безброй усмихнати бръчици :); с това ще го запомня :)
Та той , един ден, сигурно много ми е личало , че ми е било разфокусирано всичко наоколо (нещо ме беше сбръчкал шефа), ми казва "Девочка, улыбайся!", и ми се хили насреща, дано ме усмихне.Ама как , казвам, като не ми е никак весело! , се дръпнах.А той (само, че не мога на руски да го напиша) - усмихвай се, казва, дори да не ти се , опитай, дори в първите секунди да е насила, ще усетиш , че след това се усмихваш съвсем естествено".
И наистина, в момента в който пресилено разтегнеш устните си в усмивка, след това си грейва естествената. При мен идва много бързо, щото като си представя каква физиономия правя насилвайки се да се ухиля...:))
та така..

да си трая в такива моменти,а ?)
Можеее...

Benedicta male locata malefacta arbitror

Представям си те как се мъчиш в една такава ситуация - отвлякъл си любимо същество от ежедневието, шума на града и дребните житейски проблеми в някоя хижа (дето май ни организираш), дъждът тропа, после преминавава в равномерно шумене и дълбае остатъчния сняг...на шкафчето има сложени от ония малките кръгли свещи дето си мислиш, че ще изгорят за час, а те светят цяла вечер (и които според надписа трябва да миришат на нещо, ама мирисът нещо се губи), кристалните чаши са пълни с вино, а на масата има някакви си мезенца...дамата (захвърлила отдавна дебелите и удобни панталони и в унисон с пролетта е с къъса поличка) леко притреперва, защото в хижата вече няма парно (ъъъ, те нали са с парно?) и уж незабележимо (за нея) се примъква към тялото ти, така привличащо с излъчваната топлина, мушва студените си ръце в твоите, а ти през цялото време си мислиш "Басиии, (опа!) как само го мразя този месец"
Шегувам се.
Дъждът е виновен. И може би не точно дъжда, а мисълта, че няма с кого да го споделиш. Или това, че всичко още е скучно сиво-кафяво, знаеш как изглежда покрито със сняг и как ще е раззеленено и цъвтящо ... а сега е тъжно - сякаш природата събира сили да избухне изведнъж в цветове.

си и аз такова слънчице. Само дето не стои на рамото ми, а е заседнало мааалко по-надолу.

не да си траеееш , не ме разбра....знаех си аз :)) че трябваше след последното многоточие да добавя. Когато се сетих , че съм пропуснала, вече беше минало времето за редакция)
Аз за себе си казвам, че се скътавам като ми е криво на душата. Някой ходят прегръщат дървета, да им отнемат отрицателните зарядчета , други се качват в градския транспорт и се наругават на всеки дръзнал да ги помоли да им перфорира билетчето (примерно :)))

Имах предвид..уф, вярно е, че се раздрънквам прекалено в предисловието, преди да дойде ред да кажа това дето искам да кажа :))) но ...добре де, думата ми беше за това- да се опитваш , въпреки всичко, да се усмихваш.
е'го е - и май ще цъфне скоро

Здравейте, бе хора, от години не съм минавала насам и ето - резултата песимизъм и редовните в случая отпратки към минали години. Я гледайте по-борбено, нищо че вчера за малко да паднем от Русия. Добре, че беше Бербатов да ни отсрами

Да, казвах по-бодро и нахъсано да се живее. Да няма оправдания с ЕГН, дъждовно време, защитата и пр.

...

Жалко,че няма иконка "радостно въртене не опашка,съпроводено с неистов лай!"
За да илюстрирам как се радвам,че си се завърнала тъдяванка
Обаче за песимизма не съм съгласен-не може да сме през цялото време безогледно надъхани оптимисти

Чудех се някой няма ли да каже една добричка дума поне. Ми тези които сме родени през хубавия месец - за нас никой не помисли. Оправданияяяя оправдания както казва FFenka!!!
Месеца е прекрасен и е начало на всичко прекрасно - усмихнете се и бъдете щастливи и нежни

eee, благодаря за топлите думи и махането с опашката. От априлски радости и аз съм с изплезен език. Затова реших да спра цигарите, или поне мноого да ги намаля. Иначе Април си е много хубав месец. Хубави хора са родени през Април, а за май да не говорим...

Иначе много добре разбирам настроението ти, Кирилко - уж хубав месец, а хладен, уж зелена трева, а пикници никакви, уж иде пролет, а в мислите сиво. И аз днес в обедната почивка реших да вдъхна малко пролет, но къде ти - по Пиротска май сезоните не са най-важното. Само слънцето и оркестъра от 3-ма сляпи музиканти те повдигат леко над земята: "Ако тииии си отидеш за мииииг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогааваааа"


...***

дума да няма!!!! Колко Телета познавам все скица до скицааа. Въобще пролетта е дала много на света и не трябва да го отричаме дори и работейки и живеейки в сивите мрачни градове и стръкче зелена тревица ни разнежва - или мен поне

"Професионалистът"!-Жан Пол Белмондо...
"-Знаеш ли каква е разликата между професионалистът и глупака?"
-?!
-"Професионалистът понякога си почива."



Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..